Случи ми се нещо странно XV

Нищо необичайно и странно не ми се е случвало напоследък... Освен една чашка от свещ, която падна сама (беше на около 10см от ръба на плота) и се разби на парченца, които намирам и до днес. Не знам откъде изскачат тези парченца, при условие, че веднага след трясъка изчистих цялата кухня, местих столове, маси...

Благодаря за темата  
Заглавното фото е трепач-направо тръпки ме побиват от такива къщи!
Като малка братовчед ми все ме влачеше из село да обикаляме разни изоставени къщи (уж като археолози) и много ми беше гадно, добре че не съм виждала и чувала нищо съмнително.

Записвам се в търсене на странности, които за добро или лошо доста ме заобикалят.

Баща ми почина преди малко повече от година. Много ми е тъжно, мисля за него всеки ден, да не кажа всяка минута. Често съм го сънувала, но от едно известно време не го бях сънувала и ми стана мъчно. Един ден си казах, че той явно вече ни е забравил, щом не го сънувам вече. Още същата нощ го сънувах. Същата нощ го сънувала и сестра ми, разбира се без да знае какво аз си бях помислила.

По повод детето, което е казало за дядо си да не вземе да умре - преди няколко години си взехме котка. Малката ми дъщеря беше на 5 години и като всички деца много обичаше да се занимава с животинчето. Правеше ми впечатление, че често казва на котката следните думи "Ех, Алче, ако беше живичко" или "Ех, Алче, само да беше живичко". /Котката се казваше Али/. Намирах думите за странни, защото детето ми вече беше достатъчно голямо, за да осъзнава, че котката е живо същество. А също така и това, че ги изрича с някакво съжаление в някакво минало време.... Не разбирах защо го казва. Никога и по никакъв повод не съм чувала дъщеря ми да казва подобни думи на друго животно, а е имала срещи и с други домашни любимци.  След няколко месеца се случи така, че котката ни се зарази от смъртоносна котешка болест и съответно почина.  

Най-странната ми история :

това е чудесна случка 

utro77, прекрасна е историята с второти ти детенце! 

А малката ти дъщеря питала ли си я за случая с котката? Тя колко е голяма сега?

Не, не съм я питала.
Сега е на 8 години.
Година след като котката почина, взехме куче. Слава Богу, никога не му е казвала подобно нещо. Но на мен ми е набито в главата и най-големия ми кошмар е да не му го каже....
Още повече, че смъртта на котката беше като от филм на ужасите - животното гладува с дни, вече не приличаше на себе си, в клиниката я поддържаха на системи, не искам да си спомням.........

Аз сънувам последните вечери баща ми, който почина преди години. Имам някакъв смътен спомен, че съм чувала, че ако сънуваш починал, трябва да направиш подавка, защото починалият е гладен. Не вярвам на такива неща, но нещо дребно ме човърка същевременно, да не би нещо да не му е наред. Но и така да е, едва ли подавката ще свърши работа.

И за едно странно нещо се сетих. Дъщеря ми напоследък твърди, че като била бебе, знаела много неща и искала да ми ги каже, но не можела, защото не можела да говори.

Хах, звучи ми познато. Аз си спомням, че когато бях малка имах такива мисли. Като поотраснах докопах един албум със стари снимки на които видях деня от случката. Погледнах, че е писано, че съм била на 8 месеца.  И да ви кажа по-спомена ми, мислите съвсем не са били на 8 месечно бебе, защото едно 8 месечно бебе няма сякаш причина да се срамува от родителите си заради това, че лежи голичко на леглото след баня или да си мисли, че от срам се чуди кво да прави и решава да си лапа крачето, защото всички бебета това се очаква да правят.

Една от любимите ми теми.
И аз съм чувала, че ако сънуваш починал трябва да раздадеш нещо.

Благодаря за новата тема. Записвам се и ви следя с интерес. Аз моите странни (страшни) случки вече ги разказах в миналата тема. Надявам се ако има нещо странно,което ще ми се случи занапред, да е с позитивна насоченост. 

Благодаря за новата тема!
Записвам се да следя и ви черпя виртуално.

Днес е денят на св. Спиридон. Черпи се с питки и гевреци. Аз изпекох гевреци и раздадох, заедно със земелки, за да отбележим този ден.
Атеистка съм, а също и виден скептик. Нито вярвам, нито празнувам светците от календара, а за св. Спиридон дори не бях чувала, че съществува. Но се случи нещо заради което от година на година отбелязвам празника му. Ще го разкажа. Може би ще ми се смее някой, че съм се впечатлила чак толкова да си правя труд да се занимавам, но реших да го правя.

Преди няколко години започнах да сънувам един и същи повтарящ се сън, който не разбирах изобщо. Накратко беше следното: отивах до жилището, където живеят родителите ми, но не са качвах в апартамента, а отварях една по една всички пощенски кутии и вадех вестниците и писмата на хората. Четях ги, защото там имало нещо важно за мен и аз исках да го науча. Не знаех кое е това важно нещо, но упорито го търсех. Не го намерих в нито един от тези сънища.
След няколко месеца решихме да правим ремонт на спалнята и аз отидох на гости у родителите ми, за да не се пречкам, а и нямаше къде да спя, изхвърлихме всичко, за да подменим и мебелите.
Още първата нощ щом си легнах, усетих, че ще изляза в астрала. Там някой, когото не видях, ми каза да потърся помощ за моите здравословни проблеми от св. Спиридон. Сутринта попитах майка ми знае ли кой е св. Спиридон? Тя извади някакъв попски календар, разгледа го и рече, че няма такъв светец.
Като се прибрах у дома, разрових из нета и открих, че има св. Спиридон, но това е гръцки светец, не български. Храмът му се намира на остров Корфу.  Вероятно заради това го нямаше в попския календар на майка ми. Празника му е на 12.12.
Не знаех какво да мисля..... И най-важно как да реагирам. Ако не бях сънувала този натрапчив сън, че трябва да науча нещо, което е важно за мен, може би щях да забравя. Ако произхода ми няколко века далече назад във времето, не беше свързан с Гърция, можех пак да подмина.....
Но, дявол да го вземе, дори фамилията ми е от гръцки произход, как да загърбя този факт? И реших да чествам неизвестния доскоро светец.
Тъй като не съм религиозна и не ходя по църкви, реших да го отбелязвам като пека гевреци и питки и ги раздавам на близките, за да отбележа деня на св. Спиридон. Това се приготвяло на този ден.
Ако някога много отдавна далечните ми предшественици са били поклонници на този светец, то в гените ми е записано, че аз трябва да знам. този факт. Може би това е трябвало да си спомня.... И ако св. Спиридон е помагал на тях, може би ще бъде и моят светец-покровител. Ако е така, може би и той ме знае...

Това ми е любима тема. И аз имам някакви спомени от преди да стана на 1 година, но никой не ми вярва. Имам спомен от една фотосесия, но странното е, че като се върна към онзи момент, някак си съзнанието ми не е като на бебе, което не може да говори. Много е странно.

Даааа. Така е и на мен не са ми вярвали като казвам. Викат ми, че съзнанието ми си създавало измишльотини след като съм видяла снимките Разкажи.