Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

??

Естествено, че имам в предвид с мъжа й да се изнесат и да заживеят или под наем, или да вземат апартамент и да го изплащат, или каквото е възможно да се направи. Да, малко по-голям разход е. Тя може вместо с любовника, да си прекарва времето, работейки нещо и ей ти ги тия допълнителни 400-450 лв.

Абе убеждавам се, че е много страшно нещо това да си нямаш работа, да ти е скучно и да си търсиш (респективно намираш) проблеми.

Първо - остави детето на родителите ти за един уукенд и отидете някъде с мъжа ти, може и за повече.
Второ - намери си работа. Така ще има нещо по-различно и интересно в живота ти от детето и неговите болести, които мисля, че нормалните в тази възраст сополи и кашлица.
Трето - след като излезеш от еднообразието, в което си мислиш, че ти е удобно, помисли пак дали искаш да се разделяш със съпруга ти.

Да го кажа така - не познавам четири-петгодишни деца, които не боледуват, поне половин зима. Има приятелки с 2-3-4 деца, които се справят с боледуващи деца, ходят на работа, грижат се за къща и нямат баби наоколо, в околовръст от 300 км. Къде се позиционира авторката в подобна картинка? С едно дете, с родители и мъж, който все още се опитва да говори? Отговорът е от една дума - никъде. Заглавието на темата е сгрешено, би трябвало да е- "Влюбена съм в друг, щото мъжът ми без да знае, пак иска да се раздели с мен, как да го зарежа първа?"

Мила авторке, ако имаш поне малко в главата - 1. ставаш самостоятелна - финансово, битово и емоционално; 2. пускаш мъжа си да е щастлив; 3. изнасяш се от ваште; 4. гледаш си детето и кефа; 5. оглеждаш се навън. Почнала си отзад напред и трудно ще ти се получи.

Да,мислила съм при евентуален развод какво може да стане.Наясно съм и с новия закон,мислено и разгледано от всички страни.
И аз мисля,че трябва работа най напред да започна и чак след това да мисля за раздяла,ако искам да ми е една идея по леко.

[/b]Това добре, но работила ли си откакто имате дете? Поне с 1000 лв заплата, която да стига за двама ви с детето?

Знаеш ли колко по-леко ще ти е оправяща се сама с дете , без мама и тате и мъж, който е баща на това дете и му пука за него? Ако си го пробвала и си се оправила сама в жилище без помощ и самостоятелна напълно с дете и къща, мога да те посъветвам да се развеждаш.

 
Стана ми жал за мъжа ти. Наврян при тъст и тъща 9 години, с изстинала жена, издържащ и даващ си парите в един дом и на една жена, която няма търпение да го изхвърли от живота си заради друг. 

Изобщо не съм съгласна с някои от коментарите : "Научи се да го обичаш" и други подобни.  Аз ако спра да обичам някого няма сила, която да ме накара да го заобичам пак. Бях във връзка, в която просто спрях да обичам, чувствах се така сякаш се задушавам само от присъствието на приятеля ми. При мен също се появи нов човек, впуснах се, нищо не се получи, но не се върнах при първия, не го обичах, не можех да вървя против себе си. Тогава още не бях женена и нямах дете. Няколко месеца след раздялата срещнах настоящия си мъж. Вече сме женени и имаме дете, но не бих останала с него, ако спра да го обичам. Бих търпяла само ако нямам  финансовата възможност да се грижа сама за детето си и то докато се сдобия с такава.

В случая на авторката бих изчакала да си намеря постоянна работа и бих се разделила с мъжа си. Явно е,че вече и на двамата им тежи този брак.

Дете на разведени родители съм, никак не ми е било лесно, но е по-добре, отколкото родителите да се насилват да са заедно.

Така е, много си права, но принципно. Във връзка е едно, с дете е друго. Имаш ли дете, по принцип и не винаги, означава, че си се доверила на човека, възприела си го като Баща на детето ти и тинтири-минитири няма, т.е. - надраснала си Гаджелъка.
И естествено, ако не си щастлива се чупиш, а не пускаш тема в бг-мамма.

Така е, но пак е възможно чувствата да си отидат един ден. В този случай трябва да се направи всичко възможно детето да бъде подсигурено, спокойно, да се чувства обичано, но това не трябва да бъде за сметка на щастието на родителите.

Няма ли любов и щастие, няма какво да мислиш и да се двоумиш. Не слушай разни кокошки, които ще ти говорят други неща- те ще го кажат от завист, защото не може те да са нещастни в брак, а ти да си търсиш щастието.

При теб всичко е приключило отдавна и ти сама знаеш отговора на въпроса си.

Помили си доста добре.Както са казали по горе,отидете на почивка,разнообразете малко. Гледай само да не стане така да се разведете и онзи като ти се насити да се зареже,че тогава ще е още по зле!

Леле, леле, детето боледувало, не можела да работи, пък можела гаджета да върти! Ти да видиш! Развеждай се и отърви човека до себе си. Но трябва и родителите ти да ти бият шута, да видиш колко забавно и интересно ще ти е и  ще видиш как гаджето изчезва за 60 секунди.

 

Защо всички се хващате за другия...Да,появил се е,има чувства и тем подобни,но не това е главната причина да мисля да се разделям.
Някои от вас са ме разбрали какво точно ме тормози-липсата на чувства към мъжа ми.Да,стоя,заради зависимост,която трябва да премахна и знам,че тогава ще ми е спокойно.
И сама да съм след това ще ми е много по спокойно,трудно-със сигурност.
Някой пита дали детето е свидетел на разправиите-рядко се случва,но вижда мен,когато плача,усеща кога съм тъжна...

Ти трябваше първо да си разрешиш финансовите проблеми, да се разделите и тогава да гледаш за нов.
Сега си лека жена, изневеряваща, която излиза, че използва съпруга си за пари. Запратила си достойнството си и самоуважението си на вятъра, както и да свърши историята, съвестта ти няма да е чиста.
Мъжът ти отговаря за себе си, а ти за теб. Не може да се оправдаваш с неговото поведение за своите постъпки.
Поне накрая постъпи човешки и по съвест - кажи му истината и се разделете.
Ако чакаш финансово да се подсигуриш, ще е наистина к....и номер. Това не е касичка - човек е, какъвто и да е, ти му дължиш честност и прозрачност. Ако искаш да си човек, защото другото са постъпки на...едноклетъчно.
Не искам да съм груба, просто искам да те предизвиквам да погледнеш на себе си като на жена, а не като жертва на обстоятелства. Успех

Здравейте,прочетох само поста ви и ще дам мнение първо за него,после ще се върна и ще чета.На първо място ви разбирам,и аз съм в обтегнати отношения с мм,разбирам ви много добре,но,ако мислите да се разделите с него и да се впуснете в нова връзка ще сгрешите! Всяко начало е хубаво,каквито и проблеми да имате,не е добре да сложиш край след 9 годишна връзка.Идете на почивка семейно,идете,ако щете и сама,подредете си мислите,направете и списък с хубавите моменти за тези 9 години,направете списък и с лошите (Като не се влияете от моментната си емоция-увлечение по другия мъж) Опитайте да си представите реално живота с него,не градете връзка само на секс отношения!!!Защото,такива връзки не траят дълго! Подгответе се и за варианта в който ще останете сама,ще можете ли да се справите финансово с вас и детето,сама казвате,че сте безработна и детето боледува често.МИСЛЕТЕ РЕАЛНО БЕЗ ЧУВСТВА И МОМЕНТНИ ЕМОЦИИ те играят лоша шега.Искате да опитате с друг мъж,той ще гледа ли вас и детето?! Готов ли е той финансово за такава крачка? Готов ли е психически? Въпросите са много на които самата вие трябва да си отговорите в много семейства любовта е мираж,а секса е по задължение или просто си е секс,но не се решават на такава голяма оставящи сериозни последствия след себе си крачка. Ние няма как да ви кажем "Да напуснете го и си живейте живота!" Или "Останете с него всичко ще се оправи" Много хора изневеряват,аз сама мисля,че това е неизбежно верни мъже както и жени почти няма.За това помислете добре,имаше една поговорка дано не я объркам "Два пъти мери,един път режи"! Успех ви желая и дано решението ви каквото и да е то е правилно,както за вас така и за детето.

Добре де,аз реално не претендирам за нищо с новия.Не е заради секс или нещо подобно увлечението ми,просто го усещам като сродна душа,с която мога да опитам.Как мога да правя планове и сметки дали ще заживявам с него и кога.Просто в момента държа да си осигуря сигурност,а с другия времето ще покаже какво и дали ще се получи.Да питам човек,който познавам от няколко месеца какво ще правим като се разделя с мъжа ми,ще живеем ли заедно,кога,къде и как ми е много прибързано.Просто искам да опитам с него,а междувременно да си се грижа за детето по всеки възможен начин.Без семейните проблеми,които са почти постоянни.