Аблация на сърцето - 8

Здравейте мили хора Отдавна не бях се включвал да ви видя как сте ! Надявам се всички да сте добре и да нямате оплаквания Гледам, че и форумчето са ни обновили
Аз да ви се оплача какво преживях това лято. Август месец бях на море и както си се пекох на силното слънце почувствах дискомфорт в сърдечната област. Като се прибрахме от плажа изведнъж започнах да се задушавам и сърцето да ми тупка учестено. В първият момент си помислих, че получавам инфаркт и изпратих приятелката ми до аптеката да ми вземе "Нитрокор". Състоянието не ми се подобряваше и бродихме по лекарите в различните градове и никой не успя да ни помогне ! В крайна сметка след няколко часа лутане решихме да изминем 100км. и да стигнем до Бургас. Включиха ме на системи за да ми успокоят пулса и след 2 часа всичко беше наред. Интересното беше, че това усещане за учестен пулс бе много по-различно от преди аблацията ? Дори не усещах как сърцето ми бие бързо, а само едно задушаване и дискомфорт. Честотата на пулса също не беше кой знае колко висока (130 удара). Не вярвам да ми се налага да си правя втора аблация. Лекарят каза, че това е надкамерна тахикардия. По-скоро може да съм слънчасал или нещо подобно след цял ден седене на жегата

Здравейте, Калина,

След обстоен преглед при доц Балабанов, той препоръча на този етап да не се подлагам на тази интервенция и ми изписа да пия Корлентор за овладяване на сърдечният ритъм. Спомена, че много колеги негови на бърза ръка ще ме приемат за процедура, както и, че често се случва да има жени в моята възрастова група /към 40-те/ при които няма ясно установени причини, които да провокират тези състояния, но обичайно са дейни хора, силно емоционални. За мен това не е решение на проблема и продължих своите изследвания при гастроентеролог от където все още нямам явен резултат. Пия Корлентора, но след всяко хранене усещам как сърцето не излиза от ритъм /вероятно лекарството стопира това/, но ударите са му много силни.. Сякаш иска да изскочи от гръдният кош.
Все още търся своето решение. Надявам се и вие да откриете вашето, защото това е мъчение.
Желая здраве на всички ви!

Привет на всички .
Гугъл ме прати във вашата темичка .По принцип бях решила да не търся нищо в интернет,но пусто му и любопитство надделя.СЪрцебиене имам от както се помня.Майка ми каза,че е още от бебе.Но са и казали,че сърцето ми е здраво и имало хора,които си живеят с това цял живот.Започнах да го усещам,около 15,16 годишна възраст,и то по точно след една драстична диета.Припаднах 1,2 пъти,от там по лекри,екг-та.И нищо,всеки казваше,че сърцето ми е здраво,нищо ми нямало.ПОлучавало се при много чувствителни хора като мен,или пък от нерви,преумора и т.н.да не се притеснявам.Само аз си знаех какво ми е.Особено когато сърцебиенето дойде от нищото,имах чувството че ще умирам.В зависимост от начина на живот,понякога имах повече,друг път по малко.На 38 години съм с 3 деца.И трите раждани нормално,без упойка.Най-много пристъпи,и то по-дълги съм имала по време на бременностите,и месеците след самото раждане.Но  пак казваха че всичко е нормално и
 наред.
Холтер си правих за първи път на 24 г.Но пак нищо.И се отказах,реших,че явно ще си живея с това гадно сърцебиене.Но всичко ми се трупа и на психологическа основа.Имам много страхове свързани с това сърцебиене и такива все едни лоши мисли ми се въртят из главата.
В началото на тази година,не се чувствах хич добре.Виеше ми се постоянно свят,бях постоянно отпаднала.Реших да си направя пълни кръвни изследвания.Всичко беше наред,но личната докато ми слушаше сърцето,и се чу нещо и ме прати за по-голяма сигурност на кардиолог в една клиника.На 2 ри път Холтер най-накрая имам диагноза...V.a. AV Reentrytachykardie.Пия bisoporol 2,5 mg половин таблетка.Клиниката само постави диагнозата,и трябваше да си запазя час за консултация и вероято за Аблация след това в друга болница.Консултацията беше чак днес,а Аблацията е за 14 ти ноември.Като на 13 ти ще ме приемат сутринта,доколкото разбрах ще ми вливат някакви течности:rolling_eyes:,а на другия ден ще е аблацията,като както също разбрах ще е с пълна упойка.Но вече малко се съмнявам,защото колкото прочетох назад в темичките,повечето от вас не са били с пълна упойка.Умирам си от страх,честно казано.Но от друга страна-живот без страх от сърцебиене...Не е съществувал и в най-смелите ми мечти.

Добре дошла,Теди!Имам същата диагноза и знам как се чувстваш...Не съм се подложила досега на аблация,но знам че ги правят без пълна упойка,може само леко да те позашеметят ако си много напрегната.Ти къде и при кой лекар ще я правиш?

Здравей, Теди!
Не е страшна аблацията. В БГ за тази диагноза не е с пълна упойка. И аз бях с такава.
В Токуда нищо зашеметяващо не дават , в НКБ май по един лексотан.
На мен не ми е трябвало нищо успокоително, спокойно протече всичко.

Успех!

ВегаСтаp,благодаря ти !Най-вероятно е така,защото докторът каза че ще спя по време на аблацията,а това може да значи,че ще е нещо,като приспивателно...А ти защо още не си решила да се подложиш,ако мога да те попитам,разбира се ?Аз не живея в България.За добро или лошо,живея във Виена.Лекарят който ще ми прави аблацията според клиниката е един от най-добрите,но дали е така...Мога само да се надявам и вярвам,че всичко ще е наред.Да се надявам,че няма да съм от минималният  злощастен% .Целият ми живот минава в страх ,в страх от това сърцебиене,когато се появи,колкото и да ми казват,че сърцето ми е здраво,аз имам страх да не умра .Имам толкова много страхове,заради него.Не съм пълноценен човек.Съжалявам,че не съм намерила темата по-рано.Нямах си и на идея,че има толкова много хора като мен.Имам толкова много приятели и познати,но никой няма моя проблем.Как да споделиш,или обясниш болката си на някой,който няма да те разбере.В момента съм много объркана,че думите не ми идват.Не мога да мисля за нищо друго освен за аблацията.Мразя болниците,а трябва да прекарам 2 дни там,и то без децата и мъжа ми .
DeVa®,завиждам ти за смелостта наистина!Четох доста в темите назад!Иска ми се да бях и аз така смела.Искам всичко да е вече зад гърба ми,мъча се да не го мисля,все пак е за мое добро,но не става.Страх ме е .

Теди,не съм направила аблация до сега,защото съм много страхлива.Аз също като теб имам много страхове заради излизанията от ритъм и не смятам че водя напълно пълноценен живот,за съжаление...Това че ще спиш по време на аблацията според мен е доста щадящо за психиката и е много успокояващо.Убедена съм че ще бъдеш в сигурни ръце и всичко ще мине леко и успешно.А аз ще чакам да пишеш след като приключи всичко и да ни кажеш че се чувстваш прекрасно.С теб съм,желая ти успех

ВегаСтаp,разбирам те напълно!Аз съм абсолютно същата страхливка  !И точно заради това,че не водя животът,който ми се иска да водя се решавам на този шанс,да се почувствам като нормалните хора.Пропуснах толкова много заради това излизане от ритъм.Искам да съм,като всички останали...Благодаря ти за подкрепата 

Здравейте! Успех Теди ,пиши как е минала аблацията . Аз бях с пълна упойка ,за което съм благодарна на д-р Трайков . Наскоро правих зъбни импланти и стоматологът беше склонен да ме приспи (Впр. май изпита непреодолимо желание да ме ошамари ) ,защото много авторитетно му обясних как съвременната терапия трябва да е съобразена с психясалите пациенти . Защото с ръка на анатомично здравите ни , функционално разлупани сърца , можем да си признаем,че се страхуваме.
Аз да се похваля ,спрях антиаритмика и се надявам в близките 50-60 години да не го докосвам . После ще му мисля .
Успешна нова седмица !

Браво, Танче!
Това е страхотна новина!

Това е прекрасно,Таня!Прегръдка от мен и ритмични и послушни сърчица на всички

Благодаря ти,Таня!
Ще пиша задължително!Почти не остана,само още 4 дни.Вече честно казано нямам търпение...
Изчетох доста от предишните ви темички и определено ми стана ясно,че няма от какво толкова да се страхувам.Ако пък и спя по-време на аблацията...Мен най вече ме притеснява лежането след това,6 часа .Предполагам няма да си лежа в стаята,и няма да ми позволят да си цъкам на телефона,понеже ще съм овързана с кабели.Вие какво правихте през това време  ?Ами ако ми се доходи до тоалетна?
Искам също да попитам,дали някой знае как се прави цветна картина?Такава казаха,че ще ми правят на предния ден,доколкото разбрах се влива течност (но как),за да видят,проходимоста на артериите.И на какво ще ме гледат,на скенер ли?!

Жените с мен си стояха в общата стая и си говореха по телефона, ние си говорихме и времето мина бързо. Тук ги държаха 4 часа - 2 с торби с пясък и 2 без. Нямаха кабели и нищо по тях след роцедурата. Дойдоха в стаята голи-голенички по 1 чаршаф На мен ми правиха скенер с контрастно вещество. Не трябваше да съм яла и можеше да пия малко вода. Във вената през абокат вкарваха контраста. Съответно скенерът потвърди това, което видяха и на ехото - че на мен аблация по стандартната процедура няма как да се направи (назад съм писала за моя проблем). Та си излязох без лечение.
Новото е, че вече 2 месеца чакам да мина на ТЕЛК. Между временно вече близо 7 месеца не съм изпадала в кризи, но понякога ми се ускорява пулсът и ми става леко лошо. Днес ми се случи 2 пъти и стигна до 120 в спокойно състояние, но за 15-тина минути стоене се оправи.

Ехо...забравихме се:)))
Привет, привет - сладурчета~:gift_heart:
Аз съм добре, сърчицето слушка, Хашимотото ми е в релси, от скоро захванах и хомеопатия и да не казвам голамя дума, че е от скоро но пу, пу, пу...хихихх и мигрената е овладяна~Чак не е за вряване ))
Стискайте ми палци да нямам главоболия ))

Организираме пътуване до Милано - тези, които не са разбрали ))
Който иска ще се радвам да се съберем и да си направим едно пътешествие по Италиански ))

Калейче, аз съм записана.