Воевода

Мързел и/или некадърност + държавна субсидия + стандартна цена за кинобилет  = винаги обижда.

Аз я "наврях", един единствен път. А мадам Зорница-София да вземе да гледа "Свободният щат" (Free Ste of Jones) да понаучи малко от малко как се прави филм по реални събития.

Слабите страни са:
-Неадкекватна стилистика на режисурата
-Опит да се търси максимална автентичност от епохата вместо тя да е представена условно
-Кофти каст
-Безумна операторска работа.
Музиката е хубава. За други достойнства не се сещам.

И така!!!
"Воевода"
Филмът започва с надписи в стил "In a galaxy far far away", само че с драматичен текст за турски зверства и кланета по учебния план за 2017/2018 година.
Още в самото начало разбираме, че ни очакват тежки минути. Това го разбираме от няколко съвършено нелепи сцени:
1.Румена е напъхана в корема на изкормен вълк от баща си. Никой не разбира защо. Според мен е тренд от Леонардо ди Каприо. Той в кон, ние във вълк.
2.Румена е малко момиче на 10 години. Като всяко българско момиче по време на османското робство, Румена е облечена в прилепнал панталон, къса, тясна блуза без ръкави и деколте, която се повдига, когато Румена се наведе.
Следват сцени на терор, пушек и мъгла. Румена се жени още на 10, защото турчин с мустак я желае. Сватбата е традиционна за българската кинематография - посърнали, неможещи да играят хора стоят около някакви паници в мълчание и пушек. Положението е арт.
Та, да го караме накратко - Румена порасва, плюят й в голия задник, тя става хайдутка с традиционно облекло за войвода - прилепнал панталон с висока талия, блуза без ръкави, кърпата на Джак Спароу. И разбира се, спирала за мигли от тези, традиционните, изковани от стааари спирални майстори от Осоговската планина.
В най-общ план: никой не може да играе. Никой от участниците мисля никога не е чувал за нещо, наречено актьорска игра. Или както се казваше в стария виц, вероятно братът на някой от участниците някога е виждал актьор да играе, но връзката е до там.
Операторската работа е ад. Ако операторът беше турчин, а аз българска девойка, щях да посветя живота си да освободя кинематографията от това операторско майсторство и неговите пророци.
Следва езикът. Езикът в този филм е несъществуващ. някаква ужасяваща смесица от селски диалект на пияни студенти, няколко неправилни ударения и изречения, произнесени като в централните новини. Всъщност всички играят като в Централните новини.
Имаше изнасилване, имаше цица, имаше мълчание и пулене. Както си трябва за български филм в най-добрите традиции.
Езикът ми разкърти психиката, операторът ме смаза, актьорите ме отчаяха, НО СЦЕНАРИЯТ. СЦЕНАРИЯТ МИ ВЗЕ ДУШАТА, УБИ НАДЕЖДАТА МИ за бъдеще и ме захвърли в тъмните недра на депресията.
ПП. Накрая идва един от Assassin's Creed и ликвидира всички. Щеше ми се да бе дошъл по-рано
Наистина се надявах, че ще видя Румена Войвода - една от великите жени на своето време. Вместо това видях нещо, което ме накара да стисна очи и да си поискам нещо от все сърце. Никой повече да не пипа нищо. Никой да не прави филм за никого в България. Никога. Ако иска, да направи филм за себе си. Може пък да има някой желание да го гледа. Но просто оставете хората да почиват в мир. Забравени, незабравими. Нека живеят във фантазиите, книгите и историята. Просто оставете ги на мира. Оставете ги, правете порно. Ама и това не можете.

“Воевода” - гОла вОда
METODI IVANOV·TUESDAY, FEBRUARY 14, 2017
Филмът е отчайващо зле. Заснет е ужасно, явно е целен ефекта да разклати вестибуларния апарат на зрителя, за да излезе от салона „разтърсен“ – камерата почти непрекъснато вибрира, тресе се или дава преходи между далечен омазан план и близък такъв – физически е трудно за гледане. За сметка на това е претъпкано с едри, близки планове – мустаци, крака, вежди, мигли със спирала и най-вече носа на Зорница София (може би сумарно 15 минути от филма е нейният нос). Няма никакви специални ефекти, явно заради бюджета. Всички удари, промушвания, прострелвания са извън кадър – нищо от това не се вижда. Дали са пари да разпорят един вълк за началната сцена и дотам.
В.Йорданов може и да е награждаван актьор, но в този филм не си личи дори, че е актьор (останалите поне имат извинение, че са събрани от улицата) – стои нелепо, играе нелепо, компрометира образа на героя и цялата история.
Няма нищо вярно в диалекта, който уж ползват. Опитали са се, но не им се е получило, може би не са имали консултант по езика, достатъчно разговори с хора от региона, както и четене на книги по темата. На поразия бъркат ударенията, някои думи, като цяло е пълен буламач от местен диалект, литературен съвременен език, мешавица от ке, ше, че. Много е осезаема липсата на турския, който щеше да подсили поне малко слабото въздействие.
Но най-ужасен е сценарият... един изключително плосък, кратък разказ, преповтарящ написаното в уикипедия и писаното от Хайтов. Няма развитие на историята, няма контекст, няма силни, интригуващи образи, обрати, авантюри, геройства, внушения, поука, чувства, величие – нищо. По стара соц-традиция героите непрекъснато многозначително мълчат, или казват по 2-3 думи и сцената свършва. Няма разговор, няма излагане на идеи, на мотиви. Нито един път не се споменава думата „свобода“. Няма историческа достоверност , което по принцип не е проблем (все пак не е документален филм), но на фона на цялата реклама и претенции около него е излагация. Нито образа на Румена (по запазени свидетелства е била висока и гръмогласна), нито костюмите (втален панталон и блузки без ръкави за войводата – пълен абсурд, като някаква горска Лара Крофт), порядките, езика, да не говорим за краят на историята. Костюмите са нелепи – всички са чисто нови, чисти и изгладени, по белото панталонче няма и едно петънце през цялото време – напълно автентично, като за бедни хора, които дененощно се търкалят по калищата и шубраците... Губи се логическата връзка - защо оставят детето на снега, а после в умрял вълк? Защо Румена тръгва от запалените в гората по тъмно, преследвачите идват след часове по светло, но все пак успяват веднага да я настигнат и прострелят от 10-15 метра, тя се свлича досами тях, но те не успяват да я заловят, а тя избягва някак? Как не и пада кърпата от главата, докато се бори? Образът на Румена – не разбираме защо всъщност успява да стане войвода на толкова мъже, с какво им въздейства и ги убеждава? Шегата, че е преборила някакъв аджамия хайдутин и затова всички й клекнали е на ниво 1-ви клас. Това, докато е в женски панталон и леко начернено лице, като от километри си личи, че жена, но малоумните хайдути се усещат чак когато разбират емпирично, че тя няма мъде?! Няма и никаква представа за време – кога се случва даден епизод, колко дни или години са минали от предишния, героите не остаряват и не се променят.
Финалът е умопомрачителен – нелеп, невероятен, лишен от смисъл, от замисъл. Тази велика жена, която цял живот се бори с поробителите, която изоставя и децата си в името на делото, изведнъж признава, че е едва ли не аутист, непрокопсаник, и скланя по този повод да зареже всичко и да отиде някъде с жалкия байрактар. Един уж чул нещо, казва на останалите, които веднага му повярват (без да проверят, без да говорят с войводата си, без нищо – напълно несъответстващо на хайдушките обичаи и закони), отиват и успяват да изненадат дълбоко спящите посред бял ден (!) двама, а после черната нинджа идва съвсем сама и изненадва смъртоносно всички?!?!?! Къде е патриотичното, къде е самопожертвователния пример за младите, къде е подобаващото и интригуващо представяне на героинята? Хората си тръгват смазани, омерзени, объркани от киносалона, разочаровани за пореден път от това вечно „неможене“, съчетано с безкрайна амбиция и тщеславие...
И последно - дори името е неправилно. Казва се “войвода”. "Воевода" означава "водач на войски", докато "войвода" е началник на българска хайдушка чета от османско време. Това дори не са дублети, а две различни думи.