Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Защо се правите на ударени, не разбирам. Та пак да попитам - с какво авторката е допринесла за съществуването на това семейство като такова. Всички си гледаме децата, дори самотните майки го правят. И докато тя си гледа детето и мъжът и не дава пари, кой аджеба я издържа? Ако са мама и тати защо те се примиряват с това положение?

Дали пък не си знаят стоката? Или пък има нещо друго. Тук имаме само едната гледна точка, която може да няма нищо общо с действителността на авторката.

Много гадно ми става как някои майки, самодоволно потънали в добре устроения си живот (според тях), ритат по егото на друга жена, която се чувства в безпътица. Ами ако беше приятел или роднина, и дойде и каже "от много време не върви, търпя, но си усещам, че не мога да издържам повече" пак ли така му се дават примери в първо лице ед.ч. колко успели има, пък тоя мързел безотговорен дето само си гледа детето... 

Авторката си гледа детето, това го уточнихме. Фактът, че майка й и баща й я издържат през това време, не касае никого. Така е намерила, възползва се. Въпросът е защо те издържат мъжа й, като той поне не им е никакъв?

Все забравяте, че имаме само едната гледна точка- т. е., половината истина.
Сега, аз няма да им правя сметка, но заплатата на мъжа е 500- 600 лева, според авторката.
И никъде не съм прочела, че си ги харчи навън, а родителите ѝ му дават пари за бензин и плащат всичко друго.
Хайде малко да стъпим на земята, защото като го изкараме абсолютен боклук, не ѝ правим услуга.
Както видяхме, се е ангажирала емоционално с юнак, зарязан от жена си, който въобще не поддържа връзка с детето си.
Това, какво ви говори?
От друга страна, мислите ли, че бащата на авторката, че и майка ѝ, мърдат особено да направят нещо като се върнат от работа? Убедена съм, че не. Тя и го написа, де.
Така че, не виждам защо се очаква зетят да върти къщата и да обгрижва когото и да било, като се върне от работа.
ПП. И хайде да бъдем точни, и да отбележим, че детето ходи на детска градина, а майката си седи вкъщи, в готовност да го гледа като се разболее.
Което коренно променя ситуацията с натоварването по отглеждането му.

Ами, ти самата си описала с доста черни краски положението. Със сигурност е имало в обкръжението ти и други самотни майки с по едно, че и повече деца, които са се справяли по-добре с изкарването на пари и разпределянето им, както и семейства с по 2 и повече деца, в които мъжът и жената изкарват еднакво и грубо, всеки издържа по едно дете. Отстрано погледнато изглежда, че както Яни не си дава много зор, така и майка ти не си е давала много зор, щом сте живели по-зле от хора в сходно положение. Но за запознатите и участниците в цялата работа, вероятно има някакви оневиняващи обстоятелства и основателни причини това да е било така.

И друго, аз не съм самотна майка, която се грижи и издържа детето си без друг родител, така че реално може и да не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани за тези, които не са го правили и със сигурност изисква време, за да се стабилизират нещата. Ти също не си, дори, по спомен, все още друг човек те издържа или поне го е правил в продължение на години след пълнолетието ти, така че не би трябвало да си толкова сурова нито ти, нито останалите, които не са успешно справящи се самотни майки.

п.п. Маме, баща ти си харчеше парите по ку*ви, но иначе не е лош човек - на това прилича твоето. Баби и даядовци няма как да знаят какво е ставало вътре в семейството, ако някой от участниците в същото семейство не е казал нещо. Което всъщност е нормално - щеше да е ненормално, ако човек на никой не споделя, когато му случват тежки неща.

Иаз не разбрах какво мислят родителите на авторката по въпроса. Няколко пъти я попитаха, но тя не отговаря.

Pticaprujina, теб какво те трови толкова, че някой я издържа? Не е луд, който яде баницата, знаеш. За мен например няма никакво значение дали една жена я издържа мъж или родители, защото самата идея, че съм зависима, ще ми тежи като воденичен камък. Авторката може да бъде обвинена в мързел, в неинициативност и какво ли още не, но е намерила начин детето й да бъде отгледано по най-добрия начин предвид обстоятелствата. Или викаш в държавите ясли и детски градини, по-добра грижа получават? Въпросът е, че да си отглеждаш лично детето до тази възраст е лукс, който тя определено не може да си позволи. Приносът й към семейството е, че е единствена в ролята на родител и е осигурила пълна свобода на мъжа си да се развива. А той дори сметките не съумява да плати.

Мен не ме трови нищо, просто не ми е бяла, колкото ти я виждаш. Просто за мен яко слъгва за да намери оправдание да се отърве от мъжа си за да се отдаде на тръпката. Едно 5 годишно дете, което все пак ходи на градина не е кой знае каква грижа, щом е намерила време да се закача със съседа. Това е моето мнение, не те карам да го приемаш.

А, то липсваше родителите й да му дават пари и за бензин, а може би и джобни?
Авторката може да си седи вкъщи ако ще и до абитуриентския бал на детето, това си е нейна работа, и щом родителите й нямат против. Да, освен че си гледа детето при нужда, авторката върти и къщата. Но приносът на мъжа й никой не казва какъв е в този дом.

Авторката каза, че имат отношения но не и в този смисъл, които ти го изказа. Много е ясно, че като не обичаш даден човек  ще търсиш начин да се "отървеш". Реално за Авторката това е отровна среда. Когато се развалят отношенията между двама души и двамата са черни. Според мен е натрупвано, натрупвано и накрая се появява "някой си", който и да е. Този човек те кара да преосмислиш приоритети и води до радикални промени в мисленето ти.  Това не значи, че всичко е заради втория, напротив, дори може и да няма отношения с него след края на брака им.
 За мен всичко е свързано. Има мъже, които не искат жените им да работят, тази жена след време се обезличава в очите им, става просто домакинята и майката, а не жената. От там и тръгват "гранде" проблеми в семеен план.
 Другото е, че доста хора в малките градове живеят по този начин, всички на едно място. И не им пречи на възрастните, че младите са при тях, даже се радват, че живеят с тях и не представлява никакъв проблем за тях да помагат на младото семейство. Особено в моя град, има много ориенталски разбирания, има много турци и всичките поколения са на едно място, дори някои се разбират много добре и само мъжете работят в семейството, жените по цял ден готвят, перат и т.н. и си клюкарстват 

Кукумицинка, отговарям за последен път, защото за мен темата вече се върти около едно и също нещо, но: Да, майка ми може да не е имала възможността да покрие идеално всичките ни разходи с баща, който не плаща никаква издръжка, но тя едновременно работеше по 8 часа на ден, готвеше, чистеше и намираше време да се занимава с мен, а отгоре на всичко имаше дълъг период от време, в който превеждаше специализирана литература от вкъщи - резултат е, че дълги години страда от болки в кръста след цялото седене. Ежедневието й беше 8 часа работа, после домакинска работа и накрая няколко часа на компютъра да превежда. Виждаш ли нещо подобно в постовете на авторката, която само мрънка? Аз не виждам същата жертвоготовност, не виждам и 1/4?

Аз съм издържана точно една година от приятеля ми. Това съм го разказвала доста пъти. И през това време успях да изкарам магистратура като вместо 1.5 години завърших за 1 година. Това беше и целта, да скъсим процедурата и да не се губи време - вместо за 350 лв заплата на 4 часов + ходене на лекции и упражнения, аз направих лекции+упражнения+всичко по дипломната ми работа (взех и стипендии) и приключих 6 месеца по-рано. Ние можехме да си го позволим без никакви лишения и не сме разчитали на родители за финансови помощи като в случая на авторката. Ако зависех от родителите ми и имахме финансови проблеми, щях да работя, не се съмнявай. Може би щях да отложа ученето изобщо за по-нататък, не знам.

Майка ми по начало не е използвала термини като "ходеше по к*рви". Когато съм я питала, казваше, че се е появила друга жена малко след раждането ми и толкова. Е, аз познавам и баща си, и друга жена нямаше, имаше женИ, сменящи се периодично. По-късно картинката се досглоби.

Както и да е, темата не е за мен. Ако това лирическо отклонение е било полезно на някого, радвам се. На авторката пожелавам да намери в себе си воля, желание и амбиция да започне наистина на чисто, да си намери работа и да излезе от ситуацията, в която се е набутала по възможно най-благоприятния начин.

Аз не виждам какво толкова ви боде очите, че авторката е случила поне на родители, които се грижат за нея и детето й. Голям зор да излезе на квартира, да започне работа за 400-500 лв и да се чуди какво да прави по-напред, като се разболее детето, и защо - да я признаят мамите от форума, и то баш тези, дето никога не са били самотни майки. Айде холан, няма нужда. Авторката наистина може да си потърси работа, това ще й е полезно, хем ще помага на родителите си, хем ще добие и самочувствие, пък може и да прогледне и да се замисли за какво й е такъв мъж като нейния.

Щом смяташ, че живеенето с мама и тате на тяхна издръжка на 30 години със син в детската си стая е по-нормалния вариант, няма какво повече да се каже.
 

От живеене сама с детето на квартира с 400-500 лв заплата е по-нормалният вариант, да. Ти кога си била самотна майка, че да споделиш опит?

Никога.

Но съм живяла и оправяла сама от доста млада и не ме плаши тази вариация на самотна майка, защото съм се оправяла и ще се оправя. Плаши ме тенденцията да се разчита на мама и тате до 40 години, да се тъпче на едно място без развитие години наред, да се създават семейства по този начин и да страдат децата от липсите на елементарни условия.