По-вкусна Коледа с "Градус"

Помня мириса на портокал,канела и топлината на чувството,когато всички сме заедно...

Спомням си как се събирахме цялото семейство при баба и дядо, подготвяхме трапезата за Бъдни вечер- брояхме ястията, включвахме непременно сушените плодове и орехи, набрани от градината. Правихме пуканки в една тенджерка на котлона и после с част от тях правихме украса Украсявахме коледното дърво с гирлянди, направени от памук и цветна хартия. Правехме фенери от хартия, както и подаръчета от кибритени кутии, завити в станиол. После ги закачахме на елхата. На трапезата непременно имаше чушки, пълнени с боб, както и зелеви сърми с ориз.

докато си режех картофките за пиленцето и малката обърна купата в/у себеси

Любим спомен за мен е как сутрин от ранни зори започваме приготовленията за празничната трапеза, аромата на тиква, канела, кисело зеле и печени ядки. Винаги започвахме с баницата, приготвяхме пилето и свинското и така постепенно до вечерта всичко е готово. Нямам търпение да идват празниците, само където ролите са сменени и вече аз съм домакинята и трябва всичко да приготвям, а преди години,просто подскачах и помагах с каквото мога за вълшебната Коледа.

Любимият ми спомен е от детските ми години.. Никога няма да забравя, когато бях малка, как с брат ми скрихме пуйката на Коледа хаха, баба и мама се побъркаха да я търсят и накрая ни дърпаха ушите много, но пък помагахме после за приготвянето на трапезата и наказанието ни се рамина хаха.. Всяка Коледа се сещам за тази история и ми става много мило.. Млако като "Сам вкъщи"  ми въздейства 😂

Винаги, когато ми замирише на мандарини и портокали, усещам Коледа. Като бяхме деца, само тогава ги продаваха

Много обичах (а и сега обичам) да се съберем всички вкъщи, да подредим на масата и да седнем всички заедно на нея - винаги на Бъдни вечер винаги с нечетен брой постни ястия, а на Коледа - вкусна капама с различни видове свинско и пилешко месо. С брат ми се подготвяхме цял месец и на Бъдни вечер изнасяхме дъ-ъ-ълги представления, конкурирахме тези по Първа програма.

Е-е-ех, любимият ми празник е това!

Коледа е любимият ми празник от годината. Празник, който отбелязваме с много любов и много настроение. Любимите ми спомени, свързани с приготвянето на Коледната трапеза са как  се събираме  цялото семейство,палим камината, сядаме на трапезата, палим свещи и се наслаждаваме на семейния уют. От фурната  се издига пара и ухае привлекателно, та чак омагьосващо  на бабиното   пиле!                                   Всичките ми спомени, свързани с празниците, са много чисти и ме зареждат положително.

Ахх,Бъдни Вечер и Коледа....любими празници!Спомени от детските ми години,за които всяка година разказвам на моите 3 прекрасни дечица.Още усещам мириса  на тамян и бабините содени питки,дъхави меденки,сочни тиквеници и баклави...И днес спазваме традициите и се опитвам да придам това усещане на децата си...Вече започнахме с украсата на дома и с нетърпение очакваме Рождеството Христово!Весели и споделени празници на всички!!!🎄🎄🎄🎅🎅🎅

Скъп спомен от детството ми е как баба ми приготвя питката за Бъдни вечер, как завива зелевите сърми, как точи кори за тиквеника - правеше страхотни тънки, почти прозрачни кори за баница. Най-хубаво ми беше да стоя с нея и да гледам. Няма по-топъл спомен от това за мен, макар и майка ми да приготвяше неща за Бъдни вечер, по-вкусни от бабините сърми и питка нямаше. Тиквеник не обичам и не го опитвах, но за Коледа пак имаше баница този път със сирене.
Липсва ми.

Моите спомени са как баба замесваше постна питка за Бъдни вечер, как й правеше дупчици под формата на кръст, вкусната и изцяло постна трапеза - зелеви сърми, червени чушки, постна баница, малка содена питка, ошав, боб чорба. И всички около трапезата - дядо, баба, татко, мама и аз. Липсваше ми само едно братче или  сестриче, но по-късно стана и това. Помня как с татко украсявахме елхата, как с нетърпение чаках моята братовчедка с чичо и леля на гости. И целият този празник с милите баба и дядо, които никога няма да забравя, светла им памет!

Най-хубавите спомени са ми откакто с жена ми създадохме свое семейство - всеки ден е празник и обичаме да споделяме трапезата като си приготвяме вкусна храна 

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
   В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
   По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
   Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
   Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
   От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват  на плодните дървета, за да раждат изобилно.
   Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.  Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
  Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети  Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

    Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Като дете у нас не се е празнувала Коледа, може би защото времената бяха такива. Но на първи януари се събирахме цялата фамилия. Дядо режеше от неговия суджук, който се ветрееше на терасата. Пълнеше кана с червено вино и резенче лимон. Баба и майка приготвяха трапеза за чудо и приказ. Мама задължително правеше торта "Гараш". А ние с брат ми помагахме за баницата с късмети - пишехме ги и ги пъхахме между корите. Беше си прекрасно време и се връщам към него с удоволствие 

Винаги ще си спомням как мама приготвяше тиквеник и вареше ошаф за Бъдни вечер. Всяка година на Коледа тя омесваше нейната "слънчева " пита в която слагаше паричка и най-вкусната "сладка "баница Тази Коледа е първата без МАМА, а аз така не се научих да правя  нейните питка и баница ,но винаги ще си спомням !!

Спомените ми са свързани с приготвянето на пиле по Нова година, защото като бях дете нея празнувахме повече отколкото Коледа. Баба и дядо, лека им пръст, приготвяха пилето и питката, а аз помягах за другите неща за масата и всички заедно украсявяхме къщата. На 31ви всички заедно сядахме и хапвахме вкусните манджи.