Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Този пост се открои много от останалите и мисля, че съдържа голяма доза истина.

Нейният случай е от третия вид- влюбена е в друг, но не смее да пусне клона, докато не се е хванала здраво за другия....

Да, в днешно време, превръщаме всичко в еднодневка. Авторката е настроена срещу битовизми, тъй като с една дума и е скучно, но за да се ‘освободи’, тя казва ‘не го обичам, не го искам’ и разбира се това е достатъчно! И всеки мъж може да направи същото, просто ей така, защото жена му е качила 20 кила или е остаряла, за да се освободи и казва, че не му е добре – чао! След тях се втурват да им обясняват как законно да избягат, за да не носят отговорност. Интересно е как всички визират децата като потърпевш, но ПРЕПОРЪКИТЕ и действията са само за кожата на този, който го мързи да си признае грешките,  че е меко казано странно да правиш семейство с постоянни упреци (вътрешни) и без участие отвън както обикновено се случва. Не е срамно колко изкарва мъжът или жената и къде живеят, срамно е как се крие партньора и ‘наглася’ бягството като си осигурява ‘права’. Това си е чиста доза хитрост и корист и ми е чудно как такива хора са способни на любов, едва ли... Това е и най-гадното наказание - да не може да обичаш, защото си мислиш само за себе си, дайте да не се лъжем повече. Странно е как просто се приема за абсолютно нормално след ‘толкова обич’ една сутрин да станеш и да кажеш ‘ами, до тук съм, чао, нещо се случи и не те обичам’. А, какво се е случило... Вчера са те блъснали пред блока и вече си ми в тежест или си погрознял, а аз съм хубав / а. Тази диагноза, обаче, си е клинично състояние и това са най-нещастните хора на света, които никога няма да разберат, че всичко в този свят се гради, а не се получава наготово от измислената им лотария.

Аз мисля, че охлаждането на чувствата става постепенно, а не изведнъж, просто една сутрин се будиш и осъзнаваш, че не можеш повече така.

Между другото, имам 2-3 познати, които точно така изперкаха след продължително майчинство.
И да ви кажа, другият мъж беше само повода, а не причината.
Причините - т.е. бръмбарите са си в главата на жената.
Просто иска да се захване с нещо НОВО, независимо какво.
И се хваща с най-лесното - мъж. А има десетки други нови неща, които ще донесат много по-голям успех и удовлетворение! Но са малко по-трудни.

А според мен авторката е започнала да си играе на семейство, преди реално да и е дошло времето....и сега просто и е омръзнало и и е доскучало. Да, майчинството не е лека работа, особено ако 5 години си вързан с детенцето и не работиш, нормално е да "изпушиш" (освен ако, да си домакиня не ти е целта в живота), но да си играеш на семейство и през това време да кръшкаш...еми.. Решението си е нейно, от една страна по - добре детето да живее в спокойна среда, но от друга липсата на баща му (назависимо колко заместители ще му намери) ще окаже влияните. Аз съм дете на разведени родители, бях в пубертета когато нашите се разделиха. При тях никога не е имало скандали и тем подобни, разделиха се абсолютно приятелски и може би за това го понесох що годе леко. И до ден днешен поддържат страхотни отношения, нооо не знам в случая на авторката дали и те биха могли да запазят добрия тон в случая. Не съм ЗА двама души да бъдат заедно само и единствено в името на детето (хайде докато е по - малко иди дойди), защото един живот живеем и в един момент, когато си спрял да обичаш някого, но си с него поради други причини, изпарената любов се превръща в чиста омраза... Всеки заслужава да бъде щастлив, но пък и всеки трябва да прави реална преценка с кого създава семейство и деца (тук изхождам от казаното от авторката, че те не са се разбирали от самото начало още...). 

Ето ви и процедурата тук:

1.   Семейството не е игра, но ти си решила, че не ти е изгодно или приятно вече;
2.   Изпитваш силни угризения, че си лош човек и слаб, нещо близко до съвест, но само толкова;
3.   За да избягаш, без да се самонараниш и да се тормозиш за последствията, които оставяш или за времето, в което си била използвачка / исползвач имаш нужда от подкрепа  или някой да ти каже – прав си  / права си, а този ‘някой’ не е в кухнята;
4.   ‘Да го напусна ли / да я напусна ли...’; Пускаш тема, където можеш.
5.   Още при първите опити за нормално тълкуване, ТИ ДЕМОНСТРИРАШ как вече си решил или решила да бягаш, тогава за какво питаш и търсиш мнение. Разбира се, за да си наложиш самотерапия, тъй като ти е нужно само едно, две ‘ДА’ от хора, които не разбират афекта ти, но свързват всичко със себе си, бившите си и т.н., тоест – обединявате се;
6.   Нещото близко до съвест те преследва и пречи, за да се освободиш, защото всеки човек иска да бъде одобрен като ‘добър човек, голям човек’, затова събираш 5-6 ‘да’ от непознати хора и ги сервираш на душата си;
7.   Олеква ти и се самоубеждаваш с чуждото мнение, оставяш до вчера най-близкия ти човек в пълна изолация, защото си на всичкото отгоре и страхлив и не искаш да чуеш нещо, което пак ще ти създаде близкото до съвест;
8.   Цялата тази игра води до наиграване и това ще се повтаря цял живот на същата сцена и никога няма да намериш щастието и спокойствието, защото както казах по-горе, те се създават, а не се получават.

От чисто любопитство се чудя как авторката намира време да се среща с новия приятел, след като детето боледува?

Не забравяй,че живее с мама и тате 

Ами те ходят на работа и не можели да се грижат за малкия, та затова тя си стои в къщи.

Ако е 87 набор, а детето е на 5, е родила на 24 и явно още не се е наиграла. Мисли си, че заслужава да си намери "нещо по-така". Аз пък да и кажа - ще стане "от двата стола на земята".

Детето нали все пак и на градина ходи.
Човек като иска да кръшне става много изобретателен.

Каквото и да напишем тук авторката вече е взела решение,което за нея си е правилно.Единствения недостатък който изтъкна тя за мъжа си е,че се държал като дете в колата.Явно се е влюбила в новия мъж и си търси оправдание да напусне сегашния.Не е искала съвети за работа и как да си гледа детето.Явно онзи и е завъртял главата.

Да и живее с мъжа си от 9 години, т.е. от както е била  на 20.... Няма значение, че е родила на 24, да и е живо и здраво детенцето, само да не пати от грешките на младите... 

Четох до 5 страница и....честно казано съм изумена от мнението на повечето тук

Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.

След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...

Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.