Обичаме се, но връзката ни куца.

Здравейте! Искам да споделя, нещо, което ме тормози от известно време. С приятеля ми сме заедно от 7 години, не сме женени. Обичаме се, но някак си желанието ни за секс един с друг доста намаля. В последно време почти не го правим ,може би веднъж на 2 седмици ,не знам и аз точно колко. Някак си я няма тръпката вече, както беше преди. Поради тази причина решихме да направим суинг с едни наши приятели за да се разнообразим. Направихме го, хареса ни и повторихме и така от време на време се виждаме за секс. Приятеля ми и приятелката ми доста си допаднаха в леглото и той ми сподели, че с нея прави неща, които с мен не може, защото не ми допадат.Въпреки това, той твърди, че няма чувства към нея, просто секса му харесва. Аз с другия ми приятел , хареса ми, но не е нещо кой знае какво, с моя човек си ми е по-хубаво, правя го просто за разнообразие, но той ми сподели, че вече нямат чувства един към друг със съпруата си (те са женени). Оказа се обаче, че последният път в който се видяхме , разбрах че тя има чувства към моя приятел. Когато разбрах , много се ядосах и започнах да разпитвам приятеля ми дали има чувства към нея, иска ли да е с мен и т.н. Той каза, че иска да е с мен ,но с нея и е хубаво и иска да продължаваме да се събираме. Да, но според мен ще стане по-зле ,ако продължим да го правим, защото нейните чувства ще се задълбочат. Аз нямах нищо против от време на време да правим това, но само за забавление, без чувства, а то какво стана???? Вярно е ,че напоследък секса ни куца и не се желаем така, както преди беше, но бих се постарала това да се промени. Също така моето либидо е по-ниско от неговото. Той почти всеки ден иска секс ,а аз по-рядко и така той сутрин се самозадоволява, защото аз не обичам да го правя сутрин. А с нея като се съберат правят секс по няколко часа. Говорили сме си по темата за нашата връзка и според приятеля ми сме се изчерпали вече и нямало какво да си дадем. Тези думи ме натъжават, защото аз много го обичам, макар и желанието ми за секс да не е голямо. Той също казва, че ме обича и не иска да се разделяме (за сега). Има и друг проблем. Преди работихме една професия и пътувахме по света, но той се отказа и започна да се занимава с нещо друго. Да, но аз не искам да се отказвам от мечтите си ,много време се измъчвах, но реших да не спирам (музикант съм) и направих нов проект с други колеги и има вероятност да замина да работя в чужбина. Тогава може 6 месеца да отсъствам и може да охладнеем един към друг и не знам изобщо дали той ще ме чака :/ Освем това тя го е питала, ако замина дали ще продължат да се виждат. Нещата станаха много овъртяни и май сами си го направихме. Ако знаех, че така ще стане, нямаше да искам, но знаех че моя приятел им нужда от разнообразие, а и аз също. Хем ще ми е кофти ,ако замина ,хем не искам да спирам, защото професията го изисква и нямам голямо бъдеще в България с това. Хем искам да замина, хем знам, че като замина той много ще ми липсва и ще плача за него и има вероятност връзката ни да се провали. Празно и тъжно ще ми е без него. Свикнала съм все да сме заедно навсякъде и ще ми е кофти, ако се разделим. Пиша тази тема за да помоля за съвет. Имам ли правото да го огранича да не се среща с нея, при положение, че аз като замина, той ще остане сам и няма да мога да му дам това, което тя му дава? Имам ли право да изисквам от него да е с мен, при положение, че замина? Как да съживя връзката ни и според вас обречена ли е тя?