Напоследък си мисля как прегорях в работата си. Как беше едно време, някъде допреди две години и как сега политиката на компанията е... Не знам каква е, но се усещам като идиот. И прегарянето ми не е от това, че му е дошло времето, обикновено една длъжност се "изяжда" едва за няколко години, а аз повече от десетилетие ходех на работа с кеф. Тъжно ми е, няма го усещането, че правиш нещо важно и полезно. Няма признателност, всички сме напрегнати. Джавканиците нарастват. Доскоро не усещах радостта в петък 17 часа, когато напускам офиса. Сега в този час въздъхвам с облекчение. Ще търся начин да се местя, обаче всичките ми тясно специализирани знания, всички усилия, вложени в обученията, не струват и грам навън. И заплатата ми е добра, и длъжността ми не е ниска. Трудно ще намеря такава заплата, а имам ипотека. Значи по всяка вероятност ще си налягам парцалите и ще стана част от офисния планктон. Ще спра да се развивам, няма да имам желание да го правя. Тъпо.

