Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

  • 69 910
  • 979
# 15
Захарче,така е! Това ми е първата цел,да започна работа.
За другия не съм казвала,че имам някакви велики очаквания,защото няма да заживявам с него от ден първи.
Въпроса е,че не си струва да продължавам да лъжа себе си и мъжа ми,а с другия какво и дали ще се получи е съвсем друга тема.Аз не търся друг баща на детето си.Но дори и да не потръгне поне няма да съм загубила и годините на мъжа ми(негови думи от последните дни).
Виж целия пост
# 16
Не съм писала никъде,че все още обичам мъжа ми.
Точно,защото не го обичам вече ми минават тези мисли.
Виж целия пост
# 17
С който и да си, след 10 години няма да се гледате като котараци. Оттам насетне идват приоритетите. Такова "бягащо" от проблемите поведение можеш да си позволиш, докато нямаш деца. В общия случай тежкият характер обикновено е прикритие на прост егоизьм и нежелание да се сьобразяваш с околните.
Виж целия пост
# 18
Първо  - действай, повече от ясно, че Трябва да се разделите. Ако разбирам правилно, и мъжът ти е на същото мнение. Защо ни питаш тогава?!

Е, не сме толкова страшни в семейните отношения, няма да те изядем, но един въпрос - новият, пишеш, че няма да го вкараш при перфектните ти родители, а защо с мъжа ти допусна да живеете с тях Да, за теб повече от ясно, че те са перфектни, но дали и за него...

Апропо, новият на хоризонта по-млад ли е от теб? Нещо, усещам че не придиря да ви взима с детето на издръжка......

Пълна Луна,не съм малка.На 29 съм!Да,в момента не отговарям за нещо съществено,но се грижа за семейството си както мога.И не,няма да го вкарам при родителите си другия.Ако имаме бъдеще то ще е отделено от тях.
Захарче,проблема в момента е,че мъжа ми все пак продължава да се надява,че нещата ще се оправят по някакъв начин,а мен ме спира зависимостта,която имам от него.Все пак до някаква степен той ме издържа,както и детето.Казвам до някаква степен,защото и той не е напълно независим,предвид факта,че родителите ни помагат.
Виж целия пост
# 19
Новия казах на колко е-37
И не искам да ни взема с детето.Б их предприела такава стъпка едва след като го опозная.
Виж целия пост
# 20
Както и да го погледнем ти реално си във връзка с този мъж от 20 годишна. Това ми говори, че просто не си се наживяла и колкото и да си искала семейство - малко ти е дотегнало да си играеш на такова. А семейството не е игра...това е живота на трима души в случая. Аз и ММ също имаме голяма разлика - 9 години, на 7мата година от връзката си имахме страхотен срив и бяхме разделени за няколко месеца. Именно, защото решихме, че няма смисъл да си губим времето (или по - скоро аз неговото, при все голямата ни разлика и така е честно всъщност). Но след 3-4 месеца разсмисли се събрахме и вече сме заедно от 13 години, от 3 официално семейство с детенце на 3. Има трудни моменти, има моменти, в които ти е тежко и си мислиш, че никой не те обича, нормално е. Ти казваш, че не го обичаш вече - сигурна съм, че част от теб го обича, а другото е продиктувано от моментното ти влюбване в другия. За мен е честно спрямо човека до теб да го оставиш да поеме по пътя си и да си намери жена, която го заслужава, а ти да гониш своето щастие. Но на 29 да живеете при вашите, да си без работа и да си се оставила изцяло на ръцете на мама, тате и мъжа си - това е огромна грешка.  Sick Вземи се в ръце, най - малкото заради детето си.  Peace
Виж целия пост
# 21
Новия казах на колко е-37
И не искам да ни взема с детето.Б их предприела такава стъпка едва след като го опозная.
А детето къде остава, когато ти се преместиш при новия?
Виж целия пост
# 22
Мъж,който не се грижи за собственото си дете, очакваш да се грижи за твоето ли!?
Не искам да те нападам,но явно от стоене вкъщи и липса на достатъчно ангажименти си започнала да мислиш за глупости.
Защо първо не опитате с мъжа ти да живеете сами, за да видите как е?И тогава,ако нещата не потръгнат, да се разделяте.
Ако все пак се стигне до развод, първо се научи да се справяш сама, преди да скачаш при друг мъж.
Според мен преди всичко поработи върху себе си- квалификация, работа. Не знам какви знания и умения имаш,но винаги има какво да подобри човек,особено след като е стоял дълги години в къщи.
Намери си работа, започни да изкарваш пари , а не да чакаш мама и тати или друг мъж да те издържа.
Виж целия пост
# 23
Новия казах на колко е-37
И не искам да ни взема с детето.Б их предприела такава стъпка едва след като го опозная.
А детето къде остава, когато ти се преместиш при новия?
Ако се стигне до преместване при новия детето върви с мен.При нежелание от негова страна да ме приеме с дете просто го изтриване от живота си.Сега не съм тръгнала да правя такива генерални планове.
Виж целия пост
# 24
Ден за ден, казваш, я карате...  Laughing
Виж целия пост
# 25
Новия казах на колко е-37
И не искам да ни взема с детето.Б их предприела такава стъпка едва след като го опозная.
А детето къде остава, когато ти се преместиш при новия?
Ако се стигне до преместване при новия детето върви с мен.При нежелание от негова страна да ме приеме с дете просто го изтриване от живота си.Сега не съм тръгнала да правя такива генерални планове.
Че то никак не е зле да тръгнеш да ги понаправиш тези планове, още на този етап  Peace
Виж целия пост
# 26
Е, ти пък, за кво? Нали има кой да носи и меси, тя е по живота, гадженце тук, гадженце там....  Laughing
Виж целия пост
# 27
Към авторката: А, ти, какво даде на семейството си, за да искаш повече? Няма значение дали работиш или колко изкарваш, а в отнношението ти си личи, че никога мъжът ти не ти е бил близък или приоритет. Просто си личи в изказа от чувствата ти, мястото на майка ти и баща ти и глупостта на очакванията ти. Ти искаш да получиш ‘нещо’, но  бягаш, такава ли си по природа? Парите нямат значение. Хващаш се за думите на мъжа ти, че иска раздяла и, че не е щастлив с теб. Е, това е кофти характер. Той какво да направи ако ти постоянно го мачкаш с ‘нещастието’ си, вместо да се обедините и издърпате. На 29 си, ще стане. Въпросът е дали не си го изгубила? А, новият щом не си гледа детето – казали са ти какъв тип е...
Виж целия пост
# 28
Е,какво,от сега да правя сметки кой с какво ще ме взема ли?
Въпроса е,че дали с новия или не живота продължава.Но няма да съм загубила годините на мъжа ми,както и моите в безкрайни питания как ли щеше да е така или как щеше да е иначе.
Още преди новия да се появи съм мислила за раздяла точно,защото не съм щастлива.
Как се живее в един непрекъснат кръговрат от еднообразие.Не мислете,че мъжа ми е цвете и,видиш ли,се чудя с кого да го заместя.Когато знаеш,че човек не е щастлив с теб и ти с него-също,какво трябва и може повече да направиш?
Виж целия пост
# 29
А ти постара ли се да го направиш щастлив?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия