С какво ви дразнят свекървите- 74

Или както гениално го е формулирал проф. Донев: "За прост човек - голям подарък, за умен човек - може и без подарък, за лош човек - коте!" 

Събират се различни хора. Айде, мъжът се научава да е на моето мнение, но свекърви, етърви   т.н си имат собствено, което, естествено , е грешно.

 
добреее

Гениално! Би следвало да се закове като тема на темата.
Отделно, самата аз получавам от мм различни по стойност подаръци. Означава ли това, че веднъж ме обича повече, друг път по-малко, а понякога съвсем забравя, че ме обича?

Аз никога не съм се интересувала какво подарява свекървата на семейството на  дъщеря си и никога не съм имала каквито и да е претенции за подаръците към нас. Моите родители веднъж ме подпитаха какво са подарили свекърите на детето, но аз отбих въпросът и обясних защо.
Иначе ние гледаме като подаряваме на две деца в едно семейство подаръците да са горе долу на една стойност, в което не виждам нищо лошо. Нали волята е на подаряващия. Пък като към дрънкалката за бебето подарим и плик с картичка и 20 лв, майката ако иска да купи нещо за бебето, да  ги даде за другото дете, ако иска да си купи нещо за нея, както си преценят хората. За нас така е правилно.

Каквото и да ми е подарявано до сега, винаги съм приемала с благодарност и се опитвам на това да уча и детето

Никога не меря подаръците от двете баби, това ми е възможно най-селското изпълнение...

Веси ,права си за еднократен жест ,но аз излизам от  гледна точка на баба  и свекърва.Мисля  се за вътрешен човек,но може да се окаже,че вътрешен на външната врата.Въпреки това ,поне  в началото   подаряваме  често.Все има поводи,дори че  сме на гости  или те са  на нас гости,все има подарък.
Та  за това мисля,че  не е толкова строго да е по равно или  което говориш.Сега е превес към едното ,после към другото ,според каквото има  взето ,харесано ,момента е  някакъв.Но  може да съм в грешка.И допуснах ,че може да дойде момент да няма нищо...

За близнаците и бабите не мога да коментирам. Там предполагам си е индивидуално.
Аз имам в предвид, ако подаряваме на деца на наши близки подарък веднъж, максимум два пъти годишно. И понеже сумите, които отделяме са символични/да кажем 40 лв за двете деца/, ми се струва неприемливо да купя на бебето дрънкалка за 3-4 лв, а с останалите да купя нещо за по - голямото дете.

Много изместихте фокуса на темата. Но, за да е по темата с подаръците и неуместните постъпки ето една случка, от която ме присви сърцето:

Заминаваме след по-малко от месец в чужбина за постоянно. Обаждам се на леля си (сестра на майка ми) с молба да дойда да ги видя, както и единствените ми живи баба и дядо преди да летим. Не било удобно, не можело, тъкмо се върнала от шопинг (това е нейна дума, аз такива изрази не употребявам) от Виена със зетя и щерката и т.н. Чак когато натъртих, че или се виждаме сега или - повече най-вероятно няма - склони. Пристигаме след двучасово пътуване с кола и две малки деца, едното от които малко над годинка. И се почна. Била прибрала "всичко скъпо" (натърти се на скъпо) да не го пипали децата, но пък да сме видели новия й айфоун и конвекторен фритюрник с нам-си-ква технология. Не беше приготвила нищо. Ок, не е длъжна. Излязохме, накупихме всичко - месо за готвене, сокове, зеленчуци, за почерпка, всичко. Само я помолих да сготви едни обикновени картофи за големия син, че е с алергии. Смили се и ги сложи в последния момент когато вече ядяхме и детето стоеше и чакаше докато стане готово.

Върхът на гадостта беше като извади две играчки за децата. Една хармоника и една дрънкалка. Аз се радвам на всичко принципно. Но, Бога ми, това ме обиди дълбоко. И двете бяха пропити със застоял мирис на цигари. И двете бяха с махната горна част на опаковката (нали знаете, тази пластиката, която "затваря" пакета) и увити към задната хартиена част с обикновено тиксо. Сега, не знам дали ми преподарява нещо неискано от друг или купено от циганите на площада за левче, но и двата случая беше отвратително. Малкият веднага се опита да налапа хармониката и аз му я дръпнах с обяснението, че трябва да я изчистя първо, а тя му я бута и се смее и вика 'нищо, де, нищо'. Естествено, цялата му уста се зачерви и изрина. Междувременно, многообичаната ми баба, заради която и дойдохме си седеше през цялото време в стаята, освен когато не е излезнала да се обади по телефона на роднини да се оплаче, че "сме държали децата затворени в спалнята и не сме й ги показвали". Това разбрах впоследствие. Още ми държи влага, при все, че излезнах виновна от цялата ситуация, защото "забравих" играчките в Кюстендил и после майка ми ми се извиняваше от името на леля ми с "нали знаеш, че не всички имат парички". Ами, извинявай, но цял живот и майка ми и леля ми са ни деляли мен, братоведка ми и брат ми - все на мен по-малко, по-очуканите играчки, по-малко джобните пари, все те по-можещи, знаещи, успешно омъжили/оженили се и прочее. Не ми пука, но когато видях това отношение пренесено върху двете си невръстни, никому с нищо виновни деца, нещо в мен се пречупи, честно...

Та така с подаръците, роднините и сие..

Мирна, спокойна и сплотена Нова Година на Всички! Дано всичко, което ни е наранило, угнетило или подразнило по някакъв начин ни научи как да не се държим с всички около нас 

Роднините могат да бъдат много гадни, нараняващи или разочароващи, така е
Често обаче сами сме си виновни за разочарованието, защото очакваме много от тях. Само защото са роднини!
Прочети си пак поста и помисли - ако не се беше натискала да ги виждаш, ходиш на гости и очакваш мило отношение, нямаше да си огорчена сега! При положение, че никога не сте били близки, винаги са ви делили и дори не са държали да се видите преди заминаването ти, какво си очаквала!?
В живота много често приятелите са по-близки и свестни от роднините, защото приятелите си ги подбираме, а роднините са ни даденост. Понякога удачна, понякога - не.
Това с "кръвта вода не става" е дрън-дрън

И птица е права

Аз като видна глупачка имах очаквания към роднините на мъжа си - да се разбираме, да си помагаме и т.н. захаросани идеалистични идилии. Такива отношения съм видяла преди брака си, мислех, че мога да създам такива с новите роднини. Направих много жестове към тях, използвах лични и семейни връзки, за да им помагам, включително и за бизнес. Абе, бях ГБП, лебедите в Женевското езеро или патиците от «Мисия Лондон» пасти да ядат. Е, вече роднините нито са нови,нито са считани за такива. На всичко съм дала
.

Птица, от една страна съм напълно съгласна с теб. От друга - не. Отидох, защото това беше морално редното нещо при положение, че баба и дядо я имат още няколко години, я не, а ние в България наистина няма да се връщаме (дори и чисто логистично вече би ни струвало много). Второ, ние може и да не сме били близки (което аз чувствах по детски), но това не попречи да бъда мятана всяка ваканция при тях и да се правим на голямо, щастливо семейство, в което аз излизах неблагодарна, черна и проблемна, защото с детския си акъл директно задавах неудобно въпроси (например 'защо леля ми ме щипе под масата когато отговоря на върпос на съседка 'къде е брат ти' с 'в казармата' и 'защо баба ми крещи по мен, че ние с баща ми, софиянците само тормозим майка ми и брат ми'). Но някак си израстнах, надраствайки тези неща и не исках да натоварвам децата си с отношенията между мен и техните пра-баба и дядо и леля. Уви, права си, явно не съм преценила правилно нещата, но все пак - конкретната постъпка ми се стори излишна. Това просто споделих. 

Да, това са от хората, с които не ти трябва да контактуваш. Явно е, че още ти нагорчава, че ти се иска нещата да бъдат другояче. Освободи се от горчилката, от очакванията към тях и ... от контактите. Ще видиш как ще ти олекне.

Мисля, че имаш право да подаряваш или не на който си искаш каквото си искаш, но не и такова да казваш на някого какво и на кого да подарява. Просто не мисля, че е твоя работа.

Ето заради това съм твърдо против и остро осъждам делене на деца. В началото те са малки и не разбират. Усещат го само родителите, ама са прекалено големи шубета и робуват на страх, предразсъдъци и се оправдават пред себе си с "това ще се промени като пораснат", а то си остава същото. После децата порастват и сами започват да усещат. После порастват още повече, създават свои семейства и отношението към тях се пренася към децата им. Това вече още по-трудно се преглъща и с право.
Когато родител усети, че делят децата му не трябва да си мълчи. Не е нужно да вдига скандали или да задължава някого, колкото и близък роднина да му се пада, да обича детето му, а просто ясно да покаже, че няма а го търпи. По никакъв начин и при никакъв повод. А да го покаже, както всеки сметне за добре, но трябва да стане пределно ясно на делящия. Дори да се наложи и прекъсване на контакти с колкото и близки да са роднините. И в този случай "децата е хубаво да контактуват с баба си и дядо си/ леля си, стринка си, вуйна си и прочие, на всяка цена", е абсолютно невярно. Децата по-добре изобщо да нямат контакт с такива хора. Нищо за тяхно добро не виждам в такива контакти. Какво добро има в това винаги да се чувстват излишни, пренебрегнати, некадърни и т.н. и да нямат една хубава емоция, която да запомнят?