Многодетни мами - тема 67

  • 111 075
  • 735
# 135
Чувала съм. За мен, по каквито и да е причини, абортът е убийство.

А за спорта - проблемът е, че не го обичам, не ме влече. Може би защото винаги съм била по-закръглена и от страх, че няма да се справям добре, знам ли и аз (всъщност като си гледам снимките преди съм си била о.к., нормално сложена, но и като дете и като тинейджърка съм живяла с мое си мислене, че съм по-дебела от слабите ми приятелки). Мисля, че ако ме бяха записали като малка, нямаше да качвам толкова около бременностите и отношението ми към тялото ми, хванене, диети, щеше да е много по-различно. В 9 или 10 клас сама се записах на баскетбол, исках да съм по-висока. Ходих само 1г, после май нямаше достатъчно желаещи и нямаше момичешки отбор. И това ми е само. Като бях бременна с най-малкия бях твърдо решила да ходя на водна аеробика за бременни, но карах тежка бременност.
Докато мъжа ми е спортна натура (и слава Богу), та децата живеят в по-различна среда и в това отношение. Като ги записахме на баскетбол баща ми ни се чудеше за какво ни е, дори подигравателно се шегуваше, че сме ги подготвяли за олимпийци. Те пък вярно започнаха медали да носят. Grinning
Аз обичам разходки в планината, ходили сме и като бяха бебета, в слинга и хайде. Обичаме плажа и морето. Сега от зор се захванах с фитнес (правя домашните тренировки от сайта на Руми), за празниците си поръчах и мъжете ми подариха постелка за гимнастика, екип, остана по-тежки гирички да си купя, че има едни по 1кг, но са много леки наистина. Засега съм редовна с упражненията, обаче не отслабвам, минах и на ниско-въгл. хранене (не най-строгия вариант), обаче мъкааааа. На моменти ми се реве. А само да се отпусна и бързо качвам, та няма накъде, бавно, бързо, трябва да ги сваля вече!
Виж целия пост
# 136
Ами ние сме в един такъв период с малки дечица, зарити с преспи сняг и дебнещи болести, в който социалните ни контакти са нула. Не че по принцип много излизаме. Аз на кафе с приятелки(без деца, защото излизането с деца и приятелки без деца за мен е нещо много изнервящо-нито аз мога да им обърна внимание на приятелките, нито те на мен-тичаме след децата.. )  съм ходила два пъти за миналите три години. Всеки работи, изморен е, аз пък аъм станала голям домошар и не можем да се оцелим. Е, покрай празници се виждаме с близки хора, но то бива и тогава да не можем да се видим. Иначе ако има някой по родното място или инцидентно излизане на компанията, обикновено се виждат с мм, аз съм си вкъши с децата и ги приспивам(не се оплаквам, но естествено искам "компенсации" от мм) ..
 
Като беше по-топло ходих на тае бо веднъж седмично(там също разменях две три приказки с някоя дружка)  и беше супер. Обаче сега не ми се рискува да настина и чакам пролетта.  261uu

За отслабването-отслабвам като не вечерям или ям само зеленчуци и плодове след 17.00. И никакво сладко или минимум-има йо-йо ефект, със заседналия живот през зимата, толкоз. Ако се старая свалям два кг и после си ги качвам... Аня, и на мен ми се реве, като свалям със седмици, пък качвам с дни и съм сигурна, че всичко е в режима и храната. Но пробвай да не приемаш никаква храна вечер, на много познати им се отразява страхотно! И пий много вода! Пък в крайна сметка ако сме в здравословните норми няма защо да се травмираме толкоз. Най-вече здравето е важно, а диетите колкото помагат, двойно повече вредят май..
И аз не съм ходила на спорт като малка, но ще е задължително за децата. Ние като малки не се спирахме, играхме по цял ден навън, а сега моите нямат с кого да играят сякаш, няма къде да тичат, така че задължително нещо трябва да тренират.

Мм пък е рибар и ни взима с него, правим си пикник, или пък ходи само със сина. Харесва ми.

Като цяло не изпитвам нужда да съм сама. Харесва ми да сме заедно, а ако излезем извън града, най-добре.Просто малко разнообразие на средата.

