Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Майка ти е нищо несподеляща светица, но ти все пак си разбрала, че баща ти си харчи парите по жени. Това трудно ще се разбере от външни лица. Спомена, че едва ли не в мизерия сте живели, обувки не е можела да ти купи, а де факто едно дете само е имала за гледане - не изглежда като да се е напъвала много. Майка ми три деца сама е изгледала, вярно с най-необходимото, но мизерия и истински недоимък не е имало. Пиша го това, защото отстрани нещата изглеждат по един начин, а когато си вътре в ситуацията - по друг. Почти съм сигурна, че за себе си намираш достатъчно основателни причини защо майка ти е позволила да живеете в мизерия.

Абе, странно, тая тема още не е затворена.. авторката не получи ли съвети? Да направим втора, че гледам наближава 50-та страница...

Каквото и да пише авторката, не мога да проявя разбиране. Мъжът и бил не знам си какъв си, а тя егати търтея, по цял ден с детето се оправдава. А майка и баща и с които живеят къде са в цялата картинка? Отдавна е трябвало да ги наритат двамцата, самостоятелно да си играят на семейство. Тогава и авторката нямаше да е така ербап и щеше да работи въпреки сополите на детето и мъжът и да се опита да изкарва повече пари.

Някой по-напред я нарече "Галена Богданка", ми такава е - освен да се оплаква и да иска друго не показа да прави.

В темата съм напълно съгласна с absurT.

Мизерия е доста силна дума, но не се изненадвам, че идва точно от теб. Ако майка ми не се е напъвала, то авторката колко се напъва?  

ПП. А "несподелящата светица" съм й задала бая въпроси през годините, както и ти можеш да се досетиш. И баби съм имала, и дядовци, и близки хора, които явно също не са били светци. Никога не си е позволила да се чуди как да го очерни в моите и чиито и да е очи, докато тук се начетох достатъчно.  

szervusz, тя решение е взела, нали една и съща тема четем. Всеки неин пост показва до каква степен едвам го търпи.

Аз съм ЗА това едно семейство да търси начин да остане заедно дори, когато има трудности - в това отношение съм много съгласна с absurT, а когато (ако) се стигне до ситуация, в която вече не могат да се понасят един друг и всичко възможно е направено без никакъв резултат, край и на чисто. Другото ми е непонятно. Мрънкане и надъхване до откат как човека е ужасен, гадняр, боклук и после му слагаме чинията с ядене на масата. 

Явно повечето хора от темата са много решителни и решават всеки проблем мигновено, а като трябва без колебание взимат ножа и режат до кокал  Също така, са много оправни, могат да намерят работа за наколко часа за заплата минимум 1000 лева дори и в с. Долно Церовене, което официално е със 100% безработица.  А, да, и живеят в затворени комплекси от 18-годишни, въртят домакинство и гледат по 3 деца, които никога не боледуват, защото са отглеждани "правилно".

Явно, не си направила нито едно от нещата, които с такъв ужас изброяваш.
Това е живота на пълнолетните хора, а ако и ти си на 30г., и седиш на отглеждане на родителите си, си за съжаление.
Не е зле да се придържаш към фактите- авторката не е в забутано село, а в град, в който има работа за майка ѝ, баща ѝ, мъжа ѝ, но не и за нея.

Е, чак пък с ужас! Радвам се на успелите хора. Иначе много ми се иска да се завра при нашите, но нямам този шанс.

Google76, не е така, на теб не ти е казала лошо за него, а на други хора знаеш ли какво е казала като си била малка?
 Виж, няма да споря с теб, горе-долу моята история за детството ми се препокрива с твоята, с баща ми не съм поддържала контакт, опитвах се, трудно го изживях, дори в пубертета ( сега като се замисля) правех толкова глупости и чак сега осъзнавам, че съм се опитвала по детински да ми обърне внимание и въпреки всички неща, които той НЕ НАПРАВИ за мен като баща, майка ми казваше "недей така, маме, той ти е баща, всички ще мине". Няма как да забравя тези думи, когато бях нагазила в ла***та и живеех в друг град, отново той се обърна и каза нещо подобно като на Яни съпруга й, че неговия баща никога не му е помагал когато е пораснал и аз съм си виновна за всичко неща, които ми случват в живота, дори и гладуването  бях прясно завършила средното си образувания.
 Тези неща, които цитирах, че са ме възмутили определено припознавам много от чертите на баща ми, аз го молела да играе с мен а той ми е удрял шамар защото бил изморен от работа, единствената разлика, че майка ми работеше и едвам връзваше двата края защото баща ми излизаше с 20 год. по-млада жена и хотелите са от неговия джоб.
 Просто няма човек на света, които да ме убеди, че Авторката трябва да остане с бащата на детето си след прочетеното. Просто трябва да събере кураж, да намери работа, да мобилизира силите си и да продължи напред, а това той дали ще се разведе и с детето..... само времето ще покаже.

Така е....
Аз на детето никога няма да говоря против него,нито бих прекъснала контакти между тях.Но го познавам и знам,че е немислимо да му признавам за другия,по скоро бих му казала,че нямам чувства към него вече.Иначе знам,че много ще се узлоби,а не искам да е така...

Аз всъщност не разбрах мъжът на авторката с какво допринася за семейството.

+1, което важи и за авторката.

С други думи, не стана ясно с какво и двамата допринасят за това семейство, освен че са си играли на "чичо доктор" и взели, че направили дете.

Не виждате ли, че единият се грижи за детето, обгрижва го, играе с него, възпитава го...абе всичко, а другият е абдикирал от задължението си на родител, и през това време спи и чати?

Така е, авторката поне гледа детето, а родителите й ги издържат. Въпросът е как би се отразила липсата на мъжа й?

Само в бг-мама мога да прочета, че жена, отглеждаща детето си, всъщност нищо не върши. Може и да е направила грешки, може да се е оставила по течението някоя друга година в повече, но приносът й за семейството е повече от значителен.

Ако поне ги издържаше, да го остави да спи и чати, но той дори собствените си разходи не поема. Всъщност той е намерил безплатен ол инклузив.