Когато бащите-побойници остареят

Не си му длъжна по никакъв начин . Ако искаш и може да му помогнеш го направи за себе си. Благодарност не очаквай по-скоро ще излезеш от ситуацията наранена и разочарована. АЗ на твое място нямаше да направя нищо.

Това, как ще постъпиш, ще покаже какъв човек си ти, а не какъв човек е той.

Чудно е само, след като е бил добър баща за второто си семейство, защо децата му постъпват по този начин с него. Едва ли е бил много по-различен.

Щом това те терзае значи все пак този човек значи нещо за теб. Може би е добре за душевния ти мир да окажеш някаква помощ, но трябва да си много внимателна, според мен. Такива хора не вярвам да имат съвест и да оценят направеното, съществува голяма вероятност да не оцени помощта ти и да започне да злоупотребява с твоята съвест, искайки повече и повече, след като веднъж си показала, че ти пука.

Аз също не бих направила нищо.

Не знам как бих постъпила.
Моят баща никога не е бил цвете. Никога. На 27г. съм, имали сме периоди по 2г. да не си говорим. Обаче разликата е, че аз познавам добрите му качества и не бих го оставила, каквото ще да става. Видяла съм много лоши неща от него, но не бих го оставила.
Ако ти не си видяла нищо добро от него, лично ти, не знам дали е редно да помагаш. Наистина не знам.
Можеш да го потърсиш и да го попиташ как е. Можеш и помощ да предложиш, но според мен, ако той се е променил наистина, няма да има очи да приеме.
Пожелавам ти да не се тормозиш.

Някога той е живял все едно детето му не съществува. Сега е ред на детето да живее все едно "бащата" не съществува.

Аз наскоро попаднах в подобна ситуация. Моят баща 10 години не се сети веднъж да потърси мен и брат ми - ей така, да ни види как сме, а в следващите 10 се сещаше от дъжд на вятър и ако не беше нашето желание да поддържаме връзка с детето от втората му жена, не знам дали и толкова щеше да има. Преди година остана безработен и изведнъж много се загрижи за нас и естествено, искаше пари. В началото давахме и помагахме, но стана пределно ясно, че ако паричният поток в негова посока спре, и бащината му загриженост моменталически спира. Аз имах случай да се убедя лично в това нееднократно. Поради което паричният поток е спрял, контактът с него - тоже. Не, не се чувствам гузна. Не се чувствам и длъжна. Чувствах се използвана по едно време, но ми мина

Та на твое място не бих го търсила и не бих го подпомагала. Няма смисъл. Живей си живота и не забравяй, че каквото сам си причиниш, никой друг не може да ти го причини.

Може да звучи грубо, но на баща, който е посягал на детето, държал се е лошо с него, а в последствие е изчезнал без да се интересува от съществуването му, аз помощ не бих оказала. А той докато е живял разкошния си живот с второто си семейство, дали се е поинтересувал да помогне с нещо на авторката?

Авторке, някога този човек те е малтретирал физически. Не му позволявай да те малтретира сега и психически. Радвай се, че си се отървала. Родител, доброволно отказал се от детето си, при все наличието на възможности, не заслужава помощ и състрадание от въпросното дете. Тези неща да ги търси от "истинското" си семейство.

Не си заслужава според мен, дори да опитваш да му помогнеш. И не трябва да си гузна. Когато е имал възможности не те е потърсил. Отгледаните му уж от него деца не се интересуват, защо да се интересуваш ти? Щом и те го неглижират може да има защо. Човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи

Е как така не е регистриран никъде пък да го регистрират за социално слаб?И как точно да му помогнеш ?Нали не е в бг?

Не, не и не.
Много пъти съм си мислела как бих реагирала, ако баща ми има нужда от моята помощ. И всеки път стигам до извода, че няма да му помогна.
Моят не ме е биел, не ме е обиждал - него просто го нямаше. И да имаше уговорка да ме вземе, пак не идваше. А живее на 30 мин. пеша от дома на майка ми. На пръсти се броят моментите, които помня с него. Не дойде на пъврия ми учебен ден, не ме поздрави за РД, дори когато ставах на 18г., а няколко месеца след това се сдърпахме по телефона (в един от много малкото случаи, в които сме се чували) и си позволи да ме изпсува. Тогава взех съвсем рационалното решение, че този човек няма никога да стъпи в живота ми. Светът трябва да се преобърне, за да се случи това. Ама и той не се е засилил много.
Обичам и уважавам баба ми и дядо ми (неговите родители). С братовчедка ми (племенницата му) сме си близки, не просто роднини. Но той за мен не съществува, както аз не съществувах за него. Камо ли пък, ако ме беше удрял!

Той е направил своя избор, когато е прекратил връзката си с теб. Прави го и сега, когато не влиза в контакт с теб.  За дълг и задължения изобщо не може да иде реч. 
На твое място не бих се напъвала да помагам, освен ако това не ти носи някакво лично успокоение.

А как смяташ да му помагаш. Ако даваш регулярно суми, при такъв човек просто ще потъват. Нито ще му подобрят положението, нито ще помогнеш някак. По-добре ги давай за някой дом за изоставени деца...

Или смяташ да го прибереш при теб? Имаш ли деца, съпруг? Ако да, имай предвид, че ще промениш и техния живот. Не към добро.

Този човек не ти е баща. Просто някога е участвал с зачеването ти.
Баща е нещо много много по-различно.

Момичета мерси за подкрепата и съветите.
Аз тендирам да не се намесвам и да не помагам, той въобще не е потърсил помоща ми. Преди около 5-6 години бях в неговата държава, в градът в който живее. Нямах още деца, но бях омъжена за съпругът ми и той ме придружи. Тогава баща ми живееше с жена си и децата си. Аз им се обадих да се видим на кафе, неангажиращо някъде навън.
Бях няколко дена в техният град. Жена му и децата дойдоха от любопитство, той не пожела. Звънна само по телефона на жена си, тя ми го даде и си говорихме около 2-3 мин. и това ми е бил последният контакт така да се каже, но не успях да го видя тогава, т.е. той не пожела да ме види. След това се опитах да направя контакт с жена му и децата, но те си скриха телефонните номера от мен и така си остана.
Просто го видях на това видео и ми заприлича на бездомник, дожаля ми. Но ако започна контакт ще си докарам и големи неприятности, защото той няма да ме остави на мира вероятно, а е и много нахален, когато иска помощ.
Не смея да кажа на мъжът ми, защото много ме е срам с баща приличащ на бездомник. Ако види и как изглежда съвсем ще потъна в земята. После се чувствам виновна, все пак ме е създал, носим една кръв. После ме наляга ярост и яд, че и двамата родители ме оставиха на произвола. Никога не съм имала семейство. Дадоха ме на баба и дядо, те ме отгледаха колкото можаха, но починаха рано. Къщата им отиде за продан веднага след смъртта им, а аз на улицата без стотинка. Добре, че около година преди да се случи отидох студентка и си имах стая в общежитие, сама си изкарвах хляба, живеех в доста крайна бедност. Но целта ми беше една, да завърша следването си и да започна работа. След университета, животът ми тръгна като в приказка. Добре платена работа, самостоятелност. Но за Коледа, Нова Година, нямах къде да се прибера, както другите колеги от университета например. Стоях си сама или покани отказвах, защото не ми се обясняваше кое как на приятелите.