На театър ходим двамата, тогава майка му гледа децата. Отново е много рядко, понеже тук театър идва веднъж месечно и не винаги ме впечетлява. Подбирам си постановките.

На кино не сме ходили от сто години и сигурно на някоя анимация ще да идем пак. И филми вече не ме вълнуват Simple Smile

Отмаряме като заспат децата, като четем разни неща, мм през живота си май не е чел толкова, колкото сега Wink
На мен ми е приятно и сладкарството и сега се оргарнизирам да правя торта на баща ми. Отмаря ме наистина, само да няма стотина детски ръчички, които да ми "помагат", че обикновено я яйцата са по земята, я брашното, я миксера бива счупен.. (Аля е най-опасният помагач). Но най-често правим нещата заедно и децата много се кефят.

janin4eto_87,
аз съм чувала, че мн рано може да се разбере пола. Само не разбирам логиката на лекарката ти, но както и да е... Те лекарите малко откачат от професията та може би им е простено.. Да махнеш здраво дете заради пола за мен е нещо меко казано отрватително.. И аз бих предпочела ако някога имам следващо да е момче ама това е пожелателно само.

При мен двете момичета бяха изненада, до края не разбрахме със сигурност какво ще е човечето. Особено третото пък бях уверена че е мъжко, то се роди много бойна мадама..
Но предпочитам да знам пола, омръзна ми тръпката от чакането.
Виж целия пост
# 137
pum_pall, тя по-скоро го даваше като лош пример Peace Аз също не бих махнала бебе заради пол. В крайна сметка може би идва с определена мисия и съдба, в точния момент..Абсурд.
Виж целия пост
# 138
Моите деца са все момичета.Мъжът ми на шега каза пред гинеколога ,че вече е ред на момче и той спомена за въпросното изследване."забременяваш,веднага разбираш пола и ако не ти харесва го махаш".Това много "вървяло" при фамилиите,където задължително трябва даима наследник.Ясно е ,че все момичета се махат.Според мен е ужасно,но хора всякакви.
А за килограмите,моето мнение,че трябва да се харесате,ама наистина,не на думи,с килограмите,които сте сега;да ги приемете.Тогава организмът по-лесно де разделя с тях.Намалява се важността от отслабването.А и всичко си е до гени.  Диетите само затормозват човек.
Виж целия пост
# 139


janin4eto_87,
аз съм чувала, че мн рано може да се разбере пола. Само не разбирам логиката на лекарката ти, но както и да е... Те лекарите малко откачат от професията та може би им е простено.. Да махнеш здраво дете заради пола за мен е нещо меко казано отрватително.. И аз бих предпочела ако някога имам следващо да е момче ама това е пожелателно само.


Откачаме, откачаме, колко да откачаме, ама щом ни е простено, сме хепи Blush Да, има възможност да се разбере пола на детето рано с цел да се реши дали да задържат или да прекъснат бременността. Честно, не съм чувала това да е широко разпространена практика в България, но в други държави го има. Често по религиозни причини се държи детето да е от определен пол и има клиники, където правят изследване, дават резултат и прекъсват бременността. Ама не е луд този, дето яде баницата, а този, дето я дава. Има клиники, където се прави, защото има пациенти, които търсят такъв тип услуга. Аз лично съм против аборта, но това не променя факта, че за много жени това е едва ли не като да отидеш на маникюр и да се отървеш от нещо досадно. Нямат вътрешни терзания. Не знам дали има статистика, но имам чувството, че поне половината жени са с поне 1 аборт ей така, по желание, има и с 3 , 4 , дори 5 и първо дете на 30 + години. Това според мен си е чисто нехайство и неуважение към собственото тяло.

Аз не успявам да спортувам изобщо. Едва успявам да се организирам да подредя вкъщи, да сготвя, да приготвя за училище/работа, пък за такива занимания, изискващи време, просто няма шанс на този етап от живота. Може би някога, когато №3 тръгне на градина, тогава пък най-големият ще е 5 клас и ще му е трудно в училище, така че едва ли. Моят мъж няма някакво хоби, предпочита да излизаме заедно. Обича да гледа спорт, всякакъв спорт и единственото му мъжко занимание е да гледа мач вкъщи със съседа. Сега най-големият също порасна и гледа вече с тях. Убедена съм , че всеки трябва да намира някакво развлечение, за да се разтоварва. Ние имаме къща на село и обикновено събота и неделя там половинЪТ разтоварва, копаейки в градината.
Виж целия пост
# 140

Откачаме, откачаме, колко да откачаме, ама щом ни е простено, сме хепи Blush
   Embarassed  Олаф, ти да не си лекар! Да не ми се обидиш сега, моля те!  Praynig

Аз лично не съм ставала свидетел на грозни лекарски приказки, но пък съм чувала достатъчно истории, както и всеки за съжаление, затова така реагирах. . Тъкмо на кумата ми гинеколожката й реагирала "и какво ше прайм ся", когато момичето й казала, че чака дете...(вместо  да й каже "честито"  примерно) Но ако си свикнал през ден да виждаш аборти за щяло и не щяло, какво ли да кажеш..

Не знаех, че въобще съществуват такива практики за аборти според пола Sick Някои хора живеят не в средновекояието, ами далеч зад него..  Sad

janin4eto_87,все пак се радвам, че лекарката ти го дава това като отрицателен пример  Peace


*за килограмите, аз в момента се харесвам. Бавно и славно свалих над 10кг и тогава определено не се харесвах. Не ми беше комфортно. Но с много воля, ограничаване на сладкото, тестеното, повече плодове и зелвнчуци успях. И спортът помогна, но повече за тонус, само със спорт не се свалят кг(освн ако не тренираш по 12 часа на ден).Ограничаването на храницата е начинът. Вече и метаболизмът си казва думата обаче... Едно време нищо не ми се лепеше, ама сега един корем не мога да сваля откакто съм родила.
Виж целия пост
# 141
Пумпалче, аз по принцип не вечерям (естествено около празниците го бях ударила през просото, но вече си се върнах към режим). След като ми махнаха жлъчката, вече преди 4г, установих, че така е най-добре за стомаха ми. След 17ч нищо, само вода или неподсладен чай. Имам чувството, че буквално трябва да гладувам. Sad А имам да свалям 10кг от след раждането и още 10 от преди това, че и повече. Confused
Виж целия пост
# 142
При мен след третата бременност си остана едно голямо коремче и личната нещо не беше доволна от формата на тялото ми. Направи едно изследване и каза "Ми добре". За щастие имам приятелка-лекар, която ми намекна туй-онуй и сега втори месец търча по изследвания. Вече е почти сигурно къде е проблемът и скоро ще зная как да се реши. Така че имайте едно на ум. За притеснените да кажа, че най-малкият ми е на 3 г. все пак, не е вчера или миналата година да се е родил...
Виж целия пост
# 143
Ами аз подозирам при мен възможни ниски нива на вит. Д или йод (ровейки се в нета), защото имах наскоро много неприятно виене на свят, после една постоянна сънливост и отпадналост. Личната ми пусна изследвания, всичко в норма и нищо не ми казаха конкретно. То беше и такава блъсканица пред кабинета, грипави хора, тя дори не ме прие, само със сестрата говорих. Та, сега не ми се занимава, пиша дипломна работа, сезонът е грипав и да вися пред кабинета с малкия не е оферта. От седмица наблягам на определени храни, слава Богу оплакванията ми отшумяха. Надявам се и отслабването да тръгне. Решила съм да изчакам 2-3 месеца, да видя за ефект, да завърша и да се стопли времето. Близките ми ме успокояват, че 3 деца съм родила, коремът ми е като в 5-6м бременност. Вярно, третият се роди 5кг и буквално коремът ми беше огромен, като с близнаци, но след месец ще направи 2г, а и
 кг са ми просто много! Не е само корема. От 10-тина дни съм стриктна, ям месо, извара, зеленчуци, тричав хляб, мляко, яйца, плодовете ги ограничавам, тренировка вечер, пия добавки и кантарът не мърда, дори каченото около празниците не мога да сваля.

А личната ни лекарка е много готина, над 11г ни е и педиатър, и джи пи, но този път ме издразниха и разочароваха. 3 седмици не си вдигаше тел да питам ок ли са ми изследванията, после над час висяхме здрави с малкия в коридора с болните, накрая само в коридора сестрата ми даде резултатите.
Виж целия пост
# 144
и аз съм от отслабващите, но внимавам, че още няма два месеца малкия, пък и при кърмачки е по-различно. Сега гледам да ям основно храни, които ми подпомагат лактацията, но много ми се иска да отслабна, не съм свикнала да се гледам така и много се подтискам Confused При мен трудността е с взимането и воденето на училище , защото трябва да ходим цялата дружина или да ангажирам някой от близките, изобщо е голяма лудницата. Едно време сама си се водех и връщах на училище, но сега не става и това ми е най-трудното. Вие как се организирахте с водене и взимане от училище и разни мероприятия?
Виж целия пост
# 145
При мен след третата бременност си остана едно голямо коремче и личната нещо не беше доволна от формата на тялото ми. Направи едно изследване и каза "Ми добре". За щастие имам приятелка-лекар, която ми намекна туй-онуй и сега втори месец търча по изследвания. Вече е почти сигурно къде е проблемът и скоро ще зная как да се реши. Така че имайте едно на ум. За притеснените да кажа, че най-малкият ми е на 3 г. все пак, не е вчера или миналата година да се е родил...

Зелено човече, и аз съм така, можеш ли да напишеш какво се оказа при теб? Ако искаш, на ЛС. Praynig
Виж целия пост
# 146
Лунно момиче, честито бебе! За взимането и воденето на училище, аз сега съм добре че пораснаха моите и са на едно долу-горе.
Но ми беше голям проблем като се роди третото дете, средното беше лудичко 2-3г което не се ходеше хич, а голямото на 6г. И трябваше всеки ден да ходим. Нищо организирах се с 2 седмично бебе, лудичко тодлър и малко учениче. Трудно си беше и тримата да оправя под час; бебето си искаше кърмене и т.н. Здрава да си ще се оправите.
Сега са ми дерт воденията/прибиране от тренировки, но са големи само казвам обличайте се, обувайте се..
Виж целия пост
# 147
Големия сам се облича/ съблича. На средната още й помагам, макар че в детската се справя сама. Малката почна с опитите да се съблича, редовно сваля панталони и чорапи и се опитва да ги вдига/нахлузва. Сутрин като облека момичетата, а баткото събуждам да се облича сам(дори и дрехите сам си избира), излизам с двете по-големите, минаваме през детската да оставим малката и заминаваме към училището на баткото. Най-малката ни изпраща от вратата с татко си. Вечер първо взимам средната от детската градина и я оставям от вратата на таткото да я съблича, а после хуквам към училището да прибера и баткото. За сега сме така. Покрай това имам повече движение тази зима от всяка друга зима, та не се заседявам с дни вкъщи без да си покажа носа навън. Такива заседявания съм имала в най-бебешките първи месеци на всяко от децата.
Виж целия пост
# 148
... При мен трудността е с взимането и воденето на училище , защото трябва да ходим цялата дружина или да ангажирам някой от близките, изобщо е голяма лудницата. ....

И аз така, много е трудно това прибиране от училище. Сутрин баща им ги води, но вечер прибирането е мой ангажимент. А номер 3 е на 2 г. и 8 месеца и няма на кой да го оставя. И си тръгваме двамата, днес например взимаме единия батко, водим го на пиано, после обратно за другия и вкъщи, а баща им взима пианиста и се прибират. Не ми е толкова проблем, но в това време е ужасно. Ако най-малкият спи, трябва да го събудя, облека, тупна в количката, че се изморява да върви пеш. На него му става студено на ръцете, защото не иска ръкавици, започва да мрънка и настава драма. Не мога да го нося, защото вече прекалено много ми тежи. В това време не успявам и такси да извикам, изобщо зор си е. Но пък си мисля как след година-две, съвсем не толкова далеч от сегашния момент, големите вече няма да имат нужда от мен да ги водя и взимам и си казвам колко всъщност е хубаво това, че сме заедно и че разчитат на мен.
За килограмите - аз качвам винаги зимата и особено като ходя на работа. Заседявам се на едно място, движа се по-малко и хапвам боклуци. Не ми се мисли като се затопли и като не се обличам вече със 100 ката като зелка колко ще си се ядосвам на себе си, че съм се отпуснала.
Виж целия пост
# 149
Здравейте и благодаря на всички за подкрепата! Повече няма да ви занимавам с нашите семейни драми, защото засега няма развитие, нито към по-добро, нито към по-лошо. Ако нещо се случи, може да споделя. Grinning

Тези дни Нико боледува от по-сериозен вирус, който предизвика и бронхоспазъм (нещо съвсем нормално за текущото състояние на Никола, за жалост), съответно денонощно се налага да се правят инхалации (е, през 4 часа, де, не непрекъснато, но пак си е уморително), естествено дежурна медсестра съм аз и ми е много тежко. От неделя до днес постепенно разреждам инхалациите и снощи не съм правила, но малчо си се събуди веднъж-дваж от кашлицата. Тази нощ се надявам да поспя малко повече, щото нищо друго не мога да върша, като парцал съм и съм още по-изнервена. Баща му пък се дразни, че детето е болно и му съкращава съня. Crossing Arms

Както и да е, щях да коментирам за нашата организация. Аз единствено се справям с помощта на моя баща, който идва и стои с Никола, когато е нужно, защото малкият често боледува и когато боледува, просто няма как да излизам с него. Когато не боледува, аз ги взимам от ДГ, а Калина се прибира сама от у-ще от тази година (подписахме декларация). Сутрин при лошо време лъв ми ни кара до ДГ, а Калина я изпраща един от нас, тя предпочита баща си, защото не я изпраща до у-ще, а само донякъде (явно я е срам вече от нас).

За спорта, аз винаги съм била насърчавана от нашите да спортувам, но съм си мързел и темпераментът ми е такъв, че не обичам колективни, както и прекалено енергични спортове (като напр. аеробиката). Винаги съм искала да танцувам, но някога беше трудно, не приемаха всеки, мен също не ме приеха, защото бях вече голяма, когато реших, че искам. Напоследък започнах да се опитвам да се приема такава, каквато съм, тоест, да си дам сметка, че никога няма да мога да упорствам с нещо, което не е за мен, а да почнеш нещо и да го зарежеш после, май-май няма особен смисъл. Аз обичам да се занимавам с йога, обичам да ходя пеша и да подтичвам след децата. Излишни кг нямам, то и по време на бременност качвам 6-7 кг, но ми се ще да спортувам повече за тонус и за психическо равновесие.

Олаф, сега вече съм сигурна откъде те знам, след като си „призна“, че си лекар, вече нямам никакви съмнения. Наш Никола ходи на ясла (рядко, но все пак чат-пат ходи), на км и половина от къщи, в същото заведение, където ходи и малката му сестра, обаче напоследък иска да го нося на връщане и аз няма как да му откажа, защото иначе прави истерия (ляга и почва да реве и да рита, докато не го вземеш, а сестра му пък започва да пищи и тя, нищо че е на 7 без няколко дни), а количката я изхвърлихме, пък и сега в снега нямаше да върви (тя беше с малки колела). Та на мен ми върви да разнасям от и до яслата 15-16 килограмови парчета месо, но след като носих така Люся една зима, после имах сериозни проблеми с кръста. Напоследък съм позабравила за болките в кръста и се моля, дано не се стигне пак до такива усложнения (които минаха от само себе си), че само това ми липсва.

И нещо друго щях да казвам, но... забравих какво. Аааа, за узнаването на пола и абортите. Аз имам грях към Никола, защото исках да е момиче. И когато разбрах, че е момченце, изпитах доста противоречиви емоции. Даже на моменти като изкрейзя, започвам да си мисля, че Господ ми даде урок с преждевременното раждане, именно заради претенциите ми към пола. Никога не бих махнала бебчето си, но имах съмнения дали ще мога да го обичам, дали ще мога да го кърмя и отглеждам както момичетата. Сега ме е срам от тези ми „вълнения“, но като споделя, малко ми олеква.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия