За мен ако някой брани живота си, то значи се самоосъзнава като индивид с граници. Поради това е малко вероятно мидите да имат съзнание, както и морските таралежи. Но я се опитай да хванеш мечка и да видим дали си няма граници и нещо като "аз". Не толкова сложен, колкото човешкият аз, но все пак нещо.
Да не говорим, че дори кучетата имат "искра на осъзнаване" в очичките, ако си комуникираш с тях.
А това със съвършения бог- не виждам противоречие. Нещата са перфектни, но не се случват наведнъж и няма как да се случат без ограниченията на материята.
Например сигурна съм, че повечето софтуер на компютъра ми е писан от перфектни, добронамерени програмисти. Но въпреки това си има ограничения, чисто физически, така че има известно забавяне и загряване. Аз лично съм все по-убедена, че всъщност живеем в компютърна симулация и оттам идват разминаванията. Ние не сме създания на перфектния и обичащ бог, а продукти на Пешо Програмиста, който е препил с Monster:)
Освен това е малко смешно да говориш за "както трябва".

Типично.
Какво сме ние, лаици с гимназиални убеждения, пишман атеисти, души загубили пътя...