Аблация на сърцето - 8

Благодаря, DeVa, да минава вече, че психически ме тормози много 

Здравейте,
аз съм Кремена на 32. Родена съм с ВСМ - транспозиция на големите съдове, оперирана съм на 1 годинка и от тогава 30 години нямах оплаквания до миналия февруари. Януари родих преждевременно, бебчето ми беше в кувиоз 10-нита дни, с проблеми с дишането, но го изписаха здраво. Месец след това обаче получих страхотно сърцебиене - беше влязло нещо в окото ѝ, а аз като неопитна майка се разтреперах за секунди. Пулс около 170, биха ми разни инжекции в спешното и се оправих...до май месец, когато пак получих сърцебиене, но влязох само в ритъм след около 10 минути. Октомври месец нещата се повториха - пулс към 190 и ми трябваше доста време докато влязох в ритъм. Нещата пак се закрепиха, започнах работа но март месец започнах да усещам задух и тежест и при най-малкото натоварване. 5 крачки не можех да направя. Отделно от работата бях страхотно натоварена и изобщо не си почивах - направо ходех като зомби и бях перманентно уморена. Докато 1 ден пак след пристъп на задух и умора не отидох при ЛЛ за направление и тя като ми пусна кардиограма директно ме прати в болницата - пулсът беше около 260, спадайки на моменти до 130-140. Повече от 12 часа на лекарства ми трябваха, за да вляза в ритъм. Назначиха ми Кордарон, но на котролния ми казаха да се насоча към ЕФИ. 10 и 11 май отидох на изследвания (Холтер, ЕКГ, кардиография) в НКБ при доц. Балабански и той не установи причина и ми препоръча ЕФИ и евентуално аблация. Записах си дата и ми предстои след по-малко от 2 седмици, но ме е много страх и започвам да се разубеждавам.
От спирането на Кордарона на 11 май не съм имала пристъп, но имам понякога по-ускорен пулс. Той като цяло заради сърдечния ми проблем си е по-бързичък - под 90 рядко пада. Чувствам се ок, но не знам до кога. С всеки следващ път пристъпите са по-дълги и с все по-ускорен пулс. Имам дете - днес става на 1.6 години и не знам кога и къде може да ме завари, аз да съм сама с нея и да не мога да реагирам. Трябва да открия причина и да спра да живея в неизвестност. От друга страна предвид операцията ми, знам че няма нещата да са съвсем стандартни и това ме плаши. Страх ме е да не оставя детето си и мъжа си, страх ме е и да не взема мерки и да съм като тиктакаща бомба. На 17 трябва да постъпя в НКБ...но не знам какво да правя. Мъжът ми казва като толкова се страхувам - да изчакаме. Но мен си ме е страх и от двете ситуации еднакво...

Кремче, не знам какво е ВСМ, но след като доц.Балабански ти е препоръчал ЕФИ, имай му доверие.
Освен това Кордарон е силно токсичен, най-вече за очите и ЩЖ. Не е за вечна употреба. Аз категорично отказвах, дори и за кратко.
А ЕФИ се търпи, не е толкова страшно.

Вродена сърдечна малформация. Кордарон пих само месец - от излизане от болницата до прегледа при Балабански. Вече почти 2 месец нищо не пия, чувствам се ок като цяло. Но като наближава датата и страхът ми расте, най-вече заради допълнителното усложнение от състоянието на сърцето. Иначе физиологично то е добре, почти като на здрав човек и работи нормално.
Просто си ме е страх да не пукна на тая маса и да оставя невръсното си детенце. От друга страна като дете съм преживяла катеризация, операция и т.н. та това сега е едно нищо.

Няма да мислиш лоши неща.
Как ще пукнеш? Всичко се следи.
Ще ти стискам палци!

Уф, всичко ми е каша и страх. Да не говорим, че искам да отида с ММ до София, но това означава поне 3-4 дни някой друг да гледа малката, а това не се е случвало, откакто се е родила. Тя отделно е с пристъпи на плач (нощен терор), които ни си знаем как точно да овладеем, но бабите-не. ММ много се тревожи и за това...Аз също, ама съм по встрани - той я гледа втората година а аз работя...От сега мислим как ще стане и това и се тревожим и за нея, защото не спи добре...аз се тревожа и за мене си...и съм на път да вдигна телефона и да се откажа. Отделно зам, че не трябва да съм в МЦ, а последния месец от нерви ми дойде 2 пъти през 15 дни и сега не знам въобще кога да го очаквам...абе търся си извинения явно...но основното е огромния ми страх.

  Кремчо спокойно, всички сме ги изпитвали тези страхове преди процедурата. В НКБ са много добри докторите, по-добре е да се справиш веднъж завинаги с проблема  отколкото да живееш в постоянен страх. Аз от страх отлагах 5год, през това време толкова съсипах нервната си система че станах хипохондричка.
Убедила съм се, че страха само ни пречи и влошава нещата, но за съжаление явно е по-силен от нас и не можем да го игнорираме.
 Успех и горе главата, всичко ще мине и замине. 

Креми, преди месеци някой тук цитира мед сестра от НКБ -няма починал при тази интервенция . Успех и чакаме подробности след 17-ти !

Мен ме притеснява самата транспозиция. Реално погледнато кръвоносните ми съдове водя до противоположните части на сърцето и е изградена връзка в самото сърце, за да може да се снабдява с кислород кръвта. Разбира се екипът е информиран за това, Балабански си записа изрично като се чухме по телефона, ще нося епикризи от операцията и т.н., но поради самата особеност на съдовете вероятно ще трябва друг подход при самото изследване, който не е стандартния и това именно ме плаши. А аритмиите изобщо не са чести, особено на фона на това, което прочетох из темата...

Креми, аз съм с надкамерна тахикардия. Не е като твоята диагноза, но те разбирам напълно... аз също много се притеснявам и съм готова да си търпя аритмиите, стига да не се налага да се подлагам на това. Знам, че не е страшно и не е болка за умиране, но психичеси не мога да го превъзмогна... Моите аритмии също въобще не са често- веднъж на половин година някъде, но реално погледнато няма друг начин да се спрат. А моите притеснения са да не се случи отново по време на бременност....
Аз влизам утре в Тракия, и вече ужасно ми трепери под лъжичката...

Успех!
Аз пък и през бременността нямах нищо. Реално след раждането се отключиха. Нито задъхване, нито прескачане, нито високо кръвно, нито отоци имах. Правих си периодично изследвания и нещата бяха в норма. Но преждевременното раждане ми докара много стрес. Денонощно ревях, че детето е в кувиоз, че не мога да го видя, че не мога нищо да направя...и кърма ми секна и всичко. Много, много тежко го изживях. За себе си обяснявам, че няма как между двете неща да няма връзка.

Твоето повече на паническо разстройство ми прилича.

И аз го оприличавам на паник атаки. Още повече, че пикът, когато влязох в болницата беше в момент на огромно психическо и физическо натоварване, свързано с работата. На практика работех поне по 14 часа на ден, разнородна и отговорна работа и ми трупаха 1 след друго задължения, а аз тъкмо се бях върнала от майчинство...Повярвай ми, направо ми се гадеше от работа и умора. Точно тогава детето почна да прави и пристъпите нощем...и беше кошмар.
Но тук лекарите ме насочват за ЕФИ, след прегледите в София Балабански също каза ЕФИ...
Аз от друга страна се успокоих, че сърцето ми физиологично е в норма за интервенцията, която съм претърпяла, и ето на - без пристъп и без лекарства 2 месеца.

Благодаря 
Момичета, знаете ли дали мога да пия кафе утре сутринта преди изследванията, понеже ще пътуваме от Кърджали, а съм с ниско кръвно и ми става лошо ако не пия кафе?

На мен ми дадоха 1 лист от НКБ и там пише да не съм яла от вечерта, а сутринта само малко вода. Предполагам заради кръвните изследвания не може. Аз също съм с ниско кръвно - ако горната ми е над 90-95 вдигам купон, а сега лятото е и по-ниско, ама няма да пия...Аз пък ще пътувам за София предния ден, че няма как да съм в 7.30 иначе в болницата.

П.С. Диагнозата на Балабански е пристъпна надкамерна тахикардия.