Проблем във възпитанието на 3г. дете.

  • 5 728
  • 108
# 45
Според мен не става въпрос , да изнервяме детето за всяко нещо, а да се поставят някои граници- това може, това не може. Давам и телефона да гледа Маша и Мечокът, но ако зависи от нея ще гледа не 3 часа, а цял ден може това да прави, да ама не Simple Smile и като и го взема рев та се спуква, но не мога да я оставя цял ден да гледа, нали така !?
Виж целия пост
# 46
Абе гадничко е... Аз съм чистила нещо по-лошо от кал. Беше омазал и двете колела, под калника на едното имаше навряно и размазано, как не повърнах не знам. На косъм бях да метна цялото колело на боклука, честно. Оттогава и аз не давам много много да се вре по калта, щото освен кал може и други съкровища да има, даже е много вероятно да има.
Виж целия пост
# 47
Дрехите веднага са влизали в пералня и не ми било зор за тях. Колело, от чиито гуми ще се сипе кал, не мога да вкарам в пералня. Ако имах къде да държа двуколесните без да ги свие някой, никой нямаше да се занимава.
Виж целия пост
# 48
Голям зор да му изчистиш калта от колелото.  И дрехите да му изпереш. Ми дръжте ги в кутийки. 

Няма никаква причина да си туряш още една неприятна, мръсна задача в деня. Може да си прекараш и по-хубаво времето, отколкото в миене на кал, нали?

А някои дрехи след едно изкалване минават в графа "унищожени".

Не ги държим в кутийки, но гледам да има граници.

Иначе голямото си дете съм го водила на "кална разходка", когато е с дъждовен костюм и е позволено да се каля- буквално да гази в кални локви. Но това беше в планината, не в градска среда, където калта наистина е замесена с други работи.
Виж целия пост
# 49
Моят син е на 2г. 7 м., и ние продължаваме вече месеци да преминаваме през подобни периоди. Няма да давам конкретни съвети, мамите тук мисля достатъчно изчерпателни обяснения са дали, които според моя опит наистина помагат. Единствено ще допълня, че е много важно да се опитваш да запазиш спокойствие - при нас понякога е истинско предизвикателство, особено когато сме уморени, недоспали, и на нас се случва да се поизнервим. Всички родители според мен имат такива моменти, човешко е, но въпреки това се стараем много.
И още нещо - бих препоръчала на теб и всички майки да прочетете Йеспер Юл, Твоето компетентно дете. Тази книга изцяло преобърна представата ми за детското поведение и връзката му с поведението на родителя за ежедневни ситуации, за които дори не се замисляме, а могат да имат немалки последствия върху психиката и емоциите на децата. Започнах да променям нагласата си и да бъда по-отговорна и критична първо спрямо нашите реакции като родители, едва след това спрямо самото дете, съответно започнах да си давам сметка колко рефлектираме ние върху неговото поведение, до степен, която не съм предполагала. Виждам и че по-лесно овладяваме ситуациите, когато излезем от възприетите модели и поведенчески реакции, и се опитаме да погледнем и през неговия поглед. Така че, горещо препоръчвам този автор, за да разбираме по-добре децата си, да се опитаме да им спестим неволно причинени от нас самите негативни преживявания, и да възпитаваме емоционална интелигиентност и в себе си, и в тях.
Виж целия пост
# 50
Моят син е на 2г. 7 м., и ние продължаваме вече месеци да преминаваме през подобни периоди. Няма да давам конкретни съвети, мамите тук мисля достатъчно изчерпателни обяснения са дали, които според моя опит наистина помагат. Единствено ще допълня, че е много важно да се опитваш да запазиш спокойствие - при нас понякога е истинско предизвикателство, особено когато сме уморени, недоспали, и на нас се случва да се поизнервим. Всички родители според мен имат такива моменти, човешко е, но въпреки това се стараем много.
И още нещо - бих препоръчала на теб и всички майки да прочетете Йеспер Юл, Твоето компетентно дете. Тази книга изцяло преобърна представата ми за детското поведение и връзката му с поведението на родителя за ежедневни ситуации, за които дори не се замисляме, а могат да имат немалки последствия върху психиката и емоциите на децата. Започнах да променям нагласата си и да бъда по-отговорна и критична първо спрямо нашите реакции като родители, едва след това спрямо самото дете, съответно започнах да си давам сметка колко рефлектираме ние върху неговото поведение, до степен, която не съм предполагала. Виждам и че по-лесно овладяваме ситуациите, когато излезем от възприетите модели и поведенчески реакции, и се опитаме да погледнем и през неговия поглед. Така че, горещо препоръчвам този автор, за да разбираме по-добре децата си, да се опитаме да им спестим неволно причинени от нас самите негативни преживявания, и да възпитаваме емоционална интелигиентност и в себе си, и в тях.
Ще я прочета,  благодаря Simple Smile
Виж целия пост
# 51
"някои хора се изненадват, като разберат, че децата също са хора" - хареса ми  Simple Smile
Виж целия пост
# 52
Чела съм я тази книга, общо взето валидни неща, когато децата са в по-светлите си периоди и искат общо взето смислени неща.

Но не и за периодите, в които са на път да се разтопят в токсична локвичка, в които искат "квадратно кръгче, веднага" и изобщо се налага родителят да се намеси и да спре хаоса.

Освен това авторът не изключва ситуациите, в които родителят просто иска нещо да стане по даден начин, за да върви денят. Тогава може детето да се застави да го направи.

Според мен в книгата се говори за случаите, в които родителят е от тия задушаващи и моделиращи типове, които си мислят, че на детето никога не му хрумва нищо смислено. А истината е, че му хрумват смислени неща, но в част от ситуациите. И дори на смислените неща можем да кажем "Не!".
Виж целия пост
# 53
Всеки си знае своите приоритети!
Аз не заменям за нищо съвместните игри с децата ми. Смятам, че са им много полезни и дори им развиват мисленето. И четенето на приказки преди сън, и приспиването.  Още повече, че с голямата разлика във възрастта на двете ми деца /9г./ ми е напълно ясно, че всичко е с времето си - има време да си играем заедно,  да се приспиваме, а идва време и за самостоятелност и такова, в което изобщо не искат да те чуят!!!

За калта - не бих поощрявала. То кучето ми знае да не се навира в кал и в локви, какво остана за детето!  Crazy
Виж целия пост
# 54
utro77, в духа на твоят пост - има време да се завират в калта, има време и да я заобикалят. Мене сега да ме караш - не искам.
Виж целия пост
# 55
На каква възраст са тия съвместни игри?

Защото със сина си забелязах, че главно ме търси, когато се фрустрира и няма търпение да направи нещо сам. И ме търси, за да го направя вместо него. Затова с момичетата направих друга стратегия- оставих ги сами да се оправят при трудности, с играчки според възрастта.
Виж целия пост
# 56
Аз също обичам да играя с детето, но да не може или да не иска да играе сам не би ми харесало. Все пак не мога постоянно да съм на тая вълна, и аз си имам работа за вършене или пък искам просто да си поседна, да почета или да поблея в една точка. Ако постоянно ме дърпа и иска да съм на разположение определено ще се изнервя.
Виж целия пост
# 57
На каква възраст са тия съвместни игри?

Първите няколко години - 2-3-4...

Сега е на 8г. Вече сме на съвсем друг етап.


Виж целия пост
# 58
Аз пък точно на 7+ започнах да изпитвам интерес да общувам повече, иначе на 2-3 годинки не знам на какво толкова може да се играе. Сега поне знае да играе шах, може да говори смислено и да разказва интересни неща. На 2-3...сладко е, но повече от 15 минути не издържам.
Виж целия пост
# 59
Чела съм я тази книга, общо взето валидни неща, когато децата са в по-светлите си периоди и искат общо взето смислени неща.

Но не и за периодите, в които са на път да се разтопят в токсична локвичка, в които искат "квадратно кръгче, веднага" и изобщо се налага родителят да се намеси и да спре хаоса.

Освен това авторът не изключва ситуациите, в които родителят просто иска нещо да стане по даден начин, за да върви денят. Тогава може детето да се застави да го направи.

Според мен в книгата се говори за случаите, в които родителят е от тия задушаващи и моделиращи типове, които си мислят, че на детето никога не му хрумва нищо смислено. А истината е, че му хрумват смислени неща, но в част от ситуациите. И дори на смислените неща можем да кажем "Не!".

Идеята за мен е съвсем различна от това, което описваш, и засяга принципни неща за детската психика и поведение, валидни за всяка възраст, и подплатени като конкретика с примери, от които сами да направим заключения за себе си, а не с насоки, какво да правим в дадена ситуация. Не бих се съгласила, че засяга само посочените от теб типажи, нито че в нея биха имали място случаи, при които родител трябва да застави детето да направи нещо. Смисълът според мен е друг, но явно всеки го вижда въз основа на своите си възприятия - даже се зачудих, дали за същата книга става въпрос. Така или иначе, нямам намерение да убеждавам никого в нищо - желанието ми беше да споделя нещо, ако може да бъде полезно и на друг, тъй като на мен помогна да разбирам по-добре детето си, съответно по-лесно и да кореспондирам с него. А ако някой сметне, че може да му е от полза, нека сам прецени спрямо собствените си виждания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия