ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Еш: Да си жив и здрав, юнак. Гордеем се с теб. Спаси ни от неприятностите с Хасан, сега на крака ни доведе лейтенант Леон.
ГЛ: Знаеш, че бих направил всичко за родината, чичо.
ЕШ: Как да не знам! Твоята мисия е по-свята от нашата. Ще лекуваш войниците, за да се върнат на фронта и да извоюват победата.
ГЛ: Благодарение на теб, чичо. Ако не беше се грижил толкова за мен, щях ли някога да стана лекар!
Еш: Да не се разсейваме. Веднага започни приготовленията. Но бъди нащрек. Ще тръгнат по петите ти. Като приключиш с подготовката, отиди в Афийон и чакай известие от мен.
ГЛ: Искам да взема и Йълдъз,  да не гледат очите ми все насам. Но не знам дали ще е съгласна.
Еш: Ти ще я убедиш, синко.
ГЛ: Така е, разбира се. Дай ми благословията си, чичо!
Еш: Бог да е с теб, синко! Там има кой да те посрещне, не се тревожи.
ГЛ: Благодаря, чичо! Чичо, какво ще правите с лейтенанта?
Еш: Имаме още едно условие към баща му. Ако не приеме, ще убием сина му. Още веднъж ще разбием сърцето на майка му.
ГЛ: Бог да те пази, чичо.

***

гласът на Рони: Навсякъде гори, Васили! Бях скрила Димитри вътре! Моля те, спаси сина ми! Спаси сина ми, умолявам те!
Р: Господи, не ми отнемай още едно дете!
А: Госпожо Вероника! Дойдох да Ви благодаря. Помогнахте дъщеря ми да бъде спасена. Майка го прати, солунски сладкиш . Изпраща Ви поздрави и благодарности. Надявам се да Ви хареса.
Р: Вървете си от тук! Веднага! Не искам! Не желая нищо от вас!
А: Госпожо Вероника, нещо лошо ли сме направили?
Р: Отвлякоха сина ми! Заради вас! За да пуснат дъщеря Ви и онзи младеж! Вашата дъщеря в замяна на моя син!
А: Кой го е направил?
Р: Махайте се! Моля Ви, тръгнете си оттук! Махайте се! Всеки път, когато решим да ви помогнем, ни сполетява трагедия! Махайте се от тук!
А: Вероника, много съжалявам! Кълна се, ще се моля за сина ти.
Р: Госпожо Азизе…
А: Защото.. няма да забравя какво направи за дъщеря ми!
Р: Недейте!
А: Вероника, чуй ме. Ние не сме врагове. Тази война не е наша. Готова съм да направя всичко по силите си. Нямам нищо, което да ти дам. Само, ако искаш, мога да ти предложа рамо, на която да се облегнеш. Ако приемеш.

***

бабет: Къде?
АК: Към дюкяна, бабо.
Бабет: Какъв дюкян по това време?
АК: Механата, бабо. Вече аз отговарям там.
Бабет: Боже! Какви си ги забъркал? Откога ти се разпореждаш в механата на Хаджи Михалис?
АК: От известно време, бабо.
Бабет: От известно време! Стой, не излизай. Слушай ме добре. Довечера се прибираш право вкъщи. Без  размотаване насам-натам. Разбра ли?
АК: Добре, бабо. Хайде, закъснявам. Заключи вратата след мен.
Бабет: Добре, добре.
Й: Този къде… Къде отиде , бабо?
Бабет: Ти знаеше ли за  механата? Боже , дано не полудея!

***

сладурче: Сестра Азизе!
А: Чакай, синко, поеми си въздух.
Сл: Праща го главният лекар.
Бележка: “Ще Ви чакам в сладкарницата на закрития пазар”
А: Добре, ти тръгвай.

А: Докторе?
ГЛ: Азизе.. Извинявай, Азизе. Трябваше да се срещнем тайно. Наложи се да те извикам тук.
А: Лоши новини ли има?
ГЛ: Скоро гръцките войници ще са по петите ми. Затова не мога да се показвам навън.
А: Случило ли се е нещо, докторе?
ГЛ: Случва се това, което и на другите. Няма да стане, ако стоим със скръстени ръце, Азизе. Време е за борба.
А: Значи и Вие?
ГЛ: Народът ни се опитва да се защити. Вместо да работя в Измир, в болница под гръцки флаг, трябва да бъда до нашите хора в Анадола. Взех решението си. След няколко дни тръгвам . Първо в Афийон, а после там, където имат нужда от мен.
А: А Йълдъз? Отказахте ли се от женитбата?  
ГЛ: Напротив. Искам да взема и Йълдъз. Ако сте съгласна, разбира се?
А: Да я  вземете ?
ГЛ: Да. Ако се оженим веднага, ще може да дойде с мен. Азизе, няма много време. Трябва веднага да вземете решение. Помислете добре. Да се срещнем утре по същото време. Тогава ще ми дадете отговор.

***

Х: Любимата ти шнола! Подаряваш ли ми я?
Й: Подарявам ти я! Пази я!
Х: Како.. Какво стана докато ме нямаше? Бяхте съсипани сигурно.
Й: . Всеки се опитваше да помогне с нещо. Отпечатахме призиви.  Дойдоха и онези твои слабоумни музиканти.
Х: Не наричай приятелите ми слабоумни!
Й: Оф, добре. Не отричам заслугите им. Събраха доста хора. Всички се събрахме пред закрития пазар. После дойде Халиде Едип. Писателка била, трябва да я знаеш.
Х: Разбира се!
Й: Държа реч. Сякаш се сляхме в едно сърце, за да те защитим. Аз дори  се правех на детектив!
Х: Как така?
Й: Лейтенант Леон каза, че ако намерим някой от бунтовниците, има шанс да те спасим. Помогнах му да намери истинските виновници.
Х: Какво значи това?
Й: Заведох го при човек, когото подозирам, че е бунтовник.
Х: Кого?
Й: Няма да повярваш! Мустафа Сами! Не ти ли казах, че Леон не е толкова лош! Направи всичко по силите си, за да те спаси. Тръгна по петите на Мустафа Сами. Бог ми е свидетел, даже са арестували онзи подлец.

Спомен
Леон: Не знам какво харесваш, но реших, че ще искаш да почетеш. Аз... разбирам те. Ако бях на твое място, бих направил същото.
Х: Не сте на мое място, лейтенант. Вие се от страната на окупаторите .
___
Л: Хилял!
Х: Остави ме! Нека го направя! Майка не бива да гледа! Баба няма да го понесе! Остави ме да го направя!

Й: Слушаш ли ме?
Х: Много си наивна, како. Леон го е направил за лична изгода. Използвал ме е като извинение, за да намери бунтовниците. А ти си му дала информация! Много хубаво!
Й: Виж я ти! Събуди се значи! Върна се  Хилял, която злослови по адрес на Леон.
Х: Не съм се променила, само защото ми окачиха въже. Все още съм срещу гърците! Добре ще е, ако и ти  поумнееш вече. Без причина създаде неприятности на Мустафа Сами.
Й: Направих го, за да те спася, Хилял!
Х: Сгрешила си. На доносници не се прощава. Жалко!
Й: Виж я ти! Няма признателност към никого!
Х: Мамо?
А: Детенцето ми.
Й: Добре ли си?
А: Тази вечер да спим ли трите сгушени ? Като в Солун.
Й: Ела.

***

АК: Какво правите, каква е тази гюрюлтия? Човек не е останал в механата. Надули сте им главите.
Рижко: Има си причина. От голямото вълнение е, Али Кемал.
2: Хилял и Мехмет нали се спасиха, ... от радост се развихрихме.
АК: Хайде, свирете нещо по-нормално.
3: Ти само поръчай, Али Кемал,  ще го изсвирим.
АК:  „Солун, скъпи мой, Солун” ! Знаете ли я?
3: Естествено! Хайде, господа!
Ефт: Здравей, Али Кемал! Хилял добре ли е?
АК: Да, благодаря. Ти добре ли си? Влез тук. Виждам, че имаш проблем. Полковник Джевдет и войниците му те търсели.
Ефт: Трябва да ми помогнеш. Трябва да избягам оттук, Али Кемал. Инон ще ти плати за това.
АК: Къде го намери?
Ефт: Нямам много време. Не задавай въпроси и не казвай нищо на никого. Нямам друг, освен теб.
АК: Добре, ще го уредим. Виж,  проблем ли имаш?
АК: Оо, полковник Джевдет! Имате късмет, чуйте какво свирят!
Дж: Къде е Ефталия?
АК: Защо ти е Ефталия? Каква работа имаш с нея?
Дж: Говори с уважение. Срещу теб стои гръцки полковник.
АК: Срещу мен стои  предател на родината! Предател на децата си! Остана ли нещо, което да не си предал, полковник Джевдет?
Дж към музикантите: Спрете с това дрънкане.
Дж към АК:  Предател, а? Ще ти кажа какво е да си предател. Майка ти, сестрите ти, баба ти са сами в онази  къща, а ти стоиш тук. Това е да си предател.
АК: Не ми се бъркай, полковник.
Дж: Измяна е да не си до семейството си. Измяна е  да работиш за онзи кръвопиец Инон. Да не цениш грижите на майка си и баба си . Сега излез оттук, прибери се и бъди до семейството си.  
АК: Аз никого не съм предавал. Не съм като теб.
Дж: Сине, аз постъпих така, защото бях предаден! Твоят проблем какъв е? Предал ли те е някой, че си толкова гневен?
АК: А теб кой те предаде?
Дж: Ела, седни да ти разкажа.
АК: Не искам.
Дж: Нали попита? Седни, ще ти разкажа.

***

Й: От Солун не сме спали така . Липсваше ми.
Х: Мамо! Не страдай повече, добре съм! Заедно сме, добре съм!
А: Заедно сме, но раздялата е близо, дъще.
Й: Каква раздяла?
А: Нали ще се омъжваш, майче. Йълдъз, дъще, дадохме дума. Трябва да я спазим, нали така?
Й: Майко! Откъде дойде сега тази противна тема?
А: Ще ви кажа нещо.  Обичам ви толкова много , че бих сринала света за вас. Никога не го забравяйте, чухте ли? И на другия край на света да сте, умът и сърцето ми ще са винаги с вас.
Х: Ще ходим ли някъде?
А: Кой знае, дъще. Знаем ли сутрин като се събудим дали вечерта ще сме живи? Война е. Имаме мисия,  медицински сестри сме. Родината очаква да изпълним дълга си. Трябва да помагаме на тези, които се нуждаят, нали така?
Й: Има ти нещо...но ще видим.

***

Дж: Преди малко свириха народна песен. От Солун … „Пиех мътните му води ...” Преди години пиех онези мътни води, сине. Земите, за които бях готов да пожертвам живота си… за които се сражавах и които наричах своя родина… продадоха ги на гърците за няколко сандъка скъпоценности. И знаеш ли кой? Един паша, за когото също бях готов да дам  живота си. Не просто продаде страната си,  но и стреля в гърба ми. Даже не успях да видя стрелеца,  толкова подъл беше ударът. Докато лежах  на земята, само вие бяхте пред очите ми. Мислех какво ще стане с вас, когато  ме няма. Пред очите ми стояха онези скъпоценности, всяка от които беше покрита с кръвта на невинни хора.
________
Спомен
Ефт: Кой е този Джевдет, когото все бълнуваш?
Теф: Ще ти откъсна езика!
Юн: Когато гърците разбрали, че няма да спечелят Солун с битки, решили да подкупят османските командири. Солун бил продаден за три сандъчета. Три сандъчета, пълни с бижутата на Агоп, пак се върнали в ръцете на османците.
_________
АК: Защо тогава? Защо не си отмъсти на  онези изменници? Защо облече гръцка униформа?
Дж: Сметнах, че да се бия на страната на войската, която ще донесе мир по тези земи.. би било най-доброто отмъщение. И така стана.
АК: Хубаво. Щом си толкова доволен от това положение.. значи не страдаш, че изгуби семейството си.
Дж: Аз никога не съм ви изоставял, сине.
АК: Така ли?
Дж: Така.
АК: Тогава защо винаги чичо Тефик е  до нас? Защо все той заема мястото, на което трябва да си ти?
Дж: Хайде, ставай. Отиваме вкъщи.
АК: Никъде не отивам.
Дж: Ставай! Тръгваме.

***

маман: Добре си пийна,  командире. Много ли проблеми  имаш?
***песен ***
маман: Каква хубава турска песен!
Т: Да, хубава е. Като млади я пеехме с Джевдет. Беше любимата ни песен.
Маман: В тези времена, турски полковник с толкова пари… Наследство ли получи?
Т: Парите носят ли щастие, Деспина? Ако любимата ми бяга от мен… ако даже не ме поглежда с красивите си очи.. парите ще ме направят ли щастлив?
Маман: Жена да отхвърли мъж като теб? Невероятно! Или е луда, или е омъжена..
Т: Омъжена е, да. Омъжена . Не само е омъжена, а и влюбена в мъжа си.  Сърцето й е само негово. Да имах и аз такъв късмет, Деспина! Каква беше тази любов, бе! Може ли една жена  да обича един мъж, въпреки всичко?
Маман: Жените обичат страстно. Обичат чувството, че са влюбени повече от самия мъж .
Т: Да обича мен! Нека и мен така да обича! Даже повече да ме обича! Ще ме обикне! Ще видиш, ще ме обикне!
Т: Ефталия?
Ефт: Как сте, полковник?

***

Иван: Като истински са! Браво, момчета! След като вземем оръжията.. ще убием полковника! Преди да се уверим, че всичко е наред, не го закачайте.
Мъж: Разбрано, шефе. Ти какво ще правиш с оръжията? На кого ще ги дадеш?
И1: Адресът е ясен. Вие ще разберете после.

***

А: Али Кем… Ти къде?
Дж: След като не ме слушате и сте дошли тук..  и аз ще живея в тази къща.
А: Джевдет, върви си!
АК: Чу майка.  Тръгвай си, полковник!
Й: Тате?
Дж: Дъще! Хайде,  направи ми едно кафе. Хилял, дъще, постели ми един дюшек.
А: Нищо няма да правите. Полковник Джевдет сега си тръгва.
Й: Майко…
А: Дъще, много бързо забрави какво се случи сутринта!  Забрави ли как стоеше като дърво на площада? Как гледаше , без пръста си да мръдне?
АК: Майка  е права. Хайде, полковник!
Дж: Иди да залостиш вратата. Хайде, всички по стаите . Щом не искате и един дюшек да ми дадете, ще спя тук. Хайде.

***

Т: Откъде се взе?
Ефт: Мислиш ли, че не знам къде ходиш, когато не идваш при мен?
Т: Защо не си заминала? Не ти ли казах да напуснеш Измир?
Ефт: Не можах да замина. Липсваше ми.
Т: Лудо момиче си ти .
Ефт: Къде е баща ми? И корабът го няма. Къде си го пратил?
Т: Баща ти.. Баща ти замина, на път е. Добре е.
Ефт: Къде отиде? Ще ми кажеш ли?
Т: Не, няма да ти кажа. Не. Няма да ти кажа, няма.
Т: Ех, Ефталия.. Ти си единствената жена на този свят, която знае какво искам .
Ефт: Знам всичко за теб. Знам какво желаеш .  
Т: Какво правиш, момиче? Ще ме изтезаваш ли? Ефталия.. Откачалка.. Виж я ти, палавницата! Палавница, палавница!
Ефт: Ще си поговорим.  Ще си поговорим за всичко.

***

А: Защо си тук? Какво искаш от нас?
Дж: Твой съпруг съм. Все още. Не го забравяй.
А: Забравих го ! Не ми трябва такъв съпруг! Приключих с теб! В момента, в който и  пръста си не помръдна за детето ни, всичко свърши!  
Дж: Виж, Хилял е вътре. Здрава, права, при теб е. Какво повече искаш?
А: Не смей! Не смей да ме докосваш! Не ти спаси Хилял! Чу ли , не я спаси ти! Освен това те издадох на командир Васили! Но явно не ми е повярвал.
Дж: За кое ме издаде?
А: Казах му. Казах му, че съм го излъгала, че си бил при мен  по време на взрива.
Дж: Кога го направи ?
А: Преди да изведат детето ми на онзи площад.
Дж: С каква цел, Азизе, защо го направи?
А: Защото щяха да убият детето ми!
Дж: Значи аз съм вдигнал склада във въздуха, така ли? Взривих гръцкото оръжие, излязох спокойно и дойдох да си легна с теб, сякаш нищо не е било. Така ли?  
А: Млъкни! Мълчи! Да беше станал на камък, че да не ме докоснат  ръцете ти!
Дж: Азизе, не ти ли казах да си държиш езика зад зъбите? Да не  споменаваш  нищо пред командир Васили?
А: Престани!
Дж: Азизе, ако се усъмнят  в мен, цената ще я платим всички!
А: Каква цена? А? Каква цена? Какво още могат да ни направят?  Искаха да убият детето ми! Ако нещо й се беше случило , аз щях ли да живея, щях ли теб да оставя жив? Отвлекли са лейтенант Леон в замяна на Хилял!
Дж: Откъде знаеш това?
А: Вероника ми каза! Да, някъде все още има добри хора! Истински родолюбци! Те са подготвили всичко. Ти какво направи? А? Ти какво направи? Знаеш, че  Анадола започна да се надига, нали?  Хората, които ти загърби, отвлякоха сина на цял гръцки генерал. Ето така се бранят децата ни. Но Бог знае, аз се моля за Леон. Както бих се молила за моето  дете, така го правя и за него. Но аз съм спокойна! Спокойна съм, защото е в ръцете на хора със съвест! Ще го върнат жив и здрав.
Дж: Достатъчно. Още не ти е дошъл акълът в главата! Дори случилото се с дъщеря ни не  те вразуми! Продължаваш да се правиш на бунтарка!
А: Умът ми си е на мястото, Джевдет! Но ти си изгубил своя!
Дж: Внимавай какви ги говориш наляво и надясно, че да не те приберат.
А: Не ме е страх от никого, освен от Бога! От теб пък изобщо.

***
Т: Азизе..
Ефт: Да видим какво криеш от мен. Разказвай. Как щеше да се ожениш за Азизе? Беше й дал  онази огърлица, а после я сложи на мен, нали?
Т: Азизе.. Ах, Азизе..
Ефт: Азизе, да.
Т: Азизе..
Ефт: А  огърлицата?  Когато продаде Солун ли ти я дадоха, полковник Тефик? И полковник Джевдет ли беше там?
Т: Дже.. Джевдет.. братко мой..
Ефт: В гръб ли простреля.. брат си?
Т: Там. Сигурно е там, трябва да е там. Не умря.. Не умря. Всеки път се спасяваше! Да.. Да.

***

Глас на  Хилял: Как се ражда любовта в едно сърце? Кога  сред страшна буря разцъфтява роза? Кога невъзможната любов се превръща в търсена и желана? Кога една лека болка се спуска от вените към ръцете ти, от колената към очите ти?
Спомен
Л: Хилял!
Х: Пусни ме! Остави ме!
____
Глас на Х: Било невъзможно да обичаш страната си, ако не можеш да обикнеш един човек. Да обичаш някого не носи ли толкова болка, колкото да обичаш родината си? Както понася поробването на родната земя... стоновете на страдащите, така ли сърцето устоява и на любовта? Това проклето нещо, наречено любов, не ражда ли само мъка  ? Вземете една майка... Не е ли любовта към детето й  нейната най-дълбока  рана? А когато не те обичат, не те искат, не е ли страдание да не можеш да сложиш край?

***

В: Вероника.. любима.. отивам да доведа сина ни.
Рони: Не ме докосвай! Не ме докосвай! Не ме докосвай! Отвращавам се от теб! Не ме докосвай! Отвращаваш ме! Стой далеч от мен!
В: По тихо! Не викай!
Р: Стой далеч от мен! Не ме докосвай!
В: Виж се на какво приличаш! Такава ли трябва да е жената до  командира на гръцката армия!
Р: Гръцката армия..
В: Една алкохоличка! Нещастница!
Р: Командирът на гръцката армия, така ли? Командирът на гръцката армия! Никога не съм искала титлите ти! Ненавиждам ги, Васили! Обичах  мъжа, чието сърце омекваше само като срещнеше погледа ми. Обичах онзи чист и непокварен мъж. Но ти го уби!
В: Не аз, а те. Турците убиха предишния Васили!
Р: Ако не ми върнеш сина , приготви се, Васили! Изкопай един гроб и чакай! Чакай! Чакай!
В: В този гроб ще легне Ешреф! Никой друг!

***

А: Добро утро, майко.
Бабет: Какво стана, дъще? Какво говорихте? Къде е Джевдет?
А: Не ме питай нищо, майко. Ела, да сложим масата.
Бабет: Все да не питам...