Когато бащите-побойници остареят

  • 22 568
  • 216
# 15
А как смяташ да му помагаш. Ако даваш регулярно суми, при такъв човек просто ще потъват. Нито ще му подобрят положението, нито ще помогнеш някак. По-добре ги давай за някой дом за изоставени деца...

Или смяташ да го прибереш при теб? Имаш ли деца, съпруг? Ако да, имай предвид, че ще промениш и техния живот. Не към добро.

Този човек не ти е баща. Просто някога е участвал с зачеването ти.
Баща е нещо много много по-различно.
И аз това се замислих, той живее в Швейцария. Аз с такъв висок стандарт няма как да му помогна. Пари които бих могла да отделя, сигурно там биха стрували само за един обяд примерно, спомням си че като бях там на екскурзия беше много скъпо.

Ако го взема при мен, съпругът ми няма да е съгласен. Ние сами си изплащаме къщата и не искаме някой да живее при нас. А и аз този човек не го познавам. Може да ми съсипе живота така да се каже. Той няма бащински чувства към мен, а ще гледа егоистично на нещата, той да е добре.
Виж целия пост
# 16
Аз имах късмет да имам прекрасен баща. Него вече го няма, но с годините все повече се замислям, какво е направил той за мен и как аз никога няма да мога да му се отблагодаря с грижи и внимание.
Твоят баща не заслужава нито грижите, нито вниманието ти. Но той, доколкото разбирам, не те е потърсил нито когато е живял охолно, нито сега, когато е беден. Ти защо да се интересуваш от него?
Виж целия пост
# 17
Но той, доколкото разбирам, не те е потърсил нито когато е живял охолно, нито сега, когато е беден. Ти защо да се интересуваш от него?
Точно така е, не ме е потърсил.
Аз не мога да си обясня, защо се интересувам, сигурно имам много свободно време. Но гледам в интернет, търся им имената и т.н. Опитвам се да разбера как живеят.
Случайно получих информацията за тяхното семейство от тези познати. Питам се, ами например той иска да ми се обади, обаче го е срам от мен? Налудничави идеи. Явно наистина ми липсват родители, но те винаги са ми липсвали, но не конкретно моите, а някакви добри, нормални. Свекърите например са много добри родители и ги чувствам почти като мои. Понякога ме наляга едно такова чувство, ех какво щеше да бъде да имам родители, майка която да се грижи и т.н., баща на който да се облегна. Ей така мечтая си.

А животът ми по принцип в момента е много щастлив- прекрасни деца, прекрасен мъж, къща с малка градинка, хобито ми е градинарство и цветя. Никакви проблеми, финансово добро състояние. Много добри свекъри. Явно си търся драмата, защото всичко ми е наред. Но трябва да се стегна и да гледам напред, да го забравя това семейство.
Виж целия пост
# 18
Madame_Butterfly, не затормозявай живота на семейството си.
Носиш отговорност за тях вече, не за него.
Сама виждаш, че навлизането му в живота ви ще внесе смут и хаос. Искаш ли наистина този човек близо до децата си?
Ти каквото си изтърпяла, си изтърпяла. Преминала си, преборила си се, справила си се! Постигнала си мечтата на повечето хора - дом, семейство, любов. Не си търсиш драмата. Липсата на добра връзка между дете и баща си оказва своите последствия. Но не можеш да й позволиш тя да е водеща в живота ти. Празнотата и надеждата, че може би един ден на тоя човек ще му светне, че е баща, може и да са до последния ти ден с теб. Но е важно да се отърсиш от чувството за вина и срам. Ти не носиш отговорност за неговите действия. Ти си изградила живота си въпреки неговите действия. Той е този, който трябва да се срамува, да се чувства виновен и гузен.
Виж целия пост
# 19
ще ти е свито и ще го мислиш, няма как да е иначе, баща ти е. за твое добро и за доброто на семейството ти обаче е по-добре да не подаваш ръка. ще ти я отхапе до рамото и няма да се посвени да иска още.  Peace
Скрит текст:
аз бях в такава ситуация, но с дядо ми по майчина линия. виден партиец, от едно време. и двамата ми родители починаха рано. въпреки, че с баба ми бяха единствените ни живи роднини в софия и живееха сами в огромен апартамент в самия център на града, след смъртта на мама ни повикаха със сестра ми и ни казаха, че трябва да сме много силни, да се борим с живота и ни казаха, че можем да отидем да живеем при другата ни баба (в малък крайдунавски град в северозапада), защото животът в софия е труден.  оставиха ни на улицата, без стотинка, че и с наследени дългове след тежкото и продължително лечение на мама. държаха се с нас като с просяци и им личеше, че се чудат как да се отърват от нас щом ни видят или ги потърсим. прехвърлиха цялото си имущество на леля ми (любимото им дете), за да не ги наследим. след 20 години, грохнали и без помощ, се сетиха, че много ни обичат. започнаха да ни търсят. дядо ми започна да ми говори за християнски ценности. след това премина към припомняне на това колко ни е дал навремето - на нас и майка ни, а ние сме неблагодарни. започна зверско емоционално изнудване - идваха у нас, звъняха по телефона, пращаха общи познати да ни разказват колко са зле (нищо чудно и при теб да е постановка това с клипчето). виждах, че са отчаяни и реших, че не мога да ги оставя. ела да видиш какво чудо е да гледаш хора, с които сте се отчуждили отдавна, които са се вкопчили в теб като пиявица и смучат ли, смучат... капризи, звънене по всяко време на денонощието, каране по болници, купуване на лекарства, пазаруване, чистене... ей, не се издържа това!!!
Виж целия пост
# 20
Ти се интересуваш от него, защото си с добро сърце. Но добротата трябва да се заслужи и не трябва да я пръскаме безразборно. Може да нямаш добър баща, но имаш щастливо семейство, което те обича. Мисли за тях.
Виж целия пост
# 21
Явно тежкото детство ще ти се отразява още известно време. Това, че виждаш добрите страни на живота си е първата стъпка да се отървеш и от угризенията за баща ти. Само си помисли, че всичко което имаш сега не е благодарение на вашите, а въпреки вашите. Няма как да не те мотивира да не ги търсиш, изобщо да не мислиш за тях и да си с чиста съвест за това. Надявам се скоро да се случи при теб. Много си преживяла
Виж целия пост
# 22
Мразя да разказвам чужди истории, но като малка наблюдавах наша близка, която гледаше баща си, защото беше болен. Веднъж чух да казва на майка ми, че той е бил причината майка й да умре млада. Класически пример за семеен тормоз. Нашата близка се грижеше за баща си докато умре, но само с какви очи го гледаше... С ненавист и омраза. Иначе беше чист и нахранен.
Виж целия пост
# 23
 Разликата между твоя и моя баща е точно съдбата, може никога да не ме е погледнал но не му го пожелавам.... а пък като се зная каква съм наивна патка и залъка от устата си давам  #Cussing out
 Разбирам те и защо си задаваш въпроса... Виж, ако смяташ, че ще се почувстваш по-добре и не му помогнеш- ОК но след като се интересуваш от него и съм сигурна, че този клип те е разстроил- ми нахрани си душичката, не знам и аз как да ти го обясня защото никога не споделям на тази тема и всичко е само в главата ми, мислила съм си ако и на моя баща му се случи подобно, дали ще му помогна и всеки път се заричах, че няма да го направя но пък вътре си го усещам друго....
Виж целия пост
# 24
Не трябва да те е срам от това какъв е в момента баща ти. Още по-малко пък трябва да криеш това от мъжа си. Явно той се е доказал като "човека до теб" - кажи му какво си научила, особено след като се замисляш дали и как евентуално да помагаш на баща си. Това е нещо, в което мъжът ти ако и да не участва пряко, има право поне да знае, защото ще повлияе и на неговия живот.
Виж целия пост
# 25
Не знам, как да започна. С баща ми съм живяла много малко време, когато съм го виждала е бил агресивен към мен, бил ме е, все за нещо го дразнех или му напомнях за майка ми. Той се ожени за друга, много по-млада от него жена. Знам от роднини, че баща ми се е променил много към новото си семейство, грижовен, никога не е посягал, не е бил агресивен. Той замина в чужбина с младата си жена  и новите си деца. Нямали сме контакт, никога не е виждал внучетата си, не ме е потърсил. От родителите си е наследил доста имоти в хубави квартали, които е разпродал с жена си и са си живели един разкошен живот докато парите не свършили. Случайно намерих негов контакт, с общи стари познати на родителите ми. Разпитах хората за него и ми казаха, че бил много зле- материално и психически, но все още в чужбина. Жена му го изгонила, защото не искал да работи, децата му лентяи, вече да са на около 25-27 години. Жената и децата са били на социални помощи. А той сглупил и не се регистрирал в тази страна, само жена му и децата били регистрирани и така живеели. Познатите са казали на децата му да му помогнат да го регистрират за социално слаб, обаче на тях не им пукало и не им се занимавало. Показаха ми го на клипче. Видях един ужасно изглеждащ мъж, като бездомник. Аз длъжна ли съм да му помагам? Или да си продължавам така да си живея, все едно не съществува?

Дали ще помогнеш или не - зависи от теб.
Лично аз пръста не бих си мръднала.
Казвам го като човек, който е бил малтретиран като дете. От баща ми и от неговата майка.
Сега и двамата са зле, но това не е моя работа и не ми пука въобще. Не им дължа нищо.
Както каза Не се сърди човече, баща не е човек, който само е участвал в зачеването.
А помощ се дава на хора, които наистина я заслужават.
Той не е заслужил. Има приказка - "няма ненаказано добро".
По-добре помогни на сираци, както казаха.
Скрит текст:
Но той, доколкото разбирам, не те е потърсил нито когато е живял охолно, нито сега, когато е беден. Ти защо да се интересуваш от него?
Точно така е, не ме е потърсил.
Аз не мога да си обясня, защо се интересувам, сигурно имам много свободно време. Но гледам в интернет, търся им имената и т.н. Опитвам се да разбера как живеят.
Случайно получих информацията за тяхното семейство от тези познати. Питам се, ами например той иска да ми се обади, обаче го е срам от мен? Налудничави идеи. Явно наистина ми липсват родители, но те винаги са ми липсвали, но не конкретно моите, а някакви добри, нормални. Свекърите например са много добри родители и ги чувствам почти като мои. Понякога ме наляга едно такова чувство, ех какво щеше да бъде да имам родители, майка която да се грижи и т.н., баща на който да се облегна. Ей така мечтая си.

А животът ми по принцип в момента е много щастлив- прекрасни деца, прекрасен мъж, къща с малка градинка, хобито ми е градинарство и цветя. Никакви проблеми, финансово добро състояние. Много добри свекъри. Явно си търся драмата, защото всичко ми е наред. Но трябва да се стегна и да гледам напред, да го забравя това семейство.

Разбирам те, липсвали са ти нормални родителски грижи и си мислиш, че ако му помогнеш, ще се промени нещо.
Няма да се промени, ще си вкараш таралеж в гащите.
Не гледай в миналото, гледай си бъдещото. Твоето семейство е важно.
Виж целия пост
# 26
Хм, интересна съдба.
Хубаво е, хуманно е, че искаш да му помогнеш.
Но как именно? И дали той ще може да приеме твоята помощ и да направи обрат в живота си към по-добро?
Най-вероятно е психопат, на който вече не може да се помогне.
Радвай се на настоящето си! На чудесния обрат в твоята съдба! В никакъв случай не натоварвай семейството си с проблемния си баща, който не е в състояние да приеме и "усвои" по подобаващ начин твоята помощ.
Виж целия пост
# 27
Видях един ужасно изглеждащ мъж, като бездомник. Аз длъжна ли съм да му помагам? Или да си продължавам така да си живея, все едно не съществува?
А съществувал ли е някога?! Той не е съществувал за теб като родител, няма причина /освен милозливото ти сърце/ да започне да съществува сега ...каквото посееш, това ще пожънеш... казват старите хора. Биологичното бащинство не е причина за чувство за дълг.
Виж целия пост
# 28
Скрит текст:
Хм, интересна съдба.
Хубаво е, хуманно е, че искаш да му помогнеш.
Скрит текст:
Но как именно? И дали той ще може да приеме твоята помощ и да направи обрат в живота си към по-добро?
Най-вероятно е психопат, на който вече не може да се помогне.
Радвай се на настоящето си! На чудесния обрат в твоята съдба! В никакъв случай не натоварвай семейството си с проблемния си баща, който не е в състояние да приеме и "усвои" по подобаващ начин твоята помощ.

Не бих го определила като хуманност, а като някаква супер наивност, граничеща с глупост.
Да не ми се обижда авторката, не това целя.
Просто не проумявам как бих могла да помогна на човек, който ми е съсипал психически и физически.
Някой неща не се забравят и не подлежат на прошка.
Виж целия пост
# 29
Не само не си длъжна, а не трябва да му помагаш.
Той си е заработил този живот.
Карма.
Да си носи кръста!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия