За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 375
Напоследък си мисля за една случка от времето, в което бях 12 клас и живеех при родителите си. Ситуацията е следната: ...................
Защо тя се сърди, че чу истината...??
Имаш право да си сърдита. Делят си децата.

А майка ти също е ясно защо се сърди - никак не е приятно да ти обясняват как си сгрешил, като наистина си сгрешил.
Виж целия пост
# 9 376
Анастасия, историята ти ме трогна и натъжи. Смятам, че си права. Имаш подкрепата ми, макар и виртуална. Hug
Брат ти по-малък или по-голям е от теб?
Виж целия пост
# 9 377
Брат ми е по-малък - на 16г е.
Вчера говорихме по телефона дали е "писал писмо на дядо Коледа" и той ми каза - "Како, разбирам защо не си идваш вече".
Хем се зарадвах, че вече е пораснал и чете между редовете, хем ме натъжи, защото вижда истината (която е рано да я знае на 16г). След като си затворихме, заплаках.

Благодаря на всички! ♥️
Виж целия пост
# 9 378
Анастасия и мен ме жегна много твоята история, съчувствам ти искренно и те разбирам напълно. Ако бях на твое място точно това щях да си помисля. Именно заради това аз винаги съм искала и имам само едно дете. Знам си възможностите и силите. Поне това дете е осигурено както трябва и не му липсва нищо. Както емоционално така и материално.
Виж целия пост
# 9 379
Струва ми се, че малко драматизираш. Не си вкарвай сама в главата мисли как не си желано дете и никой не те иска там. Просто четирима човека в малко жилище е трудна работа, особено ако не е временно, а цял живот си се гъчкал на тясно.  Сама казваш, че в бишата спалня и настояща стая на брат ти има място колкото за едно легло. А за тях това е била спалня години наред. Фактът че ти си излязла оправна и си се изнесла рано им е дошъл като глътка свеж въздух. Затова са бързали да преустроят. Всеки родител иска да си осигури на децата най-доброто, по възможност и отделни широки стаи за всяко, ама обстоятелствата невинаги го позволяват. Предполагам брат ти е по-малкия, затова ти се струва в по-изгодната позиция и като по-желано дете, но него просто няма как да го "отпишат" като обитател на жилището все още.
Ако недай си боже се наложи да се прибереш, ще ти намерят място със сигурност. Не го мисли и не си разваляй настроението и отношенията с вашите предпразнично.
Виж целия пост
# 9 380
И на мен ми стана тъжно от разказаното от Anastasiya. Какво ли е мислила майката, не може да знаем, но пък нали майките са за това, да разбират /поне да се опитват/ децата. Явно в този случай не е така.
Намери сили да се справиш, живота понякога поднася изненади и не винаги са лоши.
Виж целия пост
# 9 381
Разбирам те добре, но според мен нещата не са така черно-бели. Щом брат ти е малък е с предимство винаги, особено ако нямат възможност. При нас също се получи нещо такова - майка ми остана без стая, в която да може да се прибере, за да има къде да спим аз и баба ми (докато бях ученичка). Със сигурност не й е приятно, че двете й сестри имат жилища, а тя няма къде да отиде ако не може да плаща наем, но така се стекоха нещата. Аз се изнесох и ако баба почине, а майка ми отиде в апартамента с нейния мъж, то тогава аз няма да имам къде да се върна... И така... От беднотия, обстоятелства, недомисици. Няма смисъл да се сърдим, по-скоро на твое място бих попитала защо щом толкова те измъчва
Виж целия пост
# 9 382
Тогава си задавам въпроса защо съм раждана? Защо имат две деца като искат едно? Защо им беше да ме оставят на земята почти една година преди да дойда в София? Не можеха ли да изчакат още 7-8 месеца .. с какво заслужих да не съм чакана там?
Какво искат - и агнето цяло, и вълкът сит ли? Две деца, но стая само за 1...
Боли ме много. Чувствам се отхвърлена от дома им.

Напълно те разбирам, но апартамент с още една стая не е по джоба на всеки. И  не всички се пазят както трябва от забременяване (има много предразсъдъци), пък може и момче да са искали... Знам ли. За себе си си права, те също имат вина, не ги оправдавам, но ги разбирам. След време и ти.
Виж целия пост
# 9 383

Тогава си задавам въпроса защо съм раждана? Защо имат две деца като искат едно? Защо им беше да ме оставят на земята почти една година преди да дойда в София? Не можеха ли да изчакат още 7-8 месеца .. с какво заслужих да не съм чакана там?
Какво искат - и агнето цяло, и вълкът сит ли? Две деца, но стая само за 1...
Боли ме много. Чувствам се отхвърлена от дома им.


Напълно те разбирам. И аз бях така. Бяхме в двустаен апартамент в провинцията. В едната стая майка и татко, в другата двете със сестра ми . И малка кухничка. Тя отиде да следва и аз се чувствах като кралица сама в стаята. Тя се върна и се омъжи и дойде със зет ми в детската. Аз.....в  кухничката на едно диванче. И тогава реших,че е най-добре да следвам в София. Това беше най-доброто ми решение. С месеци не се прибирах в къщи, защото нямаше място за мен, но не го приемах толкова трагично. Просто останах в София на квартира от 19 годишна.Това поне ме направи самостоятелна. За което не съжалявам и до ден днешен. На никой не съм се сърдила. Приемах нещата такива каквито са!Това ме амбицира да си намеря жилище, след като се омъжих! Ами това е. Слава Богу! Нещата се подредиха от само себе си в различно време! Та и ти не го приемай толкова трагично.  Помисли си,че всичко е за твое добро!!!


Виж целия пост
# 9 384
Anastasiya.glam според мен има нещо което не казваш . Да не би вашите да са очаквали, че ще се изнесеш ?
А за останалото според мен нещата са между теб и брат ти. Той трябва да ти осигури място колкото неговото, т.е. да те покани в стаята в която е докато си у вас. Има разтегателни дивани и пр.  . Ако държи на връзката ви.
Виж целия пост
# 9 385
Тогава си задавам въпроса защо съм раждана? Защо имат две деца като искат едно? Защо им беше да ме оставят на земята почти една година преди да дойда в София? Не можеха ли да изчакат още 7-8 месеца .. с какво заслужих да не съм чакана там?
Какво искат - и агнето цяло, и вълкът сит ли? Две деца, но стая само за 1...
Боли ме много. Чувствам се отхвърлена от дома им.

Напълно те разбирам. И аз бях така. Бяхме в двустаен апартамент в провинцията. В едната стая майка и татко, в другата двете със сестра ми . И малка кухничка. Тя отиде да следва и аз се чувствах като кралица сама в стаята. Тя се върна и се омъжи и дойде със зет ми в детската. Аз.....в  кухничката на едно диванче. И тогава реших,че е най-добре да следвам в София. Това беше най-доброто ми решение. С месеци не се прибирах в къщи, защото нямаше място за мен, но не го приемах толкова трагично. Просто останах в София на квартира от 19 годишна.Това поне ме направи самостоятелна. За което не съжалявам и до ден днешен. На никой не съм се сърдила. Приемах нещата такива каквито са!Това ме амбицира да си намеря жилище, след като се омъжих! Ами това е. Слава Богу! Нещата се подредиха от само себе си в различно време! Та и ти не го приемай толкова трагично.  Помисли си,че всичко е за твое добро!!!

Моля те оправи цитата. Сега излиза, че аз съм писала това, а не ти.
Виж целия пост
# 9 386
Не разбирам родители като тези на Анастасия. Аз никога не бих причинила това на дъщерите си, колкото и на тясно да живеем! Има хора и хора, това си мисля често. Един и същи казус се вижда различно през различните очи. Мен ме боли от такива случки с непознати хора, какво остава да го причиня на децата си!
Виж целия пост
# 9 387
О, заболя ме сърцето....
На родителите им трябва едно легло, а децата като са малки имат нужда от място за игра/учене. Познавам хора, които години спаха в кухнята, за да може детето им да има стая. А след като отиде да учи не се нанесоха в нейната стая, а тя винаги беше за нея, когато си идва.
Какво значи родителите искали да имат повече пространство.... да не са имали две деца тогава или нито едно.
Виж целия пост
# 9 388
Anastasiya.glam според мен има нещо което не казваш . Да не би вашите да са очаквали, че ще се изнесеш ?
А за останалото според мен нещата са между теб и брат ти. Той трябва да ти осигури място колкото неговото, т.е. да те покани в стаята в която е докато си у вас. Има разтегателни дивани и пр.  . Ако държи на връзката ви.
Между нея и брат ѝ? Който е на 16 години? Родителите не са успели да създадат добри условия и се очаква един тийн да реши проблема?
Виж целия пост
# 9 389
Унизяващо е да сложиш детето си да спи на пода като куче. Е, сложен е матрак, пак е кофти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия