Открит урок. Деца и родители. Родителите замлъкнали с една тъпа усмивка. Никой никаква друга емоция - просто седят и все едно не са там. Независимо дали детето се е справило с въпроса на госпожата или не. Те просто седят и се усмихват. Отвориха два прозореца един срещу друг и ставаше течение. На никой не му направи впечатление. Всеки родител си облече якето или палтото, но никой не наметна детето си...Съответно аз питам, дали е възможно поне единия прозорец да затворим, за да не става течение. Приготвен котлон за открит урок и аз няколко пъти казвам на децата да не се бутат около котлона. Все пак са на 4-5 години. Едно от децата си лепва ръката на котлона , никой не става да го успокои, да даде съвет. Бащата става и му казва, че трябва да се измие. Имах бебешко олио, предложих да го намажем. Той не ме отрази. И аз, честно ви казвам се почуствах като някакъв идиот, който само дудне като стара баба. И тогава се замислих, аз ли съм проблема. Защо ми правят впечатления неща като : да не пускам дъщеря ми да пресече пред мен, да не яде в градския транспорт, да не пускам детето да слезе от превозно средство на пътно платно платно преди мен, да не говоря по телефона, докато съм я хванала за ръка и пресичаме. Дали твърде много не се стремя да бъда идеална. Дали всички останали родители не са "зомбита", а проблема е изцяло в мен и те просто са научили децата си преди това на тези неща или просто ги оставят сами да се справят с живота. Дали аз не съм лошата майка, която не отговаря на детето си на всяко негово "защо", а всички останали са добри, защото се държат с детето си като приятел.
Еми, ето друг пример:
На рожден ден на детето си (сбирката с многото деца и евент. родители; вече по-малко, т.е. почти само роднини, че децата са големи)само търча напред-назад за да може максимално всички да са ок. Съответно не се виждам почти с никой и общо взето само чакам да мине рожденния ден, защото повече ме натоварва отколкото радва. (Виж вече вкъщи е по-спокойно. ) Обяснявам си го с това, че съм си такава - мисля много за другите - и на тях да им е добре, да са защитени, нахранени, напити. Тъпа история, ама съм такава.
Виж сега това последното, дали се държа като приятел с детето си ... зависи на каква възраст е детето, как го възприема това държание ... не съм против да съм приятел с него. Или може би ти имаш друго предвид.