Книги с дъх на малини 2016

За съжаление някои от прехвалените книги от български автори, не можах да дочета...
Калуня, Възвишените, Щъркелите и планината

Хамбургския оракул. Чета, зарязвам. Пак чета, пак зарязвам.. Стана 1 година не мога се разбера с тази книга..

Прехвърлям си поста от старата тема:

Книгата, която грам не харесах, която не беше нищо ново под слънцето като сюжет и идея, каквито май претенции имаше, е "Кръгът" на Д. Егърс.
"Пепел от рози" е другата, голяма боза ми се видя!

Имам само една номинация за Малина 2016 и тя е .... с дълбоко прискърбие и още по-дълбока въздишка   .... "Прилепът" на Ю Несбьо.

Веднага номинирам "Руско мастило" на Татяна дьо Роне
Зарязах го. Така и не стигнах до завръзка и развръзка.
Пълна порнография!

Град на кости на Касандра Клеър, търсех някаква тийн фентъзи поредица с динамика, екшън, любовни тръпки, измислени същества и обрати. Не можах да превъзмогна езика, елементарните диалози,  повърхностно предадени персонажи. Не знам нататък по-добре ли става, аз не можах да довърша първата.
Голямо разочарование беше втората част на Гневът и зората - Розата и камата на Рене Ахдие, много харесах първата част, втората изоставих на средата. Стори ми се много изсмукана от пръстите, никакво действие и развитие до средата, а бях много нетърпелива да я прочета, тогава още я нямаше на бг, четох на английски, но не мисля, че това беше проблемът.   

 

Безспорният ми фаворит е "Стъклени съдби" на Л. Филипова.

Изминалата година не беше особено силна от към книги.
В тази класация тук включвам Добър ден, тъга на Франсоаз Саган и Щастливите хора четат и пият кафе Анес Мартен-Люган.

Голямо разочарование за мен беше Миларепа. Очаквах добрия стар Шмит, а то ... хич не я разбрах тая книга. Но тук проблемът може и да е в мен

Благодаря за темата, Лиляна   Много ми харесва картинката.

Аз... ще поизброя книжки  
1. Вдовицата, Фиона Бартън - най-пресен пример ми е, завърших я преди няколко дни.
Много грабваща анотация и тя бе най-хубавата част от всичко. А иначе романът, поне за мен, е крайно разочароващ и откъм стил, и откъм сюжет. Прилича на зрънчо - "Хапнеш нещо, глътнеш нищо".
Сравнена е с Джилиан Флин и "Момичето от влака", което се превърна в неизбежна и задължителна практика за всеки новопоявил се трилър. Само че сравнението е в полза на "Момичето от влака", а нея  също не харесах кой знае колко...

2. Четвъртък, Здравка Евтимова - Бррррр, побиват ме тръпки само като се сетя за това произведение. Ужасно тегава, лепкава, гнусна чак... Пожелавам си повече да не попадам на книга, която ми носи такова усещане.

3. Похищението, Дейвид Роуз - Много привлекателно корицата съобщава, че това е история по истински случай, върху която дори е имало забрана. Само че... изобщо не ми хареса, а имах големи очаквания, предвид темата и надеждата ми да прочета това любопитно нещо, което е наложило да я забранят.
Нищо такова не открих, приличаше ми на треторазреден екшън от едновремешните по Диема.

4. Без драскотина, Даниел Стийл - първи опит с авторката и той категорично ми е достатъчен. Докато четях, си мислех: "Това ли е така прочутата дама, която издава роман след роман и има толкова много почитатели по цялото земно кълбо?"
Наистина очаквах много, много повече. А намерих единствено  банална, с нищо неоткрояваща се история, написана толкова наивно и дразнещо, че сама си се чудя как успях да я дочета. Не зная какво е положението с другите й книги, обаче в тази авторката има УЖАСНИЯ маниер да пише изречения и да съобщава едни и същи факти по няколко пъти, като всеки път те са казани така, сякаш за пръв път се срещат. Нищо, че конкретната мисъл/разсъждение и т.н е спомената само преди 2-3 страници или глави...
Като дневник на ученичка - никакъв стил или умело водене на повествование. Шаблонни фрази, една подир друга до последно. Сериозно, моята сестра, когато бе 10 годишна, седна да пише на шега "роман" и сътвореното беше по-добро от това!

Таа... това са книгите, от които се разочаровах много, защото бях предварително натоварена с повече очаквания към тях, а те се оказаха кошмар  

"Дългият път надолу"

Моите малинки отиват все за автори, които не чета за първи път и чиито предишни книги съм харесала.
"Щъркелите и планината" - Мирослав Пенков - безспорно най-голямото ми разочарование. Дори не успях да я дочета.
"Прокоба" - Камила Лекберг - първата половина я четох по диагонал. Толкова празни приказки и бръщолевене в 200 страници не бях срещала. Втората половина е малко по-добре, но като цяло си е бозичка.
"Брит-Мари беше тук" - един тотално изчерпан Бакман видях аз с тази му книга. Беше сложил едни реплики в устата на героинята си, които се повтаряха през страница. Много досадно! Отделно че Брит-Мари до голяма степен копираше чертите на Уве. Никаква симпатия, емпатия, или каквато там беше целта, не предизвика у мен с това си изпълнение Бакман.

Засега само се записвам в темата, много книги прочетох предната година, малко запомних. Толкова малинести бяха, че даже не си спомням нито име, нито автор

Книгите, от които очаквах повече:

Водосрез - П.Бичагалупи
Библиотека на Въглен връх - Скот Хокинс

С такова желание ги взех, с мъка дочетени.......

Войната на буквите беше моята първа среща с авторката и последна. 
Не можех да я прочета - дарих я в Читалнята с голямо удоволствие!