Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Според мен са се намерили в тази двойка..
Той стои заврян зет и не прави крачка да си вземе семейството в ръце, тя стои при мама и тате, въпреки, че има семейство, не работи, всичко и е наготово. Дори има претенции, че мъжът получава ниски доходи, но не си мърда пръста да допринесе с нещо за семейния портфейл.
Така че, пак според мен, авторката по-добре да си стои с мъжа си, защото са си лика прилика.
Ако се разделят ще си развали рахата и ще е необходимо сама да се погрижи за себе си и детето. Е, не съвсем, защото пък нали сме при мама и тате.

Много дълго пишеш, трудно ти хващам мислите...
Първо - какво като им е дете? Да не би да им е кеф да го гледат докато са живи? В един момент те ще са пенсионери и няма да им е до хранене да здрави и прави хора. Жена, мъж.. няма значение, не сме в шерата където е срамно жените да работят. Приели са и мъжа й, та са 2-ма мамини златни.
Второ - има хора, на които им е кеф да живеят с Муньовци, сега не всички гледат през твоите очи.
А превъзпитание винаги има като двама души започват да живеят заедно.

Не е до това, да набием жена му, а да не я нахъсваме да го мисли за по- черен, отколкото е, че и без това вече е с единия крак извън семейството.
В малкия град е много по- често срещано явление да се живее при родителите, а там за зетя работа просто не остава.
Две жени, едната вкъщи по цял ден- няма начин за него да останат домакински задължения.
От друга страна, нека не се заблуждаваме, че не купуването на колата втора употреба, би решило въпроса с наемането на квартира, а и колко млади семейства познаваш без кола, без " плазма" и мобилен от по- висок клас?
Аз, николко- теглят и кредити за тази цел, за мой потрес, ама аз съм консерва от соца не ги разбирам нещата .
Така че, да се обвинява мъжът във всички грехове под слънцето, е безсмислено и непродуктивно.
Авторката трябва да тръгне на работа- на половин ден, на цял ден- каквото намери, а наложи ли се да се вземат болнични- 4 души са в къщата, по веднъж да се изредят, никой от шефовете в работата им няма да се противи.
При това, детето е голямо вече и може да си каже какво му е- друго щеше да е, ако е бебе.

Той можеше да е просто прекрасен и тя пак да е влюбена в друг. Тези неща не следват непременно някаква логика, това искам да кажа аз. И също не я нахъсвам, затова предложих временна раздяла за седмица-месец. Така ще види на практика чувства ли се липсата му или не. Защото тя сега може да мисли, че никой няма да забележи, че го няма ама като на втория ден ревне детето, а на третия и тя да се окаже, че не и е все едно.

А иначе хората с, които нямаш история много често са по-симпатични от онези, с които сте преживели какво ли не заедно. Най-малкото като не познаваш добре някого много по-лесно можеш да си фантазираш колко е прекрасен. Нали това е идеята на любовниците по начало, поне доколкото разбирам. Та и любовника ще бъде очарователен, докато е недобре опознат, после... 

Здравей, мило момиче!
 В момента ти си объркана и разколебана, не знаеш как е правилно да постъпиш и се страхуваш от развръзката. Искам да ти помогна и да ти дам мнение.
 Ти имаш детенце, едва на 5 годинки. Това детенце е несигурно и страхливо, защото още е много малко. То често е било оскърбявано, наказвано от учители или връстници, но е намирало утеха само в теб и твоя съпруг. Знае, че вие сте единствените сигурни хора, кито никога няма да го предадат, ще го обичат до болка и жертват собствения си живот, заради него. То, това малко, слънчево ангелче, ма нужда от обич и подкрепа, от внимание и сила. За него ще бъде голям удар да има разделени родители. То ще е толкова нещастно и страхувайки се да не нарани някого, никога няма да ти казва какво чувства и дориняма да си помисли, да ти споделя. То ще смята, че така е редно. Освен това същото може би, ще го сполети в бъдеще, взимайки пример от най-милите си, а именно от собствените си родители. Помисли първо за него и малкото му сърчице, преди да тръгваш по любови. А и нали знаеш, че благородни майки заради своята рожба, търпят бой, скандали и това единствено, защото за да  е щастливо, то трябва да си има двама родители, грижовни, отговорни и любящи. Само погледни през душата на сладурчето и усети травмата, която ще легне върху живота му. Все пак, след като си отидеш от този свят(надявам се след много време), то ще продължи някаква част о съществуването ти с някаква част от теб, по начина, по който ти си го научила. И не си мисли, чети казвам всичко това с упрек, напротив влжила съм цялата си любов в предните редове.

Опитай се да погледнеш от добрата страна на мъжа си, да изнамериш обща тема, да го обичаш, просто ей така, да търсиш само положителното в него, да правиш любимите му неща и да се смееш  от  обич. Най-добре веднага прекрати връзките си с другия мъж и се старай просто да се грижиш и обичаш семейството си. Намери си работа, помагай на детето и на колебливата обич между теб и съпруга ти. Не се отказвай! Бъди силна!!! Моля се на Бога за теб! Просто повярвай във всичко това и се вслушай в съветите ми. Успех!!!

 

За да пишеш философски и исторически есета трябва да имаш дългогодишни натрупвания в областта на хуманитарните науки + литературен талант. Абсолютно несериозно звучи, как с бегъл прочит на 2-3 материала, успяваш на сътвориш трудове, за чието написване се иска продължително четене и определени наклонности.

Олеле, от писанията на Жизел 3 ми протече захарен сироп от монитора.

Аз тръгнах да ги чета, но се задавих и се отказах. 

Мила ми, Жизел,
ХАП-ЧЕ-ТА-ТА си изпий.
Успех!!

Защо? Аз искам просто да помогна.

Излагаш се.

Не съм направила нищо лошо.

По-добре ти самата потърси помощ, преди да даваш такива съвети.  

Сигурно, но звучиш като един от авторите на "Наръчник за добрата съпруга и майка" издаден най-късно през 50-те години на миналия век.  

Да спрем да храним трола викам аз.