За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 495
О, моят опит е различен. Много "звезди" в бизнеса си мислят, че са кой знае какво и не осъзнават, че светят с отразена светлина и когато напуснат големите си фирми изведнъж се сблъскват с грубата действителност, че всъщност за тях конкретно никой не е приплакал. А пък да напуснеш емоционално в криза е още по-зле. Да не говорим, че за HR-ите и работодателите да си без работа е някаква стигма и това веднага те поставя в неизгодна позиция първо при подбора, а после и при преговорите за заплата и условия. Но, кой както иска, аз само споделям, не карам никого да остава.
Виж целия пост
# 9 496
Има много истини, в това което е написала Черна станция.
И другото го има, че в този живот най-важните сме ние и нервите и емоциите ни вредят само на нас и никой не ни ги плаща.
Изборът, какъвто и да е, зависи само от теб, така че успех!
Виж целия пост
# 9 497
Кой ти опит - личния или имаш някаква по-голяма извадка?
Пропускаш психологическата част, която всъщност движи процеса. На хората като им писне напускат въпреки ейчарите, въпреки криза и си намират работа. А твърде често е важно просто човек да се махне, защото повече не иска да се пържи в ада на работа и играта с умните размисли за ейчари и работодатели вече я е превъртал в ума си хиляди пъти в ума си.
Виж целия пост
# 9 498
Кой ти опит - личния или имаш някаква по-голяма извадка?
Пропускаш психологическата част, която всъщност движи процеса. На хората като им писне напускат въпреки ейчарите, въпреки криза и си намират работа. А твърде често е важно просто човек да се махне, защото повече не иска да се пържи в ада на работа и играта с умните размисли за ейчари и работодатели вече я е превъртал в ума си хиляди пъти в ума си.

Личния - конкретно мой и лични наблюдения. И ти предполагам нямаш глобална статистика Wink

И аз не съм казала да не напуска, а да преспи, да го обмисли, да види сега ли е моментът (може би за Коледа ще има бонуси и ако си даде предизвестието няма да и дадат, може да има някакъв проект за довършване и да чака комисион), да си помисли наистина ли го иска, или е моментно настроение, да види какъв е пазарът на труда за нейната специалност/умения, да види има ли средства да изкара няколко месеца без доходи и когато се увери във всичко това да решава.
Виж целия пост
# 9 499
Да, това с бонусите е важно - ако ще напуска, поне да изчака да дадат бонуса и тогава да си пуска предизвестие. И аз не я карам да напуска, нито я карам да седи, просто си говорим по темата.
Виж целия пост
# 9 500
Мисля, че корона вируса е само началото и предстоят някакви съвсем различни промени. Може да се налага за в бъдеще и пълен абсолютен локдаун. Просто хората като цяло - особено у нас - сме недисципллинирани и сега ни подготвят за нещо друго. Не съм вярваща в конспирации и подобни. Даже за разлика от редовия българин искам да се ваксинирам срещу Ковид. Но промените тепърва започват и често ми хрумват стратегии как ще се оцелява занапред... Извинявам се, че хич не са ми Коледни мислите.
Виж целия пост
# 9 501
Мисля си за съсед, който е в болница в много тежко състояние с кв. Не сме били близки, но все пак го мисля човека.
Виж целия пост
# 9 502
Мисля си, че заради цялата обстановка навсякъде мама за първи път, откакто почина татко преди 2 години, ще изкара сама Коледа. Знам, че ще й тежко, ще плаче, ще мисли. На връх Коледа празнуваха и годишнините си, та съвсем ще й емоционално. Много ме е яд, но повече ни е страх да се мотае по автобуси и самолети, та така ще е тази година. Аз отсега си поплаквам, мъчно ми е.
Виж целия пост
# 9 503
Ау, Ева, това е чудесна , чудесна мисъл!!!
Мисля си за приятелка. Как имам нужда да говоря точно с нея. Но от 4 години не си говорим и то заради мен. Сега колкото ми в самотно знам , че имам нужда точно от нея Sad

