Книги с дъх на малини 2016

Публикувана: 5 ян. 2017, 21:14 ч.

Последно мнение: 2 фев. 2017, 09:35 ч.

11 304

Лилянa - Редовен потребител

# 45 22 ян. 2017, 15:48 ч.

Няколко малинки и мен:
1. Произход - Дж. Т. Бранън - грабваща анотация, но стилът на писане на автора не мо допадна, което от своя страна развали история с потенциал.
2. Всички наши места - Дженифър Нивън - абсолютно копирана история от "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн
3. Момичето от влака - Паула Хоукинс - много прехвалена книга, ама много! Това тънко книжле ми отне толкова време докато стигна до финала му, че се замислях дали да не я оставя недочетена. Историята е много недообмислена. Влизат-излизат разни герои. Прескачаш от една година в друга..
4. Момичето от Дания - Том Хупър - стоя си на около 200та страница и не мога да се насиля да я дочета

Виж целия пост

Tiffany А

Редовен потребител

# 46 23 ян. 2017, 09:16 ч.

Точно ретроспекцията и разделянето на книгата на различни герои и техните гледни точки е интересното в " Момичето от влака" Tired

Все литературни похвати, използвани от доста автори в миналото и днес.

Извинете за коментарът, но не се сдържах Blush

Виж целия пост

HopeA

# 47 24 ян. 2017, 13:00 ч.

Цитат на: Tiffany Aching в пн, 23 яну 2017, 09:16

Всъщност и аз харесвам книги, чиято история е предадена от различни гледни точки и книгата е 'разделена' посредством историите на героите, защото внася дълбочина на сюжета и по-голяма детайлност, което от своя страна ти позволява да вникнеш и да се докоснеш до историята. Дори в момента чета такава, разделена на 'сега' и 'преди'. Но при 'Момичето от влака' ми се губи нишката. Няма го обединяващото звено, което да свърже историите и да направи книгата едно цяло. Идеята е добра, но изпълнението не струва, недообмислено е и изглежда супер аматьорско. Отделно, че авторката има няколко неиздадени книги зад гърба си, които са оценени от критиците като 'пълна трагедия', което води на мисълта, че аторката има идеи, но не и поглед как да ги осъществи.

П.П. Съжалявам за отклонението от темата.

Виж целия пост

Tiffany А

Редовен потребител

# 48 24 ян. 2017, 13:01 ч.

Обединяващото звено

Скрит текст:

е бившият съпруг.

Виж целия пост

Джинa

Потребител

# 49 25 ян. 2017, 09:54 ч.

И аз харесах "Момичето от влака", но то вкус другар няма Simple Smile

Моето най-голямо разочарование беше "Повелителят на мухите" - прочетох толкова страхотни отзиви, а за мен беше толкова объркана, недоизказана, неразбираема на места. Трудно я дочетох Confused

Виж целия пост

scaramouche

Потребител

# 50 25 ян. 2017, 10:47 ч.

Много слаба книга е "Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини. Дори не мисля, че е въпрос на "харесва ми/не ми харесва", ами просто книгата е лошо написана, бих казала по-скоро - стъкмена, следователно хаотична, образите са недовършени и безинтересни, а за сюжет е силно казано да се говори.

Виж целия пост

Angel_Dust

Редовен потребител

# 51 27 ян. 2017, 09:11 ч.

по ред на четене или опити за такова
1. Глен Кук - Първата за Черният отряд... не знам дали успях и 50 страници да прочета, а очаквах много newsm78

2.Рицарят на 7-те кралства – Джордж Р.Р. Мартин - успях да я завърша, но... голяма скука, много насила я изкарах цялата, просто за да мога да кажа, че все пак нещо съм чела от Мартин. Добрече по-късно през годината Трескав блян ми оправи вкуса от автора.
3. Ангелска кръв и после Архангелска целувка – Нелини Синг - някои такъв тип книги ми харесват, но тези точно -никак.
4. Името ми е легион – Роджър Зелазни - някак ми стоеше много остаряло съдържание, не знам стил, тематика, не си допаднахме с тази книга, борих я до средата и не можах.
5. Демонски цикъл 2 –Пустинното копие – Питър Брет - след първата, втората ми дойде огромно разочарование, не че първата блестеше чак, но втората скапа пейзажа за мен.
6. Последните оцелели – 1 – Животът, какъвто го познавахме – Сюзън Бет Пфефър и
7. Последните оцелели – 2 – Изгубени завинаги– Сюзън Бет Пфефър четох добри отзиви за тях преди да ги започна, но по-слаби апокалиптични книги май никога не съм чела. Все пак си ги причиних целите, уж втората била по-добра от първата, което донякъде е така, пък не бяха и много дълги...

Виж целия пост

alen mak

Потребител

# 52 29 ян. 2017, 00:29 ч.

коригирам се за "Синове и любовници" на Д Х. Лорънс - просто не ми е бил период за епохата; след като продължих с четенето, предизвика известен интерес и има шанс да я дочета - макар и много бавно Simple Smile

Виж целия пост