Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Нема да закачате Алиска... 

Ти па де турна тая запетая

Дащен е човека, слага.

Абсолютно разбирам потребителките, които изпитват симпатии към авторката, че не им допада моето мнение, но нека все пак съветите и коментарите да са по темата.
Не помня да съм оценявала вашите мнения или да съм искала оценка на своите, така че нека дискусията продължи в обичайния си ритъм.
И понеже Румцайс е права, че аз моето мнение вече го казах, няма повече да разръчкам кошера.
Лейдис, със здраве!

И това е вариант.
Както и много други дейности, които не изискват кой знае какво специално образование. 

Абсурд, надявам се, че се шегуваш. Защото иначе е доста грозно.

Всъщност Контесата е дала много адекватни съвети и ако авторката я послуша, само може да спечели.
Алисия,абсолютно точно сравнение с повестта "Мимето".И на мен авторка ми прилича на човек,който чака наготово.Следя темата и чувам само оправдания- градът бил малък, нямало работа, ниски заплати,лош мъж и какво ли още не...Ами то и градът може да се смени, и държавата...Варианти има,когато човек търси начин.Другото са само оправдания. Яни,крайно време е да поемеш отговорност за собствения си живот и този на детето ти,а не да чакаш мама и тати или мъж.

Аз се изказвам с по-мек тон, но и моето мнение е близко до това на Алиска.

По време на следването ми, се запознах с много момичета, които идват от малки градове (по-малки от Плевен), които дойдоха да учат в София - работят, за да си плащат следването, живеят в общежитие и се оправят с живота отговорно. Не им е никак лесно, ама никак, но не се оплакват и вярвам, че рано или късно тези усилия ще получат отплата.
Моя колежка идва от много малък град, изкара бакалавър и магистър. През цялото време си работи почасови неща. Семейството й е бедно - родителите й са разведени, няма баща. Оправя се почти изцяло сама. Трудно ми е да не направя мислено сравнението с авторката, която след средното е поработила малко и след това е излязла в безкрайно майчинство, набутвайки семейството си у техните и убивайки времето в чатове с потенциален любовник. Иначе мъжът е лош, перспективи няма, работа няма, детето сополиво, родителите на работа та не помагат повече...

Полезни съвети от мен:
- Научи език, докато така и така си вкъщи - за предпочитане нещо търсено, но не прекалено тривиално като английския - немски, френски, испански.
- Или научи как се работи на Word Press, Photoshop или за по-лесно може CorrelDraw. Изкарай някой онлайн курс за дизайн. Научи език за програмиране.
После: https://www.freelancer.com/
https://www.upwork.com/

Тези два сайта са за фрийланс. Наемат те хора от чужбина, за да вършиш разнообразни неща от вкъщи само на компютъра. Някои (писане на лесни статийки, copy writing, преводи на малки текстове) са зле платени и имат огромна конкуренция. Други, по-специализирани и искащи креативност и да владееш нещо (писане на сериозни статии и проучвания, работа свързана с програмиране и дизайн, по-сериозни преводи) са прилично платени и при малко късмет, ако се харесаш с човека, който те наема, могат да се превърнат в постоянна работа.

май никой не е бил в ситуацията на Яни, затова и съветите валят щедро и смело. когато си в нейната позиция хоризонтът ти се струва твърде малък, чувстваш се като в капан. неща, които за други са елементарни, за човека са трудни и недостижими. нарича се безизходица. а от безизходица с огромни скокове не се излиза, защото психиката е нестабилна и не позволява, промените плашат с всичките си неизвестни. трябва време според мен, с малки стъпки и спокойно, докато стане по-уверена и закърпи самочувствието си. днес ще почне работа, утре ще я смени с по-добра или по-добре платена. ще се ориентира с какво ѝ се занимава, ще прецени дали иска да се пробва сама “на пазара“ или да учи нещо допълнително. и така. къде я пращате да пише есета на студенти по специалности, с които не е имала допир, или пък да чисти къщи в малък град, където я има, я няма 10-тина по-заможни фамилии, а целият град ще говори как е слугинята на бай пенчо 

Какво говориш, разбира се, че никой не е бил в нейната ситуация. Хората се женят и нямат никакви проблеми - от първия ден до края на живота си.
Какво сме седнали да пишем и ние тук, като сме галеници на съдбата, а тя многострадална Яна.

Как така никой не е бил. Ето аз казах, че съм била. Но разликата между мен и авторката е че аз имам професия, доходи и смелост да си тръгна. При мама и тате не живея. Детето ми беше на две години като се случи. И то боледува.

Моят пост е ироничен, ако визираш него.

Аз ли? Не твоя, на Силвиана.
Исках да кажа, че човек има ли желание, намира начин. Само да има цел и да си я следва.

Мохини, имах предвид психическото ѝ състояние. струва ми се, че обстоятелствата, при които живее, доста я мачкат, а тя няма самочувствието и вярата, че може да ги преодолее. 
когато на човек му е спокойно и обезпечено вижда повече възможности и разсъждава по-трезво. но като се чувства омотан и притиснат, фокусът му се размива и губи целта и пътя. аз затова си мисля, че Яни търси съвети тук, надява се да ѝ просветне малко как да се справи. 

+ 200

За мен темата може да се обобщи с лафа "На калпавата ракета космоса й пречи."

Не мисля, че сте прави повечето. Явно си имате взаимоотношения с авторката от други теми, но прекратяването на връзка няма общо със самостоятелността във финансово отношение. Тя от него е независима, живеят у нейните родители, а мъжът и не изкарва кой знае колко пари. Реално той е несамостоятелен, защото ако си тръгне няма къде да живее дори, освен ако не се върне при родителите си, които живеят в друг град. А авторката с родителите си ще оцелее на първо време, пък след това ще си намери работа и пак ще разполага с толкова, с колкото и сега, вероятно и повече. на мен ми се струва, че емоционално не е готова да се раздели с него, сигурно го обича или е навик, но 10 години с един човек са много време, не може ей така да се прекратят отношения. Затова казах ако има възможност поне временно да се разделят, за да прецени наистина ли не иска да е с него или просто му е набрала за някакви неща, които са се натрупали във времето. Все пак не всичко в живота се отнася до материалното и онова, което вие нищите тук.