С какво ви дразнят свекървите- 75

  • 70 097
  • 763
# 390
Много пъти съм разказвала тук как в началото се опитваше свекърва ми да си време носа във всичко, Тогава, съвсем в духа на темата, доста потребителки ми се нахвърлиха "и какво ще ти стане, ако й отговориш?". Ами това, че след въпроса "Къде ще ходите?", задължително следваше "Ама защо ще ходите там? Ама защо точно този ден? Ама с кого?"  И задължително след това обаждане на майка ми "Аз им казвам, ама те не слушат..."
Е, отучихме я. Ама беше трудно. Трябва си наистина много постоянство...
Виж целия пост
# 391
Постоянство. И разбити отношения.
Защото аз може и да съм щастлива, че никой не ми се бърка вече, но това костваше да си разбием отношенията и е факт. Държим се любезно от няма и на къде, но хладно и дистанцирано, защото аз така пожелах. Това е моят живот и аз решавам кой и колко близко да допусна до себе си.
 В нейните очи съм невъзпитана снаха, която не уважава възрастните, не зачита никого и си прави, каквото си знае. Само че уважението за нея е да си мълча, да не отговарям, въобще да се съгласявам с всичко, каквото кажат възрастните.
 Коментирали сме го много пъти, тук, в темата. Сблъсък на поколенията, има огромна пропаст по между ни. Аз не съм виновна, че съм раснала в различно от нейното време, нито тя от моето.
Всеки си живее живота, както му е кеф и колкото по-малко се занимава с навиците и разбиранията на другите, толкова по-добре.  Sunglasses
Виж целия пост
# 392
Няма пълно щастие, Джони. Но по-добре всяка жаба да си знае кочинката, дори с цената на хладни отншения. Не знам дали е до поколение. Мисля, че е по-скоро до човек.
Виж целия пост
# 393
Няма пълно щастие, Джони. Но по-добре всяка жаба да си знае кочинката, дори с цената на хладни отншения. Не знам дали е до поколение. Мисля, че е по-скоро до човек.
Абсолютно съм съгласна че е до човек.
Моята свекърва е на 71 г./ да е жива и здрава/. Омъжена съм от 25 г.За това време нито един път не се набърка, не се опита да си наложи мнението или да прави фасони.
Живеем в една къща, на различни етажи, абсолютно самостятелни домакинства от самото начало.До ден днешен пряка дума не сме си казали.
Та явно всичко е до човек.
Виж целия пост
# 394
Вместо да воюваш с години да променяш вече утвърдили се практики и отношения, най-добре да не ги допускаш още в началото. Много точно уточняване с партньора кой как вижда нещата и кой с какво би направил компромис и най-вече кой с какво не би направил. От там нататък всеки слага границите на своите си роднини и ясно обяснява какво ще се промени и какво не. Нервите и скандалите дори да се окажат същите, пак ще е по-бързо от това да променяш вече установени отношения, навици и т.н.
Като направиш компромис отначало, мислейки си, че нещата ще се оправят от самосебе си или после ще променяш нещо е в пъти по-труден и дълъг процес. Все снахата ще излезе лошата, като е отначало поне ще си знаят  Mr. Green  
Виж целия пост
# 395

Абсолютно съм съгласна че е до човек.
Моята свекърва е на 71 г./ да е жива и здрава/. Омъжена съм от 25 г.За това време нито един път не се набърка, не се опита да си наложи мнението или да прави фасони.
Живеем в една къща, на различни етажи, абсолютно самостятелни домакинства от самото начало.До ден днешен пряка дума не сме си казали.
Та явно всичко е до човек.
Не до един, обаче!
За тангото са нужни двама и ако попаднеш на някой борсук, на когото му пречи и да поздрави, щото не е в настроение, аман ти е работата.
Не казвам, че Анчето е такава, по-скоро, визирам всички, които скочиха да я съветват да се изнася на квартира и да я облъчват, че мъжът ѝ не я бил зачитал.
От друга страна- ако имаш насреща си човек, войнствено бъркащ се във всичко, разстоянието няма да го спре.
Виж целия пост
# 396

Като направиш компромис отначало, мислейки си, че нещата ще се оправят от самосебе си или после ще променяш нещо е в пъти по-труден и дълъг процес. Все снахата ще излезе лошата, като е отначало поне ще си знаят  Mr. Green  

Викаш, друго си е да се знае от началото още, че снахата е лошата, а не да се надяват, че е бяла и добра, пък тя да си покаже рогата  Joy

Съгласна с теб. Ако нещата се уточнят в началото между двамата, после е в пъти по-лесно и безпроблемно.
Виж целия пост
# 397
Ами човек трябва да е понатрупал житейски опит, за да осъзнае какви проблеми може да има, за да ги дискутира от началото, а и най-важния урок - че именно с близките трябва да е твърд, да се договаря и да не лежи на кълката, че любовта оправя всичко. Което, когато си нахлузил розовите очила, е трудно.
Виж целия пост
# 398
Ми тя снахата и да е най-бялата, пак ще е виновна за всичко  Joy

Не е нужен голям житейски опит за да знаеш нещата за които няма да направиш компромис. За това и казах, че е нужно да уточниш тези неща и за отсрещната страна. Колкото и рано да се събират хората, поне достатъчно добре познават себе си и на този въпрос може да отговори всеки от двамата.
Разбира се говоря за големите компромиси, както и да уточнят двамата по между си за кой какво е голям компромис и какво ще преживее
Виж целия пост
# 399
Свекърва ми ни е питала за планове и пътувания, но рядко ги е коментирала, а при опит сме казвали, че ние така искаме.

Единствено се дразнех в един момент, когато искаха да се помага я за лозе, я за градина, защото аз никога не съм имала село и не бях свикнала с подобни неща. Ограничихме подобни щения до минимум, който все пак нямаше как да изключим, защото хората имаха нужда от помощ.

Майка ми повече си позволяваше да коментира пътувания, но винаги го е правла от притеснение, докато бях бременна и после, докато детето беше малко. И нея съм отрязвала. За да не ме побърка с притесненията си, когато тръгнах да раждам и казах, че отиваме на купон, за да не се побърка ако не и вдигаме телефоните. Пак изслушах лекцията, АБЕ ТИ ЛУДА ЛИ СИ С ТОЗИ КОРЕМ! де, но поне не съм я мислила и нея Simple Smile, а и си спестихме звъненето през 5 минути или още по-лошо - висене пред родилното.
Виж целия пост
# 400
Е то и аз от началото на брака ни се опълчих на свекърва ми. Аз живеех под наем, а мъжът ми дойде при мен. Живеехме няколко години така, докато съберем началната вноска да си купим собственост с кредит. Тя идваше и се опитваше да командва при мен. Ама веднага се опълчих. И си отстоявах на моето, докато тя не се разбра и свикна. Но за да го направиш трябва да си самостоятелен, за да те уважават и да те вземат насериозно. Например ако живееш самостоятелно е по-лесно. Но ако си при свекъри трябва или да плащаш нещо минимално като наем, или да даваш малко пари, или с помощ, иначе си паразит в чужда къща. Как да те уважават? Ако има деца,тогава е друго, тогава си част от семейството автоматично.
Виж целия пост
# 401
Обаче си мисля, че съобразяване трябва и от двете страни. Познавах свекърва (много я обичах), на която и ставаше криво, че се затварят в спалнята, крият от нея важни неща, които засягат и нея. Тя си мълчеше, беше дипломатична и упорита, но и беше мъчно. Когато хората живеят в една къща (нейната, в случая, но дори и да е младите, все тая) все пак е нормално да разкажат какво им се е случило, какво ги тревожи, иначе е странно и обидно. Та и двете страни е хубаво да се съобразяват малко.
Виж целия пост
# 402
Ако става въпрос за неща, които касят и свекървата, да, би трябвало да  бъдат казвани. Но ако е нещо, което не я касае, защо са нужни обяснения? Въпрос на личен избор и на характер е. Има лични неща, има неща, които са само семейни...
Виж целия пост
# 403
И да живееш в една къща с друго поколение няма по-нормално от това да се затваряш в стаята си с половинката. Не виждам обидното за друг с когото съжителстват. Свекървата иска да контролира и съпружеските задължения, може би?
Тя ако няма необходимост да остава сама или с мъжа си, то у младите необходимостта да са насеме е повече от нормална.
Виж целия пост
# 404
Споделянето зависи от реакциите. Не  виждам проблем ако тактично  участвам в живота на децата си,да казват за проблеми ,тревоги ,успехи ,да се оплачат и  похвалят. Да  поискат и  моето мнение  за нещо ,да изслушат.
При нас май  назрява обратното ,недоволство,че не се меся.Въобще нещата са ни обратни.Но  определено е  горчиво да те отрежат всякак,да сметнат,че не те интересува нищо от живота им.Понася се ,но идва едно отдалечаване и  после защо тази не се вясва,не пита ,страни.Много е полезно да има контакти и споделяне  на приемливо ниво. Личното  е  в спалнята,щом може да излезе от там,да са  в час всякакви познати и приятели  е нормално и майките да знаят.Не  задължително в подробности,но основните неща от живота   е  желателно.Преживява се и пълен отказ от контакт ,с времето ставаме безразлични един към друг,отчуждението е  вече нормално,но губим.Разбира се,вечната пряка намеса  докато нещо не стане  на "моята",чиято и да е ,да съм права винаги, която и да "съм"като индивид  няма как да допринесе за общност.До  човек си  е.И който умее да се учи от примерите на живота ,своя  и чуждия,дето наблюдава ,се справя.Който не иска да мръдне   на милиметър от което си знае  и бае...йок.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия