Няма дете, което да е съгласно да е лишено от баща за няколко хартийки повече. Можеш да си сигурен в това. Или поне такова, което е израсло с истински баща.
На 4-5 може и да не усеща сериозно тежкото положение, ама нататък се усеща. Много.
Аз съм израснала в бедност поради развода на нашите. Това е едно от най-гадните неща на света. Мога спокойно да кажа, че на баща ми компанията ми е липсвала много по-малко от стандарта за нормален живот и най-вече да не ме е срам от едно или друго, а да съм...като другите деца.
Няма нормални дрехи, а само втора ръка.
Няма свестни обувки, а само китайски стоки и мокри крака.
Няма зелено училище с другите деца - те после се връщат със спомени и бесняли заедно, аз съм аутсайдерката - единствената, която не е била "пусната".
Няма компютър, въпреки че вече всеки има - вместо това един месец нелегално работа лятото (нямах още 16г), докато другите деца си играят навън, за да събера пари и да си взема, че трябва и за училище.
И още мога мнооого да изреждам.
Да, би било готино с баща ми да бягаме, да ме води на планина или да ме научи да карам колело... златни спомени и моменти са сигурно, но вечно да броиш стотинки е далеч по-гадната страна на нещата.
Те парите ще потекат отнякъде (откъде ли!?
)