Искам да кажа ... (99)_05.12-11.12.

Е, как - руса е и с красива рокля.  
Обожавам филмчето и чакам с нетърпение втората част.

Акаша, толкова си права!
Топ-играчката у нас е един прост дървен влак с дървени релси - имаме го от 10 години поне. Продължават да го сглобяват и разглобяват тримата и си се забавляват идеално. А най-щастливи са като са навън с бандата съседски дечурлига - ролери, тротинетки, бордове, криеница, тебешири, катерене по дърветата, водни пистолети лятото, тичат боси и голи и мръсни и крещящи. Късметлии сме да живеем на тиха улица с много деца.

Светалчо, номер 2 и 3 имат по нещо от мен, но и тримата приличат на баща си.

Акаша, стягайте се и бързо да сте здрави.
Светалчо, и моята като твоята. Притеснения, четене в интернет. С хиляди обяснения, лекарката я прегърна, аз държа и говоря, сестрата действа. После почна да чете за резултатите в нета. Пак същата история. Тръшкане, плач, питане през 20 минути дали й е зачервена пробата, категоричен отказа, че "тя няма да даде" да й правят ваксината. И накрая се оказа, че 3 дни се е тръшкала напразно. Пропиля си почивните дни, изпили ми нервите.
Лято, при вас е весело, ама Мър я съжалявам. Нищо, и тя ще влезе в час след няколко години.
Ана и Елза не съм ги гледала.

Направо са си презадоволени децата.
Никога няма да забравя една Коледа. Да са били на 4г и съответно на 6г години. Моите родители вкъщи на гости. Подаръци, както си му е реда - на градината, от бабите, от нас, от лелите и вуйчовците, както и от самия дядо Коледа. В стаята няма къде да се стъпи от играчки.
А двечките залисани 4 часа си играха с .... празни буркани  
Ама ги редиха в редички, пък един над друг, пък пускаха дребни играчки вътре, после ги вадиха.

Всички болни да оздравяват. При нас продължава да е страшен студ.
Сутринта пак -5  

С риск да ме линучвате ама аз смятам, че днешните деца са презадоволени. то са подаръци, чудо..
Твърде комерсиално ми се струва всичко! Аз щях да се побъркам в Джъмбо  като минах за подаръци на племенниците.. от китайски кич и грозотии. Смятам, че по този начин в децата се възпитава нещо съвсем разично от реалната идея за Коледа, като семейност, топлина и домашен уют. Те са научени да чакат подаръци и да са затрупани. За мен това е грешно.
Дай Боже като имам деца да не го позволя..въпреки, че осъзнавам колко трудно е в материален свят като нашия.

Мър-че, много тъпо с елхата. Не се ядовай!  

в този ред на мисли, слагам нещо вдъхновяващо:
http://stzagora.com/cs/prikazka-igra-bg-2.html

Книгите можете да свалите безплатно на български и английски, руски, италиански, латвийски. “Има деца, чиито родители не могат да си позволят да закупят тази книжка. Не че не искат, просто не могат. Не считам за справедливо да лиша тези деца от възможността да се забавляват с това, което съм написал, само защото живеем в капиталистическо общество.”

Като дете, чиито баща винаги е смятал, че да дава пари е достатъчно и нищо повече не се иска от него, с абсолютна убеденост за себе си смятам, че връзката родител-дете, както и семейната сплотеност, е много много далеч от затрупване с грозен китайски кич. Детото трябва да расте с любов, а не с меркантилизъм за играчки и награди, които не е заслужило!

Захир, това го казах още в миналата тема. Затова нашите получават за Коледа главно книжки и някоя хендмейд играчка.

И аз   Какви рождени си правехме сами, без аниматори, без украси, без превземки. Сандвичи, сок и домашна торта  
Сега толкова прекаляваме, че ни става все по- трудна следващата година да се надскочим  
Елза манията въобще не ни докосна, странна работа  

Да, едно време чудесно се забавлявахме без аниматори. А сега и на морето търсят хотели с аниматори, не умеят да се забавляват сами повечето деца.

Преди години преживяхме подобна "истерия" с филмчето Колите. Мъжът ми донесе от една командировка камионът, в който се вози Макуин Светкавицата. Всяко момченце, което идваше у нас се лепваше първо за него.

Какви ти аниматори. Едно време се прибирах, за да си взима само една филия с лютеница и газ пак навън.

Ха -ха, така си беше.
Я сега бързо си признайте прочитахте ли си книгите от списъка 

      От една страна леко завиждам на днешните деца, от друга - ги съжалявам,че нямат това, което имахме в детството. Но и те имат неща, които аз нямах и понякога ми е тъжно, че не съм дете сега.Аз много обичах да рисувам и се справях сравнително добре/ на училищно и донякъде- на градско ниво/, но в града/ІІІ по големина/ нямаше нито едно училище с допълнително изучаване на рисуване. А сега такова е училището, което ми беше другото махленско в детството ми. Синът ми ходи на разни лагери , в които има скално катерене, гребане, ориентиране.В моето детство нямаше такива неща, освен ако не тренираш съответния спорт, за който трябва да те одобри треньор.

      Сега има такива хубави неща за рисуване , най-различни моливи и боички. В моето детство беше лукс да имаш комплект от 6 цвята флумастери.

      Иначе се старая  да не презадоволявам детето с материални неща, не му купувам по амнайсет подаръка за празниците.Няма смисъл, само се трупат вещи, а и бързо омръзват. За съжаление, синът ми не обича много художествена литература, чете предимно енциклопедии и това се купува, а ми се струва, че изпуска най- хубавите истории за деца, които ако не прочетеш в определена възраст, после няма да ти изглеждат така магически.

      Моето дете не е много по яденето, но и в това отношение са ощетени децата- преди на всеки рожден ден колкото и да беше дефицит, и сандвичите и сладките бяха някак различни. Макар и да се въртят "от уста на уста" 3-4 вида рецепти.Сега, ако е в клуб - дежурните- пица, картофки, сокче.

      Веднъж поканих едно дете на гости и импровизирано приготвих домашни сандвичи, обаче аз съм много г...зоръка- и станаха доста кривички и неугледни. Иначе се старах, де.Е, нямаше такава възхита, а освен това за първи път видях синът ми да си хапва лакомо и сладко.

Аз съм от ерата на "Пионерските поръчения" - на последния учебен ден ни даваха такива, в които имаше някакви задачки за лятото - събиране на лайка, предаване на стара хартия, .....Толкова съм била наивна, че спазвах стриктно всички задачи, при това без никой да ни контролира след това дали е изпълнено.

Признавам веднага, че книгите ги почвах и захвърлях по средата. Само тези от списъкът. Всичко се промени в 8 клас. Тогава открих какво е искал да каже авторът!

Това е един от недостатъците на нашето детство - беше някак лишено от цветове. Затова и много хора от нашето поколение изпитват неистова страст по шаренийките - тефтерчета, моливчета и други подобни.