Случи ми се нещо странно XV

Аз никога не взимам монети от земята. Чувала съм, че щом са там, там трябвало да си останат и носели лош късмет. А дали е вярно, едва ли някой знае.

Аз пък знам, че да намериш стотинки е на късмет. И не е хубаво да ги харчиш, за да не си похарчиш късмета Ако видиш стотинки и не ги вдигнеш - подминал си късмета си
Съвсем противоположно Кой кое суеверие си избира?

И аз така съм чувала Това са просто глупости според мен, и аз мисля, че всеки, който реши да вярва в тях трябва да си хареса едно суеверие и да се придържа към него

Абсолютно, винаги съм взимала стотинките, които съм намирала на улицата, пазя си ги.

Много обичам темичката и редовно я чета!
Сега да разкажа какво странно ми се случи преди два дни 
Лягам си последна вечерта. Трите деца заспали по стаите си, съпругът ми на спалнята.
Настанявайки се до него забелязвам, че ми я няма възглавницата. Потърсих я из леглото, събудих мъжа ми да го питам, но така и не я открих. Реших, че децата са ми я отмъкнали някъде в игрите си и си легнах без възглавница, защото аз спя на много ниска възглавница и мога дори без!
Заспала съм.
Изведнъж се събуждам, не знам дори колко съм спала и усещам, че държа във въздуха възглавницата... Какво е станало, как съм го направила и до сега не мога да си обясня... Търсих я и не я намерих! А без да я търся, в съня си, защо я стисках...

Преди около 2 месеца сънувах, че съм бременна. Знам отдавна, че това е на ядове и проблеми... Преди 2 седмици такива проблеми ми се стовариха, че още не ми се вярва.... Помня, че се събудих притеснена, молех се да не е болест. Не е болест но, пак е тормоз. Чакам да мине периода и да се успокоя, че много се настрадах.

Аз съм чувала същото и си го спазвам. Никога не ги взимам като показват тура. Чувала съм,че така взимаш лошият късмет на този, който ги е изгубил.

не съм чувала това за стотинки със задната част нагоре, но по принцип знам, е нищо ценно не се взима от кръстопът, защото може да е оставено от някого,заредено с лошия му късмет.

Здравейте,изчетох всички теми до тук и се реших и аз да споделя какво се случи с мен.Започнах да шия един гоблен с религиозна тематика,но си промених работното място и там взех друг гоблен,много малък,за да ми е по удобен,съответно първия го поизоставих.На Тодоровден,мъжът ми си счупи много тежко крака,половинката се казва Тодор.На Великден баща ми падна на легло с животозастрашаващ сепсис,баща ми се казва Ради.Изкарах много трудни дни с двама на легло и сама се оправях със семейния бизнес,кошмара не го пожелавам на никой.Чудя се дали не е заради гоблена,сега пак шия по него и всичко си идва по местата и се оправя,подсъзнателно съм убедена,че Исус и апостолите ме наказаха,но това е само вътрешно усещане.

По принцип Господ е единствено и само любов. Аз вярвам само и единствено, че Господ помага, дава и учи. Църквата учи в страхопочитание хората, за да има някакъв контрол. За мен Господ е светлина, обич, любов.

Да,аз съм абсолютно убедена,че Бог е любов и точно за това усещам,че аз несъзнателно съм я пренебрегнала и е трябвало да се обърна отново към нея!След нещастията аз изобщо не се сещах за гоблени месеци наред,само се молех.Усещането започна преди около 10 дни,когато седнах отново да шия след около 8 месеца пауза.Усещането беше толкова силно и внезапно,почти като прозрение!

Жужуто,щом така чувствате довършете си гоблена.Всичко трябва да правим по инстинкт.Той ни подсказва какво да правим.Аз съм силно вярваща и знам,че наистина Бог е Любов,но понякога ни напомня какво да правим.Желая много здраве на семейството ти!

Много благодаря за милото отношение!Сега колкото и да съм ангажирана,гледам да намирам време за по някой бод и се чувствам спокойна и чувството за постоянна тревожност започна да изчезва.

Здравейте!
Позачетох се назад в темата и видях, че споменавате регресиите. Преди около 2 години се подложих на регресия. Много интересно преживяване беше. До днес се чудя дали не беше самовнушение или пък жената, която правеше регресията да ми внуши, че виждам тези неща. Всъщност "виждам" не е точен израз. Бях със затворени очи, известно време нямаше нищо, после постепенно започнаха да се появяват бледи образи и с помощ от жената, която ми правеше регресията избистрях образите, т.е. тя ми задаваше въпроси от рода на "Опитай се да видиш сам ли е този мъж или има и други хора около него ... Освен скалата има ли гора около брега ..." и след такива въпроси "образът" се избистряше. Видях 2 свои предишни живота. Изводът беше, че трябва да се концентрирам върху създаването на сплотено семейство, защото в предишните ми животи все нещо е куцало в семейния живот. Е, явно и сега не се справям, защото с бащата на дъщеря ми сме разделени откакто тя беше на 1 месец. 
Странното в тази регресия беше, че единият живот, който видях ( т.е. аз не си видях целите животи, а фрагменти от тях), та фрагментите от единия от двата видяни живота вече неколкократно ги бях виждала в един повтарящ се сън. След регресията повече никога не сънувах този сън. В тези фрагменти аз съм с усещането, че нещо лошо се случва с детето ми, бързам по едни стълби и съм с мисълта, че отивам при болното си дете. Не мога да опиша усещането си в онзи момент, но всеки, който е бил на прага да загуби рожбата си или не дай си боже я е загубил, разбира какво имам предвид.

А сега се връщам в настоящето. През последната около 1 година имах натрапчивото усещане, че дъщеря ми ще умре. На 23  декември 2016 г приеха дъщеря ми по спешност в болница. Преди това дни наред се лутахме по кабинетите на лекари в поликлиники и медицински центрове, всички ми обясняваха как се паникьосвам за няма нищо, а аз чувствах, че детето има проблем, който не откриват. Всички повтаряха, че била банална ангина, но майчината ми интуиция и постоянната висока температура на детето ми говореха друго. В тези дни аз имах същото чувство като от регресията и сънищата си. Накрая стигнахме до инфекциозна болница за консултация и по време на консултацията ни казаха, че детето трябва да се лекува в болница и ако се бяхме забавили само още 10-12 часа финалът можело да е фатален, защото е пила грешното лекарство, което в случая много вреди. В този момент дъщеря ми вече беше съвсем зле, влошаваше се с минути и аз я носих на ръце до втория етаж, където ни настаниха. Качвайки се по стълбите на болницата си спомних онези фрагменти от регресията, в които също изкачвам стълби с мисълта, че отивам при болното си дете. За мое щастие дъщеря ми се възстанови бързо и за Нова година си бяхме у дома. След това боледуване вече нямам усещането, че тя ще умре, изпари се. Надявам се, че това е знак, че съм преборила една смърт, която е била заложена в съдбата ни.
На 24 срещу 25 декември през нощта тя се събуди след почти 2 денонощия сън в болничната ни стая и сякаш нищо не е било ме помоли да й дам бисквитка. В онзи миг за втори път през живота си повярвах в Чудото на Коледа. Първият път беше когато на Коледа направих положителния тест за бременност. 

Ех, кой знае какво си изживяла...и как си живяла с това усещане цяла година, това е кошмарно . Радвам се, е всичко е наред.