Искам да кажа ... (99)_05.12-11.12.

  • 52 966
  • 742
# 270
Аз пък бях читанка. Най-голямото ми щастие беше да се скрия в някой ъгъл с книга сама, насила ме изритваха навън.
В момента май само номер 2 е запален четец (тая надежди и за номер 3), но играта навън не я сменя с нищо.
Виж целия пост
# 271
Всичко си четях, че даже и за още ходех. В нашия блок имаше някакъв малък филиал на библиотека, тя жената си ме познаваше по лице и аз бях една от най-редовните там. Моите родители от малка са ме възпитали в любов към четенето, може би и от тях съм виждала също, ние всички вкъщи сме големи читанки и имаме големи библиотеки. През останалото време лятото изкарвах навън с колелото и една приятелка. И си спомням, че само като съвсем капнехме от жега и въртене на педали се връщахме до блока, отключвахме мазата /защото беше по-близо и нямаше нужда да се качваме до вкъщи/ и се напивахме със студена вода, ама там нали под земята беше и водата беше наистина ледена. Ама не помня да сме се разболявали както сега.
Виж целия пост
# 272
      Аз много обичах да чета и си чаках списъка с нетърпение. Много се ядосвах, ако книжката я няма в библиотеката. Обичах, след като свърши учебната година да вляза в библиотека и да потъна в издирване на "съкровища". В по-късна възраст , съвсем в днешни дни беше голяма еуфория, когато намерих някои дълго издирвани книжки в антикварна книжарница.
Виж целия пост
# 273
И аз много четях като дете. И сега де, но никога няма да успея да върна магията на този трепет, с който ходих в прашната градска библиотека, разглеждах книжките и избирах.. буквално, мечтаех да седна и да потъна в света на героите. Спомням си летата на село, по цял ден под астмата, на една масичка..с книгата. Беше вълшебно.
Детството ми беше също хубаво..игри до тъмно. Много тичане, много приятели, много смях! Тъжно ми е сега като видя деца, пльоснати вкъщи пред телевизора или ютюб, и зяпат като зомбясали  Shocked Неспособни да изпитат интерес или вълнение. Разбирам, че времената са различни..., но все пак.. ми е тъжно. Направо не ми се мисли как ще гледам деца в София.
Виж целия пост
# 274
От моя поглед върху дъщеря ми и някои приятелчета децата си го имат това желание да беснеят навън. Лошото е, когато родителите не намират време да излязат с тях, а ги тропосват пред тв или компютър за да могат да имат малко спокойствие и да свършат къщната или друга някаква работа. Ето така стават зомбита. В малко по-голяма възраст те и сами намират телевизора и компютъра, но ако на по-малки години са прекарвали повече време навън в игри с приятелчета никак не е трудно да се намери баланса между двете неща.
Виж целия пост
# 275
Аз пък не мисля, че днешните деца нямат детство. Фактът, че е различно от нашето, не означава, че е по-лошо.

Аз четях много, а и сега чета с удоволствие. Детето, не. Примирих се. Занимава се с други неща и е доста информиран и относително грамотен.

Днес съм много ентусиаризирана. Има вариант да имам гостенка през февруари и да поскитаме до Сидни, Мелбърн, Нова Зеландия и Бали. Нямам търпение.
Виж целия пост
# 276
Иии, Даун, много готино, дано да стане!

И аз обичам да чета и като дете си чаках списъка с книги с трепет  Mr. Green Четях и много книги за "големи", абе читанка съм, за това съм с 5 диоптъра  Laughing

Една от основните причини да искаме къща на село е, за да можем да осигурим на проекто децата място да беснеят на воля. Дори и само в двора да е, пак не е в бетонната джунгла меду колите. Не мога да си представя до колко години ще излизам с проекто детето да си играе дори пред блока, защото се учасявам от обстановката, от хората...
Наблюдавам и малката (3г) на кумовете ми. Като бяха в апартамента беше ужас да я прибереш у тях, почваше да реве и да се тарлакя по земята, защото не иска в апартамента. И беше една нервна като е в къщи, все се тръшка и не успява да се заиграе дълго. Сега е като отвързана. Пускаш я на двора и тя веднагически си намира занимание - ще се катери по оградата, ще си рови нещо, ще ни събира цветя или ще пее на комшията, буквално откарва с часове, хем е самичка, няма други деца наоколо...
Виж целия пост
# 277
Виж ся, Дауне. Ако изпитваш липса на гости, аз мога да се прежаля, така съвсем приятелски, от добро сърце. И на скитане съм навита. Само свирни, ще помогна.
Виж целия пост
# 278
И аз съм навита. По-преди в постовете й за някакви овързани сърфисти ставаше дума, не съм забравила Wink
Виж целия пост
# 279
Че кой би забравил сърфистите.  Laughing
Виж целия пост
# 280
Абе хора, аз съвсем искренно казах, че гости приемам. Ако ви се идва, заповядайте. Сбъдваща, вие сте повечко, но ще изритам детето при баща му и ще ви събера някак. (изритването е на 500 метра Simple Smile и не е драма).

Аз обичам гости Simple Smile. Дано да стане, че много ми се ходи някъде вече.
Виж целия пост
# 281
А, не, навлеци с мен няма да взимам, честна пионерска!
Виж целия пост
# 282
Както ви се иска Simple Smile. Ако си сама по-лесно ще пиянстваме  Joy
Виж целия пост
# 283
 Praynig Въх, жена, недей така, че с моя слаб ангел... ей ся ще намеря билети!
Не знам къде ми е хвърлен пъпа ама моята слабост са пътуванията! Но пък никога не съм напускала Европа-та.. много ми се иска някаде другаде! Взимай ме, Даун! Готвя, чистя, пия вино, обичам да обикалям...аз съм твоя човек!!!  Hug

Тази година хич да не е добре си попътувах..,но искам още! Както подозирах за Коледните ни планове настана драма.. започна се..ама сега, как така, ми  семейството...как може точно на Коледа...  Tired моя мъжчо си е непукист ама аз го изживявам. И ми е едно виновно..
Виж целия пост
# 284
Захир, на един клик е идването. Сега са и относително поносими билетите. 950 евро са тези, които ще букне дружката.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия