Объркана съм и уплашена

Изобщо не е от солидарност.
На теория си права. Обаче аз съм социален работник и имам 8 години в системата и вече 8 в НПО сектора и според мен медалът има обратна страна. Не, приемната грижа не е толкова бяла и добра. Неслучайно тя е последната мярка за закрила. В сходни на казуса случаи, за мен е редно да се подкрепят биологичните родители, за да останат децата в семейната среда. Само че има и колеги, които като нищо ще изведат децата даже и в такъв случай. А за възпитанието и развитието - за съжаление много често мотивацията, квалификацията, образованието на приемните родители не са на нужната висота. Има страхотни хора. Но има и като ония, които наричаха приемните деца "банкоматчета" - те какво развитие, възпитание, ценности и модел ще предоставят?
По същата логика можем да препоръчаме настаняване в институция - децата ще са на топло, нахранени и за тях ще се грижат педагози и лекари. Ама всички знаем докъде води институционализацията.

О, в никакъв случай години наред. Само докато се стабилизира. Но като роди и започне да работи, може да се редуват с тях за гледането на децата, взимане от ясла и т.н.
Това си е нещо нормално за повечето хора, които живеят близо, дори да са си двамата родители на линия.

Мислиш ли, че ще започне работа? Напуснала като забременяла, случайно си направила тест, чакала някой да я заведе на лекар ...
По-скоро ще виси на нечии ръце да я издържат, с удобното извинение ,,децата,,.

Да, мисля. Когато започне да взема сама решенията, а не да чака семеен съвет. Има жени, които сляпо се съгласяват, защото смятат, че думата на мъжа е закон. Като им кажат - напускай, напускат. Но когато са сами се справят добре.

Да, но тя няма да е сама, ако изпълни съвета да отиде при свекърите.
И ако те се съгласят да я приемат, минимум 2 години ще я гледат изцяло, а после дали ще се почувства изведнъж готова да се справя сама?
Силно ме съмнява.

Интересно какво би я накарало да се еманципира, след като дори евентуална ненавременна бременност не е успяла?!? Нали не сте забравили - та е чакала мъжът ѝ да я заведе на лекар. Тази жена няма инстинкт за съхранение на собственото си тяло, което е базов инстинкт, вие очаквате изведнъж да поеме отговорност за двете си деца... Не съм оптимист.

Не вярвам, че ще го напиша, ама съм напълно съгласна с теб!
Аз поне не видях до момента да е взимала самостоятелно решение.

Гладът?

Чак толкова гладна ....няма да остане сигурно . Сигурно и сега не е,както казаха и това е преувеличено според мен (но най-много мисля ,че това не в истина изобщо,ама айде нали трябва да има за какво да се говори)
Абсолютно подкрепям ,че не винаги биологичните родители са най-добрия вариант . Ако човек вземе решение ,че не може да даде на детето Си всичко което иска и се намери човек който може да го направи ,защо не.... няма да е лесно ,но само на нея (ако има съвест да й тежи) . Детето много вероятно да е по-добре . Да си остане с първото и да се отдаде на него .
Освен това до 5,да не кажа и 6ти месец може да се предизвика бременност по медицински причини . Вярно ще трябва да се намери лекар ,който са го направи и да се дадат много повече пари ,и ....няма да коментирам ,че говорим за живо бебе вече (но ти не би трябвало да си стигнала чак до там ) . Така че помисли си добре .

Kalinkata87, аборт в 5-6 месец не ти е работа да знаеш как точно става  Говорим за хора които казват, че нямат какво да ядат а камо ли да платят на ЕКИП лекари да извършат престъпление.

Боже мой, какви неща пишете! Не пишете такива ужасни работи, да си дава децата за осиновяване, приемна грижа и какво ли не....Звучи много, много зле. Отчайващо е, тези деца имат двама живи и здрави родители, баба и дядо също. Така се прави при пълни сираци. Тук няма такова нещо.
Сега.....аз също имам голям син, как бих постъпила на мястото на свекърите....Честно казано няма да взема снахата и да я оглеждам 2-3 години у дома, не съм социални грижи все пак. Но в създадената ситуация веднага ще прибера голямото дете, а за бебето ще помагам с пари, докато стане достатъчно голямо, за да не се кърми и да може да го гледа друг човек, а майката да си търси работа. Не бих се съгласила внуците ми да ходят по институции или по чуждите къщи. Защо веднага решавате, че и тези баба и дядо не мислят така? Може би хората не си дават точна сметка какво става, или пък не им харесва, дето снахата веднага напуснала работа, не взима майчинство, само лежи вкъщи и си дебелее.
Това е грешката на авторката, но вече станалото-станало. Сега трябва да покаже, че иска да се грижи за децата си, а не търси на чий врат да увисне наново. Никой не обича жени тип воденичен камък, а нещо ми подсказва, че авторката е допуснала да стане точно такава.
Авторке, трябва да си изградиш визия за живота си за следващите 1-2 години, какво ще правиш, как ще се издържаш месец по месец. Кажи на мъжа си и свекърите какво смяташ да правиш, за да си изгледаш децата си. Активно, а не обесвайки се на нечий врат. От мъжа си трябва да изискваш да поеме финансово тежестта, това са неговите деца, а свекърите да помолиш да се погрижат временно за внуците си. За себе си не можеш да искаш от никого нищо. Лошо се се поставила. Обърни се към социалните, имаш право на 90-100 лв социална помощ, както и да ти плащат здравните осигуровки, за да можеш да имаш достъп до лекари и болница, където да родиш. Имаш право и на ваучери на отопление, помощи за храна и детските, разбира се. Имаш право и на еднократна помощ за раждане, не помня каква беше сумата, но ще ти трябва като родиш. Но за тази цел трябва да предоставиш доказателства, че не живееш с бащата на детето, той не се грижи за вас и нямаш никакви доходи. Ходене по социалните си трябва и то не веднъж....
Ходенето в разни "майка и бебе" , отец Иван и прочие ги остави като напълно краен вариант, оттам измъкването ти и връщането в нормалния живот ще бъде изключително трудно. Не допускай с лека ръка това.
Не знам дали вече авторката е предприела нещо реално.... С хленчене няма да стане. Яко изгърбване оттук нататък предстои, независимо как ще се развият нещата в този момент. Дано е ясно на потърпевшата.

Здравейте. Моят проблем е , че забременях , а той не иска бебето.
Родителите ми са много против да го задържа и да го отглеждам сама , а аз искам да си го родя.
Не знам какво да правя , без ничия подкрепа.

Трудно ще докаже, че не живее с бащата. Трябва да бъдат на различни адреси. Тя кое жилище ще посочи, че обитава с детето?

Прекъсване на толкова късна бременност изобщо не трябва да го смятаме за опция, това си е живо убийство.

Защо се предполага, че като отиде при свекърите и вече всички проблеми са решени? Някой пита ли ги тези хора дали имат дори чисто финансовата възможност да издържат задълго трима души (2 деца и възрастен)? На много българи едва им стигат парите да изкарат месеца и подобна финансова тежест направо би ги съборила и вкарала в един кръг от заеми и кредити, от който може и да не могат да излязат никога, защото светлото бъдеще, в което снахата ще си е стъпила на краката и може да подпомага свекърите си и да връща заемите, е много вероятно и никога да не настъпи. На повечето от вас, ако ви се тръснат трима души да ги гледате с години, вероятно ще се озъбите, но свекърите трябвало да помагат. Тук не става дума за два пъти годишно подаръци за празниците на внучетата, а за пълна издръжка. И то претенциите са, да е за дълъг период от време - да не е "само за 6 месеца", абсурт даже предлага да е минимун 2 години. Нищо, че минимум по 2 години да си гледат децата в майчинство, не могат да си позволят и редица работещи жени, а се принуждават да си дадат децата на ясла рано-рано и да се върнат на тръстиката. Обаче на някоя, която не работи, са длъжни хората да ѝ осигурят комфорт да си гледа децата минимум по 2 години.

За осиновяването - те списъците с кандидати да осиновят що-годе бели и здрави бебета са дълги като списъци за чакащи за трансплантация. Малко вероятно е да отиде в дом, дори и да изключим факта, че домовете като институция вече, ако не се лъжа, ги премахнаха почти всички, а и в тях оставаха с години българчета основно заради бюрократични спънки, когато родителите (майката най-вече) не са се отказали от детето чисто административно, въпреки че не се интересуват от него и от години не са го виждали, и детето няма как да бъде осиновено от желаещите.


Бащата не иска да го гледа, родителите ти не искат... Ти може и да искаш, ама няма кого да задължиш да ви "гледа" двама души. Опциите са около 2, ако нямаш собствени доходи (като майчинство например) да си го гледаш сама.

Здравей, зависи на каква възраст си, с какво образование, къде живееш, работиш ли, имаш ли други роднини (баба, дядо), които да помагат и да те подкрепят, можеш ли да станеш самостоятелна и да се издържаш с майчинството. Отговорът на тези въпроси ще ти даде насока какво да правиш. Защо родителите ти са против и има ли шанс да си променят мнението?