По-вкусна Коледа с "Градус"

Любимите ми спомени са от детските ми години, когато моята баба беше все още жива. Тя много обичаше да приготвя баници, питки, сладки и всякакви сладки изкушения. Аз и сестра ми много обичахме да й помагаме, особено с месенето и точенето на тестото. Питката й за Бъдни Вечер беше винаги много вкусна.

Любими спомени - много. А няма нищо по-хубаво от продуктите на "Градус" да повдигнат още по-добре духа на коледната нощ.

Моят спомен от този светъл празник е живото коледно дръвче,което украсявахме с памук, шишарки и станиол   Мама приготвяше тиквеник и баклава   , а аз чаках Дядо Мраз да почука и остави подарък на терасата

Любимият ми детски спомен е около приготвянето на трапезата за Бъдни вечер. Освен, че и до ден днешен обичам да си хапвам сармички, нямам търпение да видя и какъв късмет ще ми се падне от баницата. Когато бях малка майка ми ми даваше да измислям собствени късмети. Беше много забавно.  Въпреки, че съм от столицата, имам прекрасни зимни спомени. Като бяхме малки с брат ми имахме дървена шейна, която пра-дядо ни беше направил и много обичахме да се пързаляме от баира до блока. Връщахме се целите мокри, но с най-големите усмивки на света! И сега седя и гледам как се сипе пухкавия първи сняг и ми се иска да изляза и да си играя.  Красота!

Моите досегашни спомени са като на всички останали - събиране на цялото семейство, приготвяне на вкусни ястия, "прекаляване" с всякакви вкусотии. Сега имам бебенце на почти 14 месеца и се надявам да успея да й създам наистина приятни спомени, а защо не и да създадем някакви наши си традиции, включващи Вашите продукти, които така или иначе се харесват вкъщи

Коледа е любимият празник на малки и големи! Цялото семейство се събира, разменят се подаръци, идват гости и приятели. На трапезата на Коледа има вкусни ястия, но първото което ми е останало от детските години е баницата с късмети.И разбира се на мен да се падне парата!!!

Любим спомен ми е как се събирахме в бабината къща, в малката, топла стая, след като сме се прибрали мокри от игра в снега:) Слагахме обувките и ръкавиците до печката и чакахме да изсъхнат, за да се върнем навън:)

      И  аз, както повечето имам най-хубавите си спомени от детството, когато се приготвяше трапезата за Бъдни вечер, Коледа,Нова година.

    Но ще споделя  един скорошен спомен- от миналата година.
    По традиция,майка ми приготвя постни ястия. Навива вкусни постни сърмички, вари боб, меси питка ,а на котлона ухае  чуден ошав. Не съм голяма домакиня, но реших да направя коледни сладки от един учебник по английски на  сина ми. Скритата ми идея беше хем да се забавляваме,хем да преговаряме думички. Аз се залавям за работа, той помага. Месим, носим.В един момент аз се правя на ударена- "Какво следваше да се сложи сега? А след това? А колко лъжици? "ит.н., за да чете детето на английски. Омесихме сладките, сложихме ги да се пекат,но нещо се залисахме. Вадя ги аз от тавата, не са изгорели,но някак твърди ми стояха. Поядосах се, чудя се защо ли ми трябваше учебници да чета навръх Коледа,нямам ли си готварски книги.А и  всяка съфорумка от БГ мама щеше да ми услужи с най-великолепната и лесноизпълнима коледна рецепта. В този момент се звъни на вратата- кумицата с бременната си дъщеря, която ми беше шаферка на сватбата.Дошли да ни видят преди отпътуване и да ни донесат коледни подаръци. "Аууу,че вкусно мирише тук", казва бъдещата майка. Веднага и опаковах една кутия със сладки, като предупредих, че ако много и се ядат, да си ги натопи добре в чайче, иначе може и без зъбчета да остане.И последа се чуди на бебето ли ще растат зъби,тя ли ще чака да и пораснат. Но тя се засмя и каза,че обича такива, по-твърдички сладки.

      Сладките останаха само за украса,ние не се престрашихме да ги ядем. На моето дете все още липсваха някои зъби,на майка ми вече липсваха, а ние с мъжа ми грижливо си пазим пломбите.Не зная шаферката ми дали опита от сладките, които в този момент така уютно и ухаеха като влезе у нас. Но два-три месеца по-късно,след като се роди малката сладурана, първото ми усещане беше, че от тази снежна кукличка се носи аромат на... английски коледни сладки.

Любимия ми спомен е правенето на любимите ми чушки със сух боб - задължително двойна доза!!!  Също приготвянето на баклавата и тиквеника /по стара семейна рецепта/... А магията е и в украсата на коледната маса както и дома...

Коледа, Коледа… Чакаме я у дома и малки и големи, посрещаме я с трепет и много любов и разбира се, трапезата е важна част от най-прекрасния празник.
Като повечето пораснали деца и аз имам прекрасни спомени от приготвянето на вечерята с мама – няколко дни преди празника, къщата ни се превръщаше в мини сладкарски цех, печаха се всевъзможни сладкиши и соленки. Аз се суетях край мама и може би, повече пречех, отколкото помагах.
Празникът придоби и съвсем различен смисъл за мен, откакто станах майка. Предишната Коледа беше незабравима, защото бе първата в която големият ми син можа да се присъедини към приготовленията за празника – помогна с украсата, с опаковането на подаръците. „Помогна“ ми и в кухнята  Много държа на менюто за празника и се приготвям доста време, за да може всичко да е сполучливо. Въпреки това, проявих голямо търпение и насърчих ентусиазма на малкото ми момче, което много се радваше, че помага на мама. Правихме заедно меденки – помага ми с изрязването на формичките, с украсата. Това са най-вкусните меденки за една майка
Тази година се надявам Коледа да е още по-вълшебна и да събера много хубави спомени в моята кутия, защото за пръв път ще я посрещаме с най-малкия член на нашето семейство.

И моите най-мили коледни спомени са от детството Баба и мама се суетяха в кухнята,а ние-децата,само чакахме да си откраднем нещо от някоя чиния.За това баба ни правеше 3 тави домашни пуканки,за да стоим мирно и на едно място   На обяд ни "гонеха" да правим снежни човеци,за да може баба да омеси баниците-тя правеше най-вкусните баници на света,а за мен специално месеше с праз лук.Мама прави и до днес много вкусно пиле на фурна.Понякога го пълни с някаква си нейна плънка с ядки,а понякога класическа рецепта с картофки, бира и масло.Пожелавам весели предстоящи празници на всички  

Окрасяването на къщата и елхата, това че всички от семейството почиват и сме заедно, приготването на сладкиши и кремове, любимото беше да облизваме перките на миксера и да обираме остатъците от крема от съдовете. Винаги е имало много сняг като бяхме деца и си правехме големи пързалки и се пърлязахме цял ден навън с другите деца и се разделяхме на отбори и се замеряхме със снежни топки.

Любим спомен от детството, е вкусните ястия които приготвяше майка ми,най-вече тънките лозови сърмички, на мен се падаше чистенето  на орехи за баклавата...

Любимото ми време в годината! Любимото време в годината и на дъщеря ми!

Приготовленията за Бъдни вечер и Коледа споделяме с майка, тя все намира за какво да се скара, да каже как се прави, дъщеря ми се суети около нас, вече порасна и започна да се включва. Тя оформя питката за Бъдни вечер. Всичките ми спомени - минали и настоящи, са свързани по-скоро с ароматите, които витаят в кухнята, суетнята, броенето на ястията за Бъдни вечер, прекаждането на трапезата, уюта и пълнотата от това, че всички сме заедно в здраве, мир и спокойствие.

От дете свързвам Коледа с ухания и аромати- бор, сняг, мандарини. Шумен, пълен дом, трепети по подаръци- къде да ги скрием, къде ли са скрити нашите? Трапеза с любими ястия, запазени само за този празник.

Такива спомени се опитвам да създам и за децата си сега, когато вече съм родител.