Проблем с взаимоотношенията заради здравословен проблем

  • 14 518
  • 137
# 60
Само който се е сблъсквал с такъв проблем знае, че психическата болка е не личима и много по-остра и силна от физическата. И освен това всички, и най-вече близките на този човек са подложени на ужасен стрес - и психически, а не рядко и физически.
Затова съветът ми е тя да си изживее нейната болка, но да не отвръща по същия начин на този мъж.  Confused
Мисля, че може и Е по-силна от него.
Виж целия пост
# 61
Ох, само това не му казвай, моля те.
Ако все пак те потърси, а ти вече не искаш, по-добре му спести "че не можеш да се занимаваш с психически нестабилни хора", защото такива хора са изключително уязвими и раними.

   Което пък явно ги прави неособено съобразителни и емпатични към чуждата уязвимост и ранимост, хммм... Thinking

Така си е. С неговите камъни, по неговата глава.
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green
Виж целия пост
# 62
Ако ме потърси няма да му казвам такива неща (била съм и от двете страни на хора без здравословни проблеми и на такива със) и за мен това е изключително гадно да го кажеш на някой. Нито той иска да е така, нито някой път колкото и да иска може да го промени. А и от малка знам, че за здраве нетрябва да се подиграваш.
Може това, което се е случило да е така, защото съм изкарала късмет, но за това време знам, че е малко, се държеше повече от добре. Незнам обаче, ако е минало повече време дали ще продължавам да мисля така. Но най-вече ми дотегна това, че хората ме смятат за по-долен човек и това става само, ако ме видят, че имам проблем иначе въобще може и да не разберат. А и разбирам, че никой не иска болни хора около себе си, но след като знаеше отначалото трябваше да си прецени, защото колкото и да си мислех няма да се привързваш ама то не става само като си го казваш
Виж целия пост
# 63
Пак си мисля, че не си права.
Вярвам, че има хора, които не знаят за проблема ти. Вероятно не са ти чак толкова близки(щом не знаят), но правило ли ти е впечатление дали те се държат зле с теб?
Няма нормален човек, който да мисли, че тези със здравословен проблем са по-долни. Няма такъв. Просто вероятно се притесняват дали ще бъдат адекватни в случай на криза.
Затова пробвай да излизаш с група приятели, колеги, познати. Тогава те самите ще се чувстват по-сигурни, ако се случи нещо.
Виж целия пост
# 64
Повярвай ми на 90% от само тези, които ми се водят познати знаят (тук идва проблема, че незнам точно какво им е разказано), защото имах една т.нар приятелка, която си беше поставила за цел да не стана по-известна от нея ли и аз незнам защо говореше доста глупости за мен, а това с проблема ми и беше основно. Аз вече не поддържам връзка с нея, но за тези неща малко късно разбрах, че са идвали точно от нея
Виж целия пост
# 65
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green

Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.
Виж целия пост
# 66
А да страдаш от депресия не е кой знае какво заболяване. Това си е характер и настройка. И е лечимо, но при добро желание. Има хора обаче им е удобно заболяването.
То кой в живота си не е бил депресиран в дадени моменти?
Аз съм весел  човек, но се случва да се депресирам. Минимум 4-5 пъти в месеца за час два. Особено в цикъл ставам ужасна.  Mr. Green

Депресията е тежко и ужасно мъчително заболяване. Изобщо не е нито характер, нито настройка. Най-общо казано е хормонален дисбаланс в мозъка, който трудно се контролира и поддава на лечение. Час-два НЕ Е депресия. Депресивните епизоди продължават с месеци, някои пъти дори и години. Лошото настроение НЕ Е депресия. Моля, не се изказвайте така лекомислено за заболяване, което отнема работоспособност, сили за живот, а понякога и самия живот.

Виж уикито
Цитат
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние[1], може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Всички симпотим ги имах между 20 и 30-та си година. И то за дълги периоди. Накрая се оказах с проблемна щитовидна жлеза. От това било. Тъй че знам.
Но е много важна нагласата на човек. Срещала съм хора на които им е супер удобно заболяването и манипулират околните. Сега мога да кажа, че съм доста добре.
Виж целия пост
# 67
Депресията е сериозно психологично заболяване и продължително. Не е като да изгубиш апетит за 2 часа. И не на всеки се причинява от щит. Жлеза.
Виж целия пост
# 68
Може и не на всеки, но е факт, че това ми състояние се подобри с 80% след приемането на лекарствата.
Виж целия пост
# 69
И това е било неразположение, причинено от щитовидната жлеза, а не истинска депресия. Така че се изказваш, за нещо, за което действително нямаш представа. Начинът, по който говориш, е обиден за хора, които се борят с това заболяване.
Виж целия пост
# 70
И това е било неразположение, причинено от щитовидната жлеза, а не истинска депресия. Така че се изказваш, за нещо, за което действително нямаш представа. Начинът, по който говориш, е обиден за хора, които се борят с това заболяване.
Оки. Приемаме, че знаеш повече от ендокринолозите.  Joy
Ще и кажа да си хвърли дипломата в кошчето.
И не, не е обидно.
Обидно е някаква мишка да сваля звезди, но при най-малката трудност да бяга. Обидно е при  положение, че самият той е болен да постъпва така с нея. Може и да страда от депресия, но не става за нищо. Чисто и просто е егоист. Депресиран егоист.
Виж целия пост
# 71
   Той болен, тя болна- явно и болестите им не са в хармония. Затова, най-логичното и правилното, се е случило- разделили са се. Трудно ще съжителстват човек с депресия, която върви в комплект със страхови и  паник-състояния и болен с припадъци. Само ще си влошават взаимно състоянието. Защо е нужно да се сипят обиди за момчето? По-добре ли е да се прави на герой и да прецени, че не е такъв в по-напреднал стадий на взаимоотношенията им. Да си губят времето, да се появят деца , а бащата в депресия. По-добре ли ще е така? А и колкото и да се правим на широко-скроени, не е за всеки да започне връзка с болен партньор.
  Авторката е най-добре да се опита да си изясни диагнозата и ако е лечима, да я пребори. И да не живее с нагласата брак на всяка цена, че мъжете когато я доловят,  бягат от такива отчаяни моми, независимо болни ли са, здрави ли са.
  И да не се самосъжалява толкова, че така вреди на себе си . А и околните , когато  доловят самосъжалението , обикновено странят от такива хора. Каквото и да си говорим, емпатията не е толкова често срещано качество. Повечето хора са емпатични за кратко. Ако ги товариш постоянно с проблеми, започват да те избягват, за да пощадят собствената си психика. А пък при зараждаща се връзка , съвсем не върви да се самоокайваш.
Виж целия пост
# 72
Не дочетох всички, но да питам авторката - този мъж на колко години е? Как е възможно да излезеш с жена, да й стане лошо и след това ти да отидеш на лекар и той да ти каже дали да излизаш с въпросната дама????? За мен този човек те лъже. Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?
Виж целия пост
# 73
Хайде стига глупости ...
Знаете ли, колко са малко хората, които биха реагирали адекватно ако човека, с когото отскоро излизат, припадне пред тях? И ако авторката му е обяснила нещата, както на нас в началото - казва му "Става ми лошо понякога" и в един момент не й е лошо, а направо припада ...
Разбира се всички знаем, че във форума всички реагират адекватно при всички неприятни ситуации в живота, но извън тази общност има и други хора, които нито са мишки, нито путьовци, нито другите определения, които изброихте, и пак не реагират съвсем адекватно.
Аз самата, признавам си, съм от "слабохарактерните мишки" и не ме е срам да го призная. Ако половинката ми припадне пред мен по-скоро ще се вдървя от страх, макар да знам, че подобно поведение може да бъде фатално за него ...

В този ред на мисли се сещам за случка със сегашният ми приятел -
Скрит текст:
в тях сме, гледаме филм след работа и той заспа. Аз продължавам да си гледам и в един момент го чувам как започва да диша учестено и да потреперва (има сънна апнея). Е, в първият момент стоях като вдървена с ей такъв поглед  Shocked и не знаех как да реагирам, после просто го събудих внимателно.
Ако ситуацията беше като на авторката вероятно и аз щях да се отдръпна, но при нас го имам момента, в който и той е приел моята депресия, с която се сдобих след като за по-малко от 5 месеца загубих и майка си, и дългогодишният си приятел, спрях да ям, спрях да общувам с хората, да излизам и дори отказвах да си приемам медикаментите ...
Виж целия пост
# 74
Баси, къде отидоха нормалните мъже бе?
 
   Съжалявам, ако съм лошият вестоносец, но 90% от нормалните мъже и жени ще постъпят така. Все пак говорим за зараждаща се връзка. Процентът ще падне при по-продължителна връзка, но не е нулев дори при семейните. Край мен две и то дългогодишни семейства се разпаднаха поради заболяване. Много е гадно, но го има в живота. Обикновено болестта при семейните се наслагва над съществуващи проблеми и натежава. Но в началото на  връзка, ако няма още дълбоки чувства , много хора ще се отдръпнат при сериозно заболяване на човека, с който отскоро излизат.
   А и човекът не си е съвсем нормален. Депресията е сериозно психично забпляване. В много случаи страдащите са доживот на силни медикаменти. При него може да се е задействал и инстинкт за самосъхранение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия