Как мина запознанството ви със свеки?

Хайде една свеки да каже как се е запознала със снахата.
Бях дочула от съседка, че момиче идва у нас, ама аз не я бях виждала, защото се качвали със сина  на горния етаж, а ние живеехме на долния.  Та един следобед около 17 ч, аз бях ходила  до магазинчето  до нас и се връщам. Точно тогава кола спира на 2 метра от мен и от нея слиза син ми, а момичето  караше. Прозореца отворен и аз я видях. Питам сина шепнешком ще ни запознае ли, а той ми каза, че няма. Ама това съвсем близо, мога ли така нищо да не кажа?! Отидох до прозореца  и направо: "Здравей! Аз съм майката на ......., приятно ми е да се запознаем".  Тя, няма накъде-  запознахме се и тя си замина. После син ми я доведе на  рождения ми ден и тогава вече беше по-официално запознанство.
Но имам едно неприятно усещане от т.н. годеж. Всичко стана неочаквано и набързо. Синът ни каза, че ще се женят със сватба след 2 месеца. Те не искаха официален годеж, а заедно с нейните родители ще отидем някоя вечер на ресторант и това ще е .  Но един следобед, някъде към 14 -15 ч. син ми съобщава, че няма да е така, а сме поканени аз и баща му  у тях. Други гости не искали-нито у тях, нито   у нас. Тичам на бегом, за торта и цветя. Имах златен пръстен и това бяха всичките ми подаръци + 200 лв., да си купи, каквото иска. Отиваме у тях, майка й стъкмила маса, сядаме, официалности нямаше, но пък казахме, че се радваме много на решението им да правим сватба след 2 месеца, че я приемаме с радост и т.н. После тя почти не влезе в стаята, а когато влезе седна на облегалката на фотьойла да майка си, двете си говореха техни неща, мъжете си говориха някакви мъжки разговори. Точно тогава някак се чувствах съвсем изолирана. Слушах мъжете и си мълчах доста време. Имах неприятното усещане, че  цялата ситуация е някак напрегната. Тя въобще не разговаря с мен. Само като й дадох парите да си избере нещо по неин вкус и по мярка, тя не ги искаше и се наложи майка й да я увещава. Може от срам да е било, не знам.  После си тръгнахме. Вкъщи ги поканихме да влязат у нас да пийнем по нещо и че там ще е и другият ми син, но те отказаха. После сватбата беше голяма и много хубава. Животът тръгна. Имаше и разочарования, защото беше много дистанцирана. Някой път ми е кипвало от нейната отчужденост, но мъж ми казваше да й дам време, да бъда търпелива, тактична, добричка. Ами прав беше. Полека- лека нещата се промениха и сега вече 8 г. всичко е наред. Припламвали са искри, ама голям огън до сега не е горял. Дано да е така и занапред. Но  нещата тръгнаха, защото наистина проявих търпение и такт. Ако бях реагирала първосигнално, едва ли щеше да е така.
..

Някой беше написал, Контесата май, че били прехвърлили имот на сина си свекърите преди сватбата. Не виждам нищо лошо в това, и при нас се случи. И аз бих го направила. Това което аз съм спестила искам да го наследи моето дете! Никой не се жени с идеята да се развежда но е факт, че разводите са много в наши дни та защо пък да не се подсигуря.

Аз нещо не разбрах ... родителите (свекъри), прехвърлят на сина си с цел да запазят имота от бъдещата снаха? Нещо не намирам логика или не схващам написаното. 

За протокола - руса съм.

Аз нещо не разбрах ... родителите (свекъри), прехвърлят на сина си с цел да запазят имота от бъдещата снаха? Нещо не намирам логика или не схващам написаното. 

За протокола - руса съм.