Първокласници 2016/2017 - тема 5

  • 57 974
  • 742
# 150
Кристал, не се притеснявай! Наблегнете на пропуските и следващото състезание ще е по - успешно.
При нас е същата работа както при Блис. На периоди сме. Не мога да обобщавам, че им липсват някакви фундаментални знания. Напротив знаят си материала, но.... понякога взимаме медал, друг път се омазваме. Гледам и да не им създавам негативно усещане към състезанията. Спестявам си упреци и натяквания, защото в края на краищата състезанието трябва им носи удоволствие.
Успех и по - малко притеснения!
Виж целия пост
# 151
За тази година сме поставили цел свикване с училището, научаване на буквите и четене. Състезания, английски и прочие - ще чакат. Аз лично познавам дете с математически талант, но моето просто не е такова. Да, справя се чудесно по математика, но толкова.
Виж целия пост
# 152
Само да попитам (понеже за първи път сме на състезание) резултатите от КМС къде и кога се обявяват.
Виж целия пост
# 153
зелено човече  - напълно съм съгласна с теб. И за моето дете тази година най-важна е адаптацията. За детската градина ни трябваха 2 години, за да свикне. Но е факт, че преди не й харесваше в градината, а сега - на училище, просто детето ми изпитва нежелание към това да прави неща, посочени от някой друг. Да, прави ги, но с досада ( не с всичко обаче), обича сама вкъщи да се занимава с неща, които са й любими - рисува, изрязва, майстори нещо.
За математическия талант - и мисля, че се появява по-късно. От 1 до 3 клас бяхме 3-4 деца и аз, които бяхме най-добри. Но в 4 клас едно от момченцата започна да ни изпреварва скоростно. Някои от по-бавните деца още си пишеха името и си преписваха условията на задачите, а той на 5-тата минута беше готов с решени за шестица задачи. На нас способностите му ни изглеждаха извънземни направо. Беше очевадно и за нас, и за учителите, и за родителите, че момчето е с талант и в 5 клас го преместиха.
Виж целия пост
# 154
Интересна дискусия относно математическия талант на децата в първи клас. Макар, че аз още не съм видяла резултати, напълно разбирам разочарованието на Кристал, защото аз самата също имах много високи очаквания. Аз съм убедена, че на това състезание се открояват децата с потенциал. Имам наблюдения с голямото ми дете и съм се възхищавала на такива деца, на които каквото и да им дадеш, ще го решат. Те винаги са се досетили, съобразили, забелязали, с или без учители и школи. Учителите и школите са за упоритите, които не могат, но искат. А неуспехите могат да се оправдаят с хиляди фактори. И на мен ми се искаше максимален резултат, но уви, ще трябва да приема, че няма да ни се случи по математика. Явно там не ни е силата. За учител или школа не бих си и помислила на този етап. По-късно ще имаме още много възможности да влагаме в сбърканата ни система. Детето ми се справя чудесно в училище, харесва му и това, че не е сред първите по резултат ми говори, че няма смисъл да го мъча в тази област. Това не означава, че няма да го пращам повече, просто приключвам с големите очаквания.
Виж целия пост
# 155
Стига де, от първото състезание и такива генерални изводи! Shocked
Синът ми също няма да е с максимален брой точки, проверихме задачите вкъщи, но за мен това е напълно нормално, като се има предвид, че за пръв път в живота си се явява на подобно мероприятие. Изобщо не съм разочарована от грешните задачи, напротив, логиката, която е вкарал, при решаването им, макар и водеща до грешно решение на част от тях, ми допада. Peace Има пропуски и от разсеяност, разбира се, но в никакъв случай, не бих решила отсега, че няма да го бива в математиката. Rolling Eyes Определено вкъщи, при решаване на задачи се справя по-добре, явно и непознатата обстановка и стресът си дават своето.
Ще има още много състезания и, някъде, към 4 клас, вече наистина реално може да се прецени дали има афинитет към математиката или не. Peace
Виж целия пост
# 156
Стига де, от първото състезание и такива генерални изводи! Shocked
Синът ми също няма да е с максимален брой точки, проверихме задачите вкъщи, но за мен това е напълно нормално, като се има предвид, че за пръв път в живота си се явява на подобно мероприятие. Изобщо не съм разочарована от грешните задачи, напротив, логиката, която е вкарал, при решаването им, макар и водеща до грешно решение на част от тях, ми допада. Peace Има пропуски и от разсеяност, разбира се, но в никакъв случай, не бих решила отсега, че няма да го бива в математиката. Rolling Eyes Определено вкъщи, при решаване на задачи се справя по-добре, явно и непознатата обстановка и стресът си дават своето.
Ще има още много състезание и, някъде, към 4 клас, вече наистина реално може да се прецени дали има афинитет към математиката или не. Peace
Подкрепям напълно!
Не режете крилата на децата от сега...напротив дайте им стимул и най-вече вяра в себе си!
Тепърва живота им отваря врати.
Свръх амбицията може само да е в ущърб!
Виж целия пост
# 157
Изтървала съм темата ooooh!
Да си похваля детето- на Салабашев не е решил само една задача и е с 54 т. , което за мен е страхотен резултат, още повече, че се изложи много на СМТ.
Според мен не може да се говори за талант в математиката на тази възраст, още повече, ако признаци за него се търсят от състезания като СМТ, КМС и Салабашев. Общо взето задачите, които се дават са доста елементарни и почти всяко дете би се справило прилично с тях в обстановка, различна от стаята за състезанието и с малко насърчение от учители или родител, да не се отказва и пак да помисли върху задачата.
Сега към в очакване на резултатите от Любословие  и КМС.  Thinking
Виж целия пост
# 158
Крилата на децата не трябва да режем в никакъв случай, но собствените си нереалистични амбиции - да. Разсеяните, притеснените, влияещите се от обстановката и прилагащите добра логика, но не стигащи до верния отговор може да са умни деца, но първите места на такива състезания са за безгрешните. Иначе аз подкрепям усилията, ентусиазма и желанието да се съревноваваш, а смятам, че няма нищо лошо и в това да се научиш да губиш. Ако всички можеха да са първи, състезанията щяха да са безсмислени. Така че нека се борят децата, в крайна сметка упоритостта понякога е по-важна и от дарбата.
Виж целия пост
# 159
Преди Салабашев се опитах да направя по-засукани задачки без текст за дребосъчката, по подобие на срещаните. Така и не ми остана време тогава, но вчера докато си седях на топло и без глас ги доизмислих и въведох. Качила съм ги на долния линк.
За моята фръцла съм приготвила златен медал, вътре с шоколад  Party

http://dox.bg/files/dw?a=8b92b680dc

Виж целия пост
# 160
И аз мисля, че каквито и да са резултатите от КМС ще получат награди. Най - малко за това, че са отишли на състезание по своя вола,  без побутване и преговори.
Виж целия пост
# 161
Крилата на децата не трябва да режем в никакъв случай, но собствените си нереалистични амбиции - да. Разсеяните, притеснените, влияещите се от обстановката и прилагащите добра логика, но не стигащи до верния отговор може да са умни деца, но първите места на такива състезания са за безгрешните. Иначе аз подкрепям усилията, ентусиазма и желанието да се съревноваваш, а смятам, че няма нищо лошо и в това да се научиш да губиш. Ако всички можеха да са първи, състезанията щяха да са безсмислени. Така че нека се борят децата, в крайна сметка упоритостта понякога е по-важна и от дарбата.

Безгрешни няма. Дори и най-надарените понякога грешат. А наистина това е едно от първите състезания. Децата са учили само 3 месеца, ако не броим предучилищна. Не знам как ще оживеете до 12 клас, че и по-нагоре.  Grinning

Има едно дете в горен клас. Изключително справяне на почти всички състезания. Докато не прочетох майка му. Преди всяко състезание решава в къщи задачите за горен клас от предишните издания на състезанието. Има я и тази тенденция. Трудността се качва, задачи давани за трети клас, вече присъстват в състезания за втори и т.н. Това дете си има таланта, но той е подпомогнат с доста труд.
Виж целия пост
# 162
За радост на децата ми може би, не съм такава свръх - амбициозна майка. Синът ми сам си научи таблицата за умножение преди 1 клас от една игра, която дядо му подари, но не мисля да решаваме задачи за втори клас, за да има 100 точки на състезанието за 1 клас. Той едва навърши 7 години. Мисля, че трябва да имат време за игра,  да четат книги, да опознават света, природата, да се развиват като личности. Затова тези приказки за "безгрешните" са ми доста далечни. Човек се учи само ако греши.
Виж целия пост
# 163
Аз съм си ограничила амбициите. За момента ми е най-важно да харесва ходенето на училище, ученето и търсенето на знания. Да, когато има в повече свободно време се упражнява с разни помагала /даже често сама си ги взима, без да я подканям/. Но в дните след училище я оставям повече да си играе. Обяснявам и, че за да се учи добре трябва да се упражнява.  Това не и е съвсем абстрактно, защото вижда например колко дни и часове репетиции трябват за да се представят добре на концерт с вокалната група или вижда всеки напредък след всяка тренировка карате. Така че като и обяснявам че нищо няма да и падне наготово от небето като знание ме разбира /надявам се/.
Но да поставям някакви генерални заключения заради недобро справяне на състезание, не бих искала. Та едва от три месеца е ученичка. Разбира се, че с времето ще повишавам очакванията си от нея, но това след време...
Но може би и защото мен много ме е боляло от отношението на майка ми - ако случайно получа по-слаба оценка - бях наричана некадърна, глупава и прочие, а когато получа отлични оценки /бях отлична ученичка/ - реакцията и беше "Е ти за мен ли учиш, трябва ли да ти казвам браво, ако искаш учи"...


Иначе днес събирахме пари за подаръчета за децата и за учителките. Добре, нямаше изхвърляния, съвсем обикновени и практични неща се реши да се купят.
Виж целия пост
# 164
Колкото и да не ни се иска, системата е такава, че изисква от децата да се стремят да бъдат "безгрешни". Още от първи клас се започва борбата. Първо да смятаме правилно, после да следваме определени модели, след това идват тестовете, където за всяка грешка те санкционират, състезанията, на които отиваме пак с надеждата, че няма да сгрешим. За едни това е възможно, за други, колкото и да се стараят, е непостижимо. Обучавала съм деца и знам, че това се вижда още в началото, разбира се, то не се казва на родителите, защото всеки си мисли, че възпитава правилно и, че неговото дете е уникално. Светът е шарен и всеки има право на избор, можеш много да искаш от детето и пак да не го получиш, а може нищо да не очакваш и да останеш приятно изненадан. Какво да се прави, някои са амбициозни, а други не. Но да бъдеш амбициозен родител си е изморително занимание, особено в България, където от теб се очаква да отговаряш за всичко, което детето може или не може да прави. В първи клас е лесно, постепенно натовареността се увеличава и се чудиш с кое по-напред да се захванеш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия