Ти вече си направила първите стъпки, само ти трябва повече кураж, за да довършиш нещата. Направи си една равносметка как се чувстваш, какво губиш, какво печелиш, ако останеш или се разделите. Ако искаш, отиди първо за две-три седмици при вашите или на квартира (каквато възможност имаш) и ще установиш в края на този период дали ти е по-леко така или не.
Виж целия пост
Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?
- Публикувана: 25 ноем. 2016, 14:31 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2017, 18:57 ч.
# 946
4 ян. 2017, 15:37 ч.
Сигурна съм че ако се разделим той ще иска да се разведем но съм сигурна че ще ми е по добре без него при положение,че от доста време насам не ми се прибира вкъщи. Незнам как да му кажа и по лошото е че ме е страх как ще реагира. Ако е за шамара ще го изтърпя но като съм го виждала ядосън наистина не знам как ще реагира. Чудя се как да го направя по безболезнено дали първо да се изнеса или направо да му кажа, не се притеснявам че няма да си взема всичкия багаж от каквото имам нужда ще си купя.
Виж целия пост
# 947
4 ян. 2017, 16:10 ч.
Тогава най-добре си взимаш един ден отпуска, събираш помагачи и си изнасяш багажа, докато го няма, а по телефона му съобщаваш новината.
Не си заслужава да "изтърпиш шамара".
Виж целия пост
Не си заслужава да "изтърпиш шамара".
# 948
4 ян. 2017, 16:16 ч.
Ето това ме накара да действам. Това чувство не го пожелавам на никой. Няма да го забравя - взех детето от ясла, седнах в колата и .. не можах да запаля. Не ми се прибираше. В този момент разбрах, че трябва да действам. Намерих си квартира, като се прибрах вечерта му казах, че на другия ден се изнасям, събрах си най-важните неща за мен и детето в една чанта и на сутринта се изнесох. След няколко дни отидох само да си досъбера багажа, но моят беше човек и можеше да се говори с него, макар и доста трудно.
Ако си решила къде ще отидеш и си планирала изнасянето, действай. Личното ми мнение е, че е по-добре да му кажеш и тогава да си тръгнеш. Не за друго, а защото все пак е баща детето ти и е хубаво да можете след това да поддържате нормални отношения. Но, ти си го познаваш по-добре и можеш да прецениш дали това е удачно.
Виж целия пост
... от доста време насам не ми се прибира вкъщи.
Ако си решила къде ще отидеш и си планирала изнасянето, действай. Личното ми мнение е, че е по-добре да му кажеш и тогава да си тръгнеш. Не за друго, а защото все пак е баща детето ти и е хубаво да можете след това да поддържате нормални отношения. Но, ти си го познаваш по-добре и можеш да прецениш дали това е удачно.
# 949
4 ян. 2017, 18:19 ч.
Ами всъщност няколко години си му показала, че може да се държи с теб като с изтривалка. Как пък някой ще ме изгони и аз ще му се моля! Просто няма такъв вариант! Ти, нещо, като себеуважение и достойнство нямаш ли?
Моля те, не забременявай от този индивид! Ти, ако искаш да бъдеш нещастна бъде си, но не съсипвай живота на едно невинно детенце!
Виж целия пост
Здравей те изчетох всички публикации и реших и аз да споделя проблема си. С мъжа ми сме заедно от 10г,но от 6г насам след като ми изтече майчинството и почнах работа започна да ме ревнува,нямам право да си пиша с никой и не ме оправдава но неговото подстрекателство ме накара да му изневеря еднократно. В последствие той разбра и ми прости за което съм му благодарна,но той има особен характер. Сърди се за глупости не ми обръща достатъчно да не кажа никакво внимание все едно съм част от интериора. Постоянно е изморен от работата си,като сме вкъщи или е на лаптопа или пред тв. почти не си говорим. От 2-3 месеца обмислям варианта за развод. Консултирах се с адвокат говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно. Просто не мога да се реша в един момент сме добре,а след 10 мин вече нещо се е нацупил и не ме поглежда. На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам. Най добрата ми приятелка е в течение на нещата и ме убеждава да си тръгна но аз не мога да се реша,а за разговор не може да става дума. При всеки скандал си казваме какво мислим и след време всичко си е по старумо. Не се събразява с мен дали съм изморена дали ми се спи ,а точно обратното аз постоянно се съобразявам с него и гледам да му угодя. Моля посъветвайте ме какво да направя благодаря ви предварително за съветите.
Ами всъщност няколко години си му показала, че може да се държи с теб като с изтривалка. Как пък някой ще ме изгони и аз ще му се моля! Просто няма такъв вариант! Ти, нещо, като себеуважение и достойнство нямаш ли?
Моля те, не забременявай от този индивид! Ти, ако искаш да бъдеш нещастна бъде си, но не съсипвай живота на едно невинно детенце!
# 950
4 ян. 2017, 18:36 ч.
Ами всъщност няколко години си му показала, че може да се държи с теб като с изтривалка. Как пък някой ще ме изгони и аз ще му се моля! Просто няма такъв вариант! Ти, нещо, като себеуважение и достойнство нямаш ли?
Моля те, не забременявай от този индивид! Ти, ако искаш да бъдеш нещастна бъде си, но не съсипвай живота на едно невинно детенце!
Те вече имат дете.
Виж целия пост
Здравей те изчетох всички публикации и реших и аз да споделя проблема си. С мъжа ми сме заедно от 10г,но от 6г насам след като ми изтече майчинството и почнах работа започна да ме ревнува,нямам право да си пиша с никой и не ме оправдава но неговото подстрекателство ме накара да му изневеря еднократно. В последствие той разбра и ми прости за което съм му благодарна,но той има особен характер. Сърди се за глупости не ми обръща достатъчно да не кажа никакво внимание все едно съм част от интериора. Постоянно е изморен от работата си,като сме вкъщи или е на лаптопа или пред тв. почти не си говорим. От 2-3 месеца обмислям варианта за развод. Консултирах се с адвокат говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно. Просто не мога да се реша в един момент сме добре,а след 10 мин вече нещо се е нацупил и не ме поглежда. На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам. Най добрата ми приятелка е в течение на нещата и ме убеждава да си тръгна но аз не мога да се реша,а за разговор не може да става дума. При всеки скандал си казваме какво мислим и след време всичко си е по старумо. Не се събразява с мен дали съм изморена дали ми се спи ,а точно обратното аз постоянно се съобразявам с него и гледам да му угодя. Моля посъветвайте ме какво да направя благодаря ви предварително за съветите.
Ами всъщност няколко години си му показала, че може да се държи с теб като с изтривалка. Как пък някой ще ме изгони и аз ще му се моля! Просто няма такъв вариант! Ти, нещо, като себеуважение и достойнство нямаш ли?
Моля те, не забременявай от този индивид! Ти, ако искаш да бъдеш нещастна бъде си, но не съсипвай живота на едно невинно детенце!
Те вече имат дете.
# 951
4 ян. 2017, 18:40 ч.
Вече е късно имаме прекрасен син на 8г,а съм го молила защото мойте родители са починали и са ме отгледали баба и дядо. Знам че това не е причина но съм го търпяла за да не ги тревожа но вече не издържам на този психически тормоз.
Виж целия пост
# 952
4 ян. 2017, 18:41 ч.
Е, тя вече е забременяла, че и родила от него, щом е била в майчинство по време на връзката им. Всъщност не трябва ли родителите на мъжа да имат думата за гонене и пр., щом живеят у тях? Тяхното мнение какво е? Наистина ли гледат сина им как гони майката на внучето им от тях?
Виж целия пост
# 953
4 ян. 2017, 18:52 ч.
Звучиш разумно, имай вяра в себе си, ще се справиш сама и чак ще се чудиш колко ти е добре така на спокойствие. Имаш сим не искаш да израстне в такова семейство. Не е нужно да изтърпяваш никакви шамари, ако предполагаш че ще стане агресивен, му съобщаваш новината в присъствието на някой друг/ приятел, познат , съсед,колега/ и в същият ти помага да събереш най-необходимото ЗС теб и детето и си тръгваш.
Виж целия пост
# 954
4 ян. 2017, 18:58 ч.
Изчезвай от там. Щом има и къде да отидеш, а и кой да ти помогне, не е толкова страшно.
Виж целия пост
# 955
4 ян. 2017, 19:22 ч.
Моя грешка, не съм прочела това за майчинството. Занчи те гони теб и детето. Или детето гледа как се отнасят с майка му като парцал. Думи нямам.
Виж целия пост
# 956
4 ян. 2017, 20:59 ч.
По стечение на обстоятелствата се караме (говорим си на въпреки) когато са си легнали или са си на село. По принцип те не знаят за нашите караници. Майка му знае само за един още от самото начало.
Виж целия пост
# 957
5 ян. 2017, 00:19 ч.
???
Виж целия пост
говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно.
а съм го молила защото мойте родители са починали и са ме отгледали баба и дядо.
# 958
5 ян. 2017, 00:36 ч.
???
И на мен ми направи впечатление това.
Виж целия пост
говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно.
а съм го молила защото мойте родители са починали и са ме отгледали баба и дядо.
И на мен ми направи впечатление това.
# 959
5 ян. 2017, 05:33 ч.
Казвам родители като имам предвид баба и дядо защото те са ме взели да ме гледат на 2г и 9мес. Майка ми е напуснала баща ми,а той не е можел да се грижи за мен и неговите родители са ме отгледали. Не познавам майка,по късно когато съм била 1 клас тя е починала,а въпреки че баща ми беше жив не живех с него (малко е сложна сируацията). Той си живееше на село и ако нормалните деца си ходеха на село при бабите и дядовците аз си ходех при тати и така до 8 клас когато и той почина и сега мога да разчитам само на баба и дядо те са мойте родители. Моят живот е малко като някоя лична драма.
Виж целия пост
Препоръчани теми