За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 255
Абсолютно споделям мнението че сме ограничени откъм свобода - властите навсякъде прилагат "ограничителни мерки" - и ето моите - не можах да видя най-близките ми хора /те са в чужбива, някои имаха полети и загубиха над 4 х $/, поради отмяна на полети, карантини, и такива подобни, тази година; и да за мен е важно да се видя с колеги и приятели на едно кафе навън, 50 % от колегите си не съм виждала от Март, една част съм видяла за макс 5-6 часа за целия период, хоум офиса си почти нон стоп на разположение - телефон, майбър, все има нещо спешно - и това, че нямам удобствата на офиса - техника - нямам принтер, скенер, голям монитор, защото работя с няколко програми едновременно, ако щете дори и удобен офис-стол, еми няма как аз да инвестирам в тези неща, ако има някой излишни пари, ще дам IBAN. И да търпя и спазвам всички ограничителни мерки, ОБАЧЕ има доста хора, които НЕ го правят, и за разлика от онези бели държави, тук всеки си прави каквото иска - няма глобени /или поне такива които плащат глоби, щото падат в съда или не им пука/, на никой не му пука какво правят хората - ето тук е мястото на държавата, която просто липсва. Нали видяхте снощи дадоха работещи заведения, кошмара в Кауфланд и тн. Та аз дали спазвам няма никакво значение, повечето не го правят и вируса си се разпространява. Сутринта по Канал 1 имаше 2 лекарки при Георги Любенов и те казаха точно истината за пропиляните летни месеци, за липсата на всякаква организация, ние дори нямаме протокол за лечение - всеки си прави и лекува както намери за добре.
Виж целия пост
# 9 256
Elizabet, противоречиш си. Ако има пълно ограничаване на тези свободи няма да има тълпене и отворени заведения. Проблемът е, че няма никаква воля да се наложат мерки, ако ще това и да струва недоволство. Видя се до какво доведе свободния режим през лятото. Имаше време да се подготвим за втора вълна, но нищо не се направи и сега носим последствията. Някои по-тежко от други. Има примери по света, където се овладява положението, но е с цената на ограничения. Няма как иначе да е. Времето ще покаже дали Шведския модел е правилен, а и нямаме дани от страни в Азия и Африка.
Българите, или поне по-възрастните не са подложени на ограничения за първи път и ако преди това е било без никаква нужда, то сега е. Няма как да се справи здравната система, не е подготвен персоналът.  И те са хора и изнемогват.
Виж целия пост
# 9 257
Леле...чета и не вярвам....Всеки ден в нюзфийда ми има постове на мои познати, които загубиха близки, малки дечица останаха сирачета....дори и това ли не ви трогва и не ви кара да се замислите? Може би трябва човек да се сблъска челно, за да не го интересуват ресторанти и т.н, а наистина важните неща в ситуация като сегашната. Те също са имали свободата и правото да живеят, но някой друг безотговорник и ходещ бацил им го е отнел.
Разбрах за моя бивша приятелка, която е разбрала, че е болна, но на втория ден е отишла на работа във хипермаркет за хранителни стоки.  Бях потресена.
Виж целия пост
# 9 258
И аз съм искала във вторник сутринта да се разхождам с часове и после да седна някъде да изпия кафе, защото времето е прекрасно, но е трябвало да работя например. За да оцеляваш, спазваш правилата на социума, сега просто се променят. За каква свобода точно се говори, кой е свободен да прави само каквото иска от-до? Аз не познавам такива хора. Да избираш как да прекараш свободното си време не е свобода, защото само "свободно време" казва достатъчно. Няма нужда от демонстрация на морално превъзходство на 'свободните', особено, когато хора умират ей така. Отговорност трябва и към другите.
Виж целия пост
# 9 259
Леко изпуснах връзката с религиите, а иначе съм съгасна, че си е твоя работа, до момента, до който не пречиш на другите.
По повод на религиите ми попадна виц:
И християнството и мюсулманството ни казват да обичаме ближния си, но само Кама Сура казва как. (шега е, да не се засегне някой).
Виж целия пост
# 9 260
Свобода (на латински: libertas) е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък[1]. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания[2][3]. По уикипедияИ само да кажа, че имам познати, които поради ограниченията /границите бяха затворени пролетта/, не успяха да се сбогуват с родителите си, нито да ги изпратят,  как се живее така дано не разберете лично. Та наясно съм със смъртта около нас - статистиката явно говори къде сме, но човекът е социално същество, има нужда да контактува.
Сутринта слушах за Франция, ако Март 10% от французите са имали психически проблеми /толково си признават/, то сега са 21%, което се дължи на локдауна, и е огромен проблем върху който работят в много държави по света, у нас този тип медицина е изтикана в дъното, дори и по ЗК май почти няма финансиране.
Виж целия пост
# 9 261
Като чета сегашните оплаквания и си мисля какви ли теории на конспирацията ще се развихрят догодина, когато големи областни градове минат на воден режим. Съвсем очаквано, съвсем предвидимо - каквито бяха и сегашните ограничения.
И си мисля, че оплакването от режим на водата ми е някак по-разбираемо отколкото "не мога да отида на ресторант".
Виж целия пост
# 9 262
Сутринта слушах Тома Томов за неговите прогнози, след като Байдън   влезе в Белия дом.  Отношенията с Русия вероятно ще се влошат, защото щял да върне администрацията на  Обама и Хилари Клинтън. Те не се славят с любов към Русия, а това ще  е сериозен проблем за света като цяло.
Та се надяваме след  "отнетата свобода" поради  ковида, да не прерасне в  друга несвобода поради военни конфликти. Ние сме в НАТО и следователно участници във военни операции.
Колкото до предстояща водна криза, чудя се на кой от двамата Ревизоровци да вярвам. В парламента видях и чух един, а след срещата с премиера, видях и чух съвсем друг.
Сега ще срещна  отпор, но аз си мисля, че прокламирането на  "отнета свобода" по време на соца, никак , ама никак не повлия на моето поколение - родените между 1945 и 1980 г. Бяхме едно  много щастливо поколение, с възможности за развитие, макар и само в соц-лагера. Вярвайте ми, имахме всичко съществено за едни смислен живот.  Какво ли очаква вашето поколение, а какво ли очаква децата и внуците ни?!
Виж целия пост
# 9 263
Бяхме едно  много щастливо поколение, с възможности за развитие, макар и само в соц-лагера. Вярвайте ми, имахме всичко съществено за едни смислен живот.  
Нали не мислиш, че твоите връстници, т.е. хора от същото това поколение, но родени и живели извън социалистическия лагер, са били по-малко щастливи или с по-малко възможности за смислен живот? Аз лично, силно се съмнявам в това.
Виж целия пост
# 9 264
Да, така е, но аз говоря за моето поколение в България.
Виж целия пост
# 9 265
Бих уточнила, че не сме усещали да ни липсва нещо, защото няма как да ти липсва нещо, за което не подозираш. Но това не е същото, като да не са ни липсвали много неща, но чак сега успявам да осъзная какви са били те.
Виж целия пост
# 9 266
Бих уточнила, че не сме усещали да ни липсва нещо, защото няма как да ти липсва нещо, за което не подозираш. Но това не е същото, като да не са ни липсвали много неща, но чак сега успявам да осъзная какви са били те.
Точно, точно, точно! Да добавя само, че нашето детство през 70-те и  80-те години беше "златен" период не само за социалистическите държави, а за света изобщо - раните от Втората световна война вече са поизлекувани, все още има просперитет и надежда. Като добавим, че след една определена възраст все по-силно се обажда жалбата за младост, обяснимо е иделизирането на тези години от КАГ и други. Все едно аз да идеализирам 90-те години - бях 20 и няколко годишна пикла, пълна с надежди. Ама, до козирката нафрашкана с надежди. Пък, то се видя къде отидоха надеждите ни.
Виж целия пост
# 9 267
Аз от надежди не мога да се оплача. Базата ми от соца е била толкова ниска, че и надеждите ми са били достатъчно скромни, та мога да кажа, че съм задминала всичко, за което съм си мечтаела някога. Била съм реалистка явно и съм се целела ниско Wink
Виж целия пост
# 9 268
Много неща са ми липсвали тогава, нищо не ми липсва от 80те, изобщо не се прехласвам от скачането на ластик пред блока, защото си беше просто скачане на ластик, нито при баба на село.Беше хубаво защото бях с братовчедите си, но транпорта беше толкова убийствен, че отиването до там беше едно незабравимо, но неприятно усещане. Мисля, че сина ми има много по-интересни забавления и възможности. Беше ми много смотано и ограничено. Гадтиге униформи, тъпите плитки, малкото цветове на флумастерите,еднаквите рокли. Влудяващо.
Виж целия пост
# 9 269
Никога не съм била вторачена в това, което ми липсва. Поради което и не съм страдала особено по темата. От соца хванах малко, бях на 16 по време на промените.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия