Здравейте, не знам дали тук е най-подходящото място да си изкажа проблема, но ако не е за тук, моля пренасочете темата ми към друг подфорум.
На 24 години съм и за добро или лошо отдавна вече ми се налага да се сблъсквам с битовизмите в живота...
Предполагам на доста момичета на моята възраст за съжаление им се налага да се борят с какво ли не и не искам да се самосъжалявам или да се правя на вечната страдалница, защото не е така. Осъзнавам, че трябва да бъда благодарна за всичко, което имам и че сигурно има хора, които се молят за здраве и оцеляване всеки Божи ден.
Но понякога не издържам на напрежението, явно ми е по-слаба психиката,знам ли...
Бих искала съвет: как да се справя, как да гледам на живота и да разбера дали наистина положението ми си заслужава стреса, който преживявам... Бих понесла и критики.
Та към проблема.
Преди 2 години се заех със собствен бизнес, който с помощта на родителите ми се осъществи и тръгна лека полека, но самото местоположение за услугите, които предлагам не беше никак добро. В първите месеци имах нужда от финансовата помощ на родителите си, защото предполагам знаете, че като започваш бизнес на тези години, без собствени събрани средства, е адски трудно да оцеляваш и да успяваш да влагаш средства. Имах нужда от рамо, наем, осигуровки, консумативи, които в началото не можех да плащам сама. Родителите ми всъщност държаха и бързаха да започна да работя, но явно не предвидиха, че поне половин година аз няма да имам възможност да се справя с всичките разходи, които имам. Баща ми първите три месеца се стараеше да ми помага,но след това спря и аз започнах да затъвам... Не можех да започна втора работа, защото бизнесът си иска цялото свободно време, а да тъка на два стана веднъж опитах и това ми костваше психическо и физическо здраве... Сега реших да сменя помещението, да добавя хубави реклами, да бъда на по-стратегическо място и с вече утвърдените клиенти, а и новите потенциални да се опитам да се измъкна от положението, в което съм. Приятеля ми ме подкрепи, имаше да ми връща известна сума пари и ми обеща, че ще се справим. Да, но в последствие се оказа много трудна задача да ми помогне и аз се оказвам с полуобзаведено помещение,с клиенти, които чакат да започна работа, а съм с вързани ръце... Мразя да се ядосвам за пари, но тук нещата не опират само до тях, знам че започна ли да работя нещата лека полека ще се наредят, но стреса, който преживявам всеки ден, броейки колко разходи имам, колко неща мен чакат и са ми на главата, че вече не издържам, не знам дали ще се справя...
Вие как бихте се справили с такава ситуация? Имам чувството, че само аз не мога да си наредя тоя пуст живот и да си живея младините...
Виж целия пост
На 24 години съм и за добро или лошо отдавна вече ми се налага да се сблъсквам с битовизмите в живота...
Предполагам на доста момичета на моята възраст за съжаление им се налага да се борят с какво ли не и не искам да се самосъжалявам или да се правя на вечната страдалница, защото не е така. Осъзнавам, че трябва да бъда благодарна за всичко, което имам и че сигурно има хора, които се молят за здраве и оцеляване всеки Божи ден.
Но понякога не издържам на напрежението, явно ми е по-слаба психиката,знам ли...
Бих искала съвет: как да се справя, как да гледам на живота и да разбера дали наистина положението ми си заслужава стреса, който преживявам... Бих понесла и критики.
Та към проблема.
Преди 2 години се заех със собствен бизнес, който с помощта на родителите ми се осъществи и тръгна лека полека, но самото местоположение за услугите, които предлагам не беше никак добро. В първите месеци имах нужда от финансовата помощ на родителите си, защото предполагам знаете, че като започваш бизнес на тези години, без собствени събрани средства, е адски трудно да оцеляваш и да успяваш да влагаш средства. Имах нужда от рамо, наем, осигуровки, консумативи, които в началото не можех да плащам сама. Родителите ми всъщност държаха и бързаха да започна да работя, но явно не предвидиха, че поне половин година аз няма да имам възможност да се справя с всичките разходи, които имам. Баща ми първите три месеца се стараеше да ми помага,но след това спря и аз започнах да затъвам... Не можех да започна втора работа, защото бизнесът си иска цялото свободно време, а да тъка на два стана веднъж опитах и това ми костваше психическо и физическо здраве... Сега реших да сменя помещението, да добавя хубави реклами, да бъда на по-стратегическо място и с вече утвърдените клиенти, а и новите потенциални да се опитам да се измъкна от положението, в което съм. Приятеля ми ме подкрепи, имаше да ми връща известна сума пари и ми обеща, че ще се справим. Да, но в последствие се оказа много трудна задача да ми помогне и аз се оказвам с полуобзаведено помещение,с клиенти, които чакат да започна работа, а съм с вързани ръце... Мразя да се ядосвам за пари, но тук нещата не опират само до тях, знам че започна ли да работя нещата лека полека ще се наредят, но стреса, който преживявам всеки ден, броейки колко разходи имам, колко неща мен чакат и са ми на главата, че вече не издържам, не знам дали ще се справя...
Вие как бихте се справили с такава ситуация? Имам чувството, че само аз не мога да си наредя тоя пуст живот и да си живея младините...