Мисля, че точно сега е моментът да си проговорите.
Виж целия пост
# 9 504
Мис Каролин Бингли, скорошно оздравяване ти желая, на теб и близките ти заразени. И весели празници, въпреки всичко.
Тая година май коледното настроение ще е по-различно. Тоя вирус прецака и промени толкова неща... Но няма да се предаваме! Със сигурност идват по-добри дни, няма как да е иначе.
Виж целия пост
# 9 505
Колко време още ще чакаш? Какво трябва да се случи, за да й се обадиш? Приключваш с детските обиди и й се обаждаш да й кажеш колко я обичаш. Иначе ще дойде един момент, в който няма да има връщане назад и няма да има кой да те чуе. Това ще е най-голямото самонаказание. Готова ли си да живееш така цял живот?
Виж целия пост
# 9 506
Подадох си молбата днес. Аз, че съм емоционална, такава съм, но не съм безразсъдна, да не кажа, че щом става въпрос за работа и доходи съм много отговорна. И парите си сметнах, и всичко премислих, и бонус имам да вземам, но не е годишен, ще видим ще го получа ли. Там е работата, че всеки път премислях, но няма промяна към по-добро и никакъв лъч светлина. В собствените си сили и умения съм повече от уверена. Целя се и в по-висока заплата по принцип и се надявам да ми се получи. На мнение съм, че който рискува и е смел, печели. Не мога да чакам да се хвана за друг клон и тогава да пусна този. Да, по-разумно е, но в конкретната ситуация не мога да симулирам дейност, докато си намеря друга работа. Имам 6 работни дни до НГ и другото е отпуск. Перфектно се получава. Подала съм си CV-то насам-натам, имам и още доста да подавам, все някъде ще ми излезе късмета. Дори вече имам предложение, но парите за мен са малко, а работата много. Голяма международна фирма, не могат да си намерят читав човек, според мен ще са склонни и на повече пари, но са в друг бранш, а на мен като че ли малко ми омръзна да сменям попрището. Работа има, и то много, но аз качих изискванията вече и не ми се работи какво да е.
Виж целия пост
# 9 507
И аз имам желание да си поговоря с някои хора,но  нееднократните ми опити да се свържа изобщо с тях от известно време удрят на камък...Понякога го има желанието и инициативата,но отсрещната страна мълчи поради някаква причина.
Виж целия пост
# 9 508
И на мен ми е болна тема това с приятелите, общуването, отдалечаването. Правех опити, на сила хубост не става.
Писна ми инициативата да я поемам аз и вече отдавна не го правя.
Времето отсява хората около теб най-добре. Тези дни това го разбрах още повече.
В трудните моменти се вижда кой ще е до теб и го е грижа и кой не. Много добре си направих изводите. Оттук нататък остават край мен само с тези, които за пореден път ми доказаха, че ме обичат и подкрепят-старите и верните. Друго всичко се зачертава окончателно и завинаги!
Има една проказка-"направи добро, изяж лайно". Та и аз така-все услуги, все да помагам, все да се притека на помощ, а сега какво стана когато аз съм в труден момент-ни вест, ни кост от тях. Даже не ме и питаха как сме.
Тъй, че повече не се хабя излишно.
Не, че съм опряла до тях, имам си семейство и роднини-да са ми живи и здрави има на кого да разчитаме, да ни помогне когато се налага с носене на ядене и лекарства.
Та това е-наистина семейството е най-важно. И двама-трима приятели стигат.
Виж целия пост
# 9 509
Горе-долу и аз си мислех тези дни за приятелството и за доброто. По-скоро и за другата страна на нещата, приятната, когато ти се обади някой ей така, без повод, и ти каже "а ти спомняш ли си, когато на мен ми беше много трудно - ти ми помогна". А това е било преди години, вече дори не си спомняш конкретната случка, но човекът отсреща помни. Много мило.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия