Мъж с две лица...да се боря ли?

Благодаря на всички за мненията! 
Като цяло не казвате нищо върху, което вече да не съм се замисляла.
В никакъв случай не го защитавам и не търся оправдание за постъпките му, но като цяло срещнах доста крайни мнения, с които не съм съгласна. Да, това беше целта на темата, да провокира всякакви мнения, но смятам, че някои от тях са доста крайни. Все си мисля, че от 20 реда написани, непознат не може толкова лесно, така категорично и крайно, да прецени друг.
Няма да цитирам конкретни участници в дискусията и да отговарям лично, защото като цяло на повечето мненията се покриват, затова отговарям на всички общо.

Положението не е толкова страшно колкото го описвате. Като чета някой от вас чак мен ме хвана страх. А истината е, че за тази една година, никога, ама никога не е имало момент, в който този човек да ме накара да се страхувам от него. "Психически насилник, наркоман"...е не е такъв, наистина! Не отричам зависимостта му към тревата, която причислявайки я към леките наркотици, да ок, съгласна съм някой от вас да го наричат така. Но насилник, психопат и т.н., съжалявам, ще се възпротивя. Пак казвам в никакъв случай не искам да го защитавам сляпо, просто защото някой го напада, а защото смятам, че дори и в такава ситуация мога да запазя трезвата си преценка. Не съм хлапачка на 15 години, която да си има работа с луд психопат и да си го държи вкъщи при детето. Наистина смятам, че съм доста над това.

Първо, понеже доста често използвате думата агресия (вярвам, че аз съм насочила нещата на там, но като гледам едва ли влагаме едно и също в думата), а някой твърдят, че това ще прерасне и в нещо по-сериозно, ами не, не мисля. Трябва да е ясно, че не е някакъв побеснял тип, който крещи за щяло и нещяло, блъска, чупи и не се съобразява кой е наоколо. За да поясня какво съм имала предвид, обяснявам...По принцип той е изключително мил и нежен човек. Говори топло, непрекъснато те обсипва с мили думи и жестове, комплименти и грижа. И аз съм свикнала на това. Като доста емоционален и чувствителен човек, обръщам внимание и на най-малкото. И когато има моменти, в които поведението му не е такова, аз търся причината за това. Понякога, когато сме скарани/сърдити за нещо, често и за някаква дреболия или каприз и той е в някакво такова състояние или лошо настроение се случва да каже неща, които иначе не би. И пак не става въпрос за нещо крайно. Да, отнасял се е по-грубо или нетактично, казвал е неща, с които ме е засягал и именно, защото нормалното му поведение е коренно различно от това, аз съм приемала нещата доста навътре. И разбира се това не се случва всеки ден.

Относно "дебненето" пред работата ми...дебнене силно казано. Иска да ме види и търси начин да говори с мен. След като аз отказвам и не давам възможност, мисля, че е нормално за всеки човек, който се бори за нещо да потърси вариант. Това че ме чака след работа, не означава, че ме дебне. Изчаквал ме е пред входа, посреща ме и ме моли да ме откара до нас, за да поговорим по пътя. Това съм имала предвид. Не е ежедневно, правейки ми някакви проблеми или сцени.

Имаше мнения, които обясняваха как бившата му го е разбрала какъв е и затова го е изгонила. На база какво са не знам, защото не е ставало въпрос, но и тук ще поясня. Той си е тръгнал, не го е изгонила тя. Осигури всичко необходимо, включително и къща за детето си и майка й и я е напуснал, защото не е неговия човек. Тя е тази, която е била против и до ден днешен, ако има възможност, ще се събере с него, и аз съм свидетел на това. Отговорен и добър баща е, грижи се за детето си. С моето също се държи добре. Никога, абсолютно никога не е имало проблем с децата и не се е случвало нещо пред тях. Вие какво си представяте, че детето реди пъзел, а той си свива цигарка до него и го моли за огънче. Дори е имало случай, когато съм била ядосана, съм си позволила да повиша тон и именно той ми е правил забележка да не викам пред детето. Не е имало скандали и викове, нито грозни сцени. Ако се е случвало нещо от това, което съм разказала досега то винаги сме били двамата сами, никога пред трети човек. И тук отново вмъквам, той не крещи и не прави сцени, грубостта му се изразява в това, че говорейки си казва неща, които мен ме засягат, защото не очаквам или знам, че не са истина.

Много от вас твърдят, че това не е резултат от тревата, имал по-сериозен проблем, характера му бил такъв и т.н.. Казвате, че имате познати, които употребяват и не са такива. Съгласна съм с вас, но мислите така, защото не живеете с такъв човек. И с него ако сте приятели ще имате мнение, че е много готин и забавен тип. Никога няма да кажете нещо от това, което казвам аз. Работи на отговорна позиция в международна компания. Още на втория месец го повишиха. Колегите му го харесват и търсят. Аз не твърдя, че винаги е такъв и че щом запали цигари и побеснява. О, не! В повечето случаи, особено сред хора и компании е весел, забавен, закачлив, разговорлив. С всеки ще намери тема на разговор. Както казах е умен и интелигентен мъж, а и като е живял близо 20 години в една от най-развитите страни, в прилично семейство, се предполага, че има култура и добри обноски. Така че разбирам защо мнението ви за "пушещите" хора е такова. Но има и едни други състояния и моменти, с които обаче се сблъскват само най-близките, обикновено когато е вкъщи, когато за нещо е изнервен, когато ефекта от пушенето отминава, тогава раздразнението се увеличава и ако в този момент се подхване някаква сериозна тема или спорим за нещо се стига до това, за което се оплаквам. Мисля, че за тази година съм успяла да видя какъв е всъщност като човек и с какъв характер и именно затова съм го заобичала. Да, има проблем, който му вреди и го кара понякога да постъпва нечестно с близките си, затова и съм тук и коментирам темата.

Въпроса не е ужасен човек и психопат ли е (защото аз знам, че не е такъв), а може ли човек да се справи с проблема си в името на нещо важно за него?
А ако това беше брат ви? Или друг ваш близък? Разсъждавам си просто...Така ли щяхте да отсечете? Щяхте ли да го анатемосате и да се отречете от него? Или щяхте да потърсите начин да му помогнете, защото го обичате, а хората са устроени уж да помагат на ближния? Пак казвам, разсъждавам си...аз решение не съм взела. Вече повече от 10 дни сме разделени. Не го защитавам, защото съм решила пак да си го прибера и сега да хвърлям прах в очите.
В този живот съм разбрала едно...на някой хора им е писано нещата да им се случват по трудния начин. За момента, прехвърляйки житейския си път досега, за съжаление аз май спадам към тях. Щастлив човек съм, имам достатъчно, но всичко винаги по трудния начин. Не съм човек, който срещайки трудност махва с ръка и се отказва, казвайки си "ами ще дойде друго, това щом е трудно". Това не означава, обаче и че съм безрасъдна и ще се боря с вятъра до безкрай.

За интересуващите се, от няколко дни не пуши. От горчивия ми опит, мога да се съглася, че е така, личи си. Решил е твърдо, че този път ще се справи, че ме обича и че ме иска в живота си. Казва "този път ще успея, искам го, теб искам!". Следва отговора на моя въпрос...да повярвам ли отново?

Това мисля, че е добър съвет. Обмислям нещо такова.
Както друг спомена, не може до безкрай да правя едно и също и да очаквам различен резултат. Може би този път трябва да се предприемат различни действия, за да очаквам различен резултат. Да изчакам първо да видя резултати, да видя реални действия и тогава да взема решение. С моята подкрепа и помощ, разбира се и всичко друго, което може да се направи. Ако ли не, тогава вече ще е ясно.
Продължавам да си разсъждавам...
А на вас благодаря...за вниманието, за времето и за съветите! Усмихнат ден!