Когато бащите-побойници остареят

  • 22 573
  • 216
# 30
Аз длъжна ли съм да му помагам? Или да си продължавам така да си живея, все едно не съществува?
Аз не бих го търсила, а ако ме потърси, бих помогнала в рамките на възможното, но много внимателно.
Не с изпращане на пари, а евентуално за подпомагане при настаняване в старчески дом.
Заради себе си бих го направила, не заради него.
Но, не бих го допуснала в живота си по никакъв начин!
Виж целия пост
# 31

Madame_Butterfly, това че мислиш с грижа,  за човек, от когото грижа не си видяла , може би означава, че си му простила...а от това по-голямо добро  едва ли има  за  този ти "родител". Нищо друго  не е нужно да правиш повече - прошката ти е предостатъчна Hug
Виж целия пост
# 32
Но пък и той не я търси.
Което е добре.
Не е толкова нагъл.
Виж целия пост
# 33
Не го допускай до себе си емоционално, защото ще отрови този път не само теб, а и семейството ти. И дори и да решиш да помогнеш, не очаквай нищо от него, дори и едно благодаря, защото няма да го получиш и ще останеш отново разочарована. Хората не се променят, само с възрастта лошите им черти се изразяват още  по-ярко. И ако помагаш, го стори за себе си, ако това ще те направи да се чувстваш ТИ по-добре.
Виж целия пост
# 34
Здравей, ти си доказателството, че единствената възможна безусловна любов е от дете към родител. Не ми се обяснява дълго защо е така, но така е. Синовен дълг на практика, изписан психологически случай. Защо не потърсиш терапевт, има доста свестни. И то не за друго, а за да се  освободиш от вината. Казват, че вината е торба с камъни, която просто трябва да оставиш. Колко лесно, нали? Само на думи. Момичетата хубави съвети са ти дали, но рацио. А твоят проблем е емоционален, в другата полусфера на мозъка. Аз бих говорила с аналитик, за да ми помогне хармонично да продължа напред, без да мокря възглавницата.
Виж целия пост
# 35
Ти наистина трябва да говориш със специалист. Peace
Но, не прехвърляй своите демони в живота на другите хора, колкото и общи маркери да мислиш, че забелязваш.
ПП. И не, детето не е куче, затова не може безусловно да обича родителя.
Виж целия пост
# 36
Здравей , нещата при нас са идентични , само че при мен тормозът беше психически , след 18 нещата ни се развиват горе-долу еднакво.
Мисля, че знам защо се интересуваш от него - имаш нужда от одобрението му ,както всяко дете. Искаш да види ,че живееш добре , че си щастлива и един вид си "залепила" проблемите в миналото. Казват ,че децата като нас все се опитват да докажат след време на родителите си ,че и иначе може , че не е нужно да има страдание.

Каквото и да решиш послушай интуицията си , но в никакъв случай няма да си виновна ,ако не помогнеш.
УСпех.
Виж целия пост
# 37
Ако има нужда от одобрението му, значи не е порасла и не се е приела за равна с него.
Защото, когато си равен с някого, можеш да отчетеш, че е боклук, и да спреш да го отразяваш.
Камо ли, да търсиш одобрението му.
Виж целия пост
# 38
Ако има нужда от одобрението му, значи не е порасла и не се е приела за равна с него.
Защото, когато си равен с някого, можеш да отчетеш, че е боклук, и да спреш да го отразяваш.
Камо ли, да търсиш одобрението му.


Много добре обяснено. Изисква време да се постигне , имайки предвид ,че фигурата на родителите е авторитетна за всяко дете( особено при проблемните), но не е невъзможно и е правилния изход.
Виж целия пост
# 39
Ти наистина трябва да говориш със специалист. Peace
Но, не прехвърляй своите демони в живота на другите хора, колкото и общи маркери да мислиш, че забелязваш.
ПП. И не, детето не е куче, затова не може безусловно да обича родителя.

Това за мен ли е?
Ако, да - объркала си се много.
Опитвам се да дам съвет, който не е за теб и не очаквам да го разбереш, нито приемеш.
Какво и колко е полезен, единствено авторката може да каже.

Послеписът ти е абсолютен нонсенс и говори единствено, че не си се докосвала до подобен тип любов.
Виж целия пост
# 40
Ако има нужда от одобрението му, значи не е порасла и не се е приела за равна с него.
Защото, когато си равен с някого, можеш да отчетеш, че е боклук, и да спреш да го отразяваш.
Камо ли, да търсиш одобрението му.


Много добре обяснено. Изисква време да се постигне , имайки предвид ,че фигурата на родителите е авторитетна за всяко дете( особено при проблемните), но не е невъзможно и е правилния изход.
Точно това е, Оливее и АбсурТ много ясно са го описали. Аз самата не го знаех, докато не ви прочетох постовете и ми стана ясно. Все искам да се доказвам, на майка ми и на баща ми.
Виж целия пост
# 41
Послеписът ти е абсолютен нонсенс и говори единствено, че не си се докосвала до подобен тип любов.
О, бъркаш! Peace
Безусловната любов на детето свършва там, където започва тормоза и незачитането му.
Преминава в страх и Стокхоломски синдром.
А, когато стане пълнолетно, се бори с дефицитите, причинени му от родителите.
Виж целия пост
# 42
Самата дефиниция за стикхолмски синдром, е именно привързаността на жертвата към насилника. При него всъщност е обратно, жертвата първо я е страх от насилника, в последствие настъпва привързаност.
Виж целия пост
# 43
Послеписът ти е абсолютен нонсенс и говори единствено, че не си се докосвала до подобен тип любов.
О, бъркаш! Peace
Безусловната любов на детето свършва там, където започва тормоза и незачитането му.
Преминава в страх и Стокхоломски синдром.
А, когато стане пълнолетно, се бори с дефицитите, причинени му от родителите.

С това съм съгласна и  мисля, че и именно това е случаят на авторката. И не толкова с практически последици (защото погледнато рацио, дори няма да заподозрем, че има проблем), колкото с емоционални (тя споделя душата си, а не се оплаква от битието си).

В тая връзка - познаваш ли човек, който трайно, окончателно и без последващи проявления (както в конкретния случай) да се е преборил, без помощта на терапия, при подобна тежка предистория?

Но, дори да приема, че е възможно, защото аз също познавам успешни хора, с тежка фамилна обремененост, които (изглеждат да) са я преодолели, това не значи, че съвета, който дадох е погрешен или имам грешки в изказването си.
Виж целия пост
# 44
По дефиниция Stockholm-Syndrom се отнася обаче само за жертвите при отвличане от непознати. Към непознат е много по-трудно да се привържеш, отколкото към родител. Дори и Библията казва почитай майка ти и баща ти... и според мен трябва да се модифицира, защото много неща не са актуални вече с новото ни време.

... (тя споделя душата си, а не се оплаква от битието си).

В тая връзка - познаваш ли човек, който трайно, окончателно и без последващи проявления (както в конкретния случай) да се е преборил, без помощта на терапия, при подобна тежка предистория?

Ходила съм на терапия, не помага. Мислите изчезват, трябва ми някаква случка свързана с родителите ми и пак се появяват.
Била съм ощо 3 пъти за по една година на терапии заради тежкото детство.
Последният ми каза, че това са флешбекс, т.е. трябва нещо да ти напомни и ако в момента си в лабилно положение и се подаваш.
Друг пък ми каза, че когато е само една случка или две, лесно се лекува чрез терапия. Но когато дете е изоставено от родители, става почти невъзможно. Това са години наред такъв живот.
Сравни го като чаша с истински сок от ябълка. Като не бъркаш в ябълката, водата става бистра, утайката е на дъното. Когато обаче разбъркваш, тогава водата става мътна. В такъв случай трябва да гледаш в никакъв случай да не разбъркваш, т.е. никакъв контакт с насилника, било то и родител.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия