Трудно проговаряне - ТЕМА 22

Здравейте 
Знам, че въпросът ми едва ли има еднозанчен отговор, но: Трудното проговаряне заболяване ли е само по себе си или по-скоро е симптом на нещо по дълбоко?
Малкият ми племенник е на 5 годинки и има значително ограничен речник и затруднения в общуването. Освен това съм забелязала, че прави странни движения с езика си. Когато му кажеш "Здраве", той прегъва езика си на 2 и ти го показва, като се опитва да не поддържа зрителен контакт. Има и други нетипична за възрастта му неща, но според брат ми всичко му е наред. Просто това бил неговият "неговият начин да се изразява".

Боже луди хора. 
Заравянето на главата в пясъка никога не решава проблема, а просто го задълбочава. 
Даси заведът детето на специалист. 

Добро утро, момичета...
При нас нещата са си почти същите, само отделни думички, но имам с какво да се похваля от последните дни... 
Малкия започна да казва "Чао, мамо", "Чао, бабо", "Чао (името на човека)", а не просто "Чао", което много ме изненада и зарадва.
Също така, когато изяде нещо, казва "Нямааа", или "Свърши", а сутринта си играех с него на нещо, с което си е играел вуйчо му и той каза "Емо !" (така се казва брат ми).
Много съм щастлива, много ! Щастлива съм и от факта, че в събота празнувахме рождения ден на майка ми в ресторант и той ходеше при хората, хващаше ги за ръка, за да танцуват, целуна моя приятелка и не можех да повярвам, че от затвореното и необщително дете, което пищеше от всички, се е превърнал в един малък чаровен досадник, който сам търси вниманието на хората.
Вече вярвам, че нещата ще се оправят.
Логопедката ни посъветва да го заведа да поработи с него отново, ако до 2 г. и 6 м. не прави прости изречения. Имаме месец да постигнем това.
Желая прекрасен ден, много думи и усмивки на всички !

Галеона, само по себе си трудното проговаряне не е "заболяване", но е признак за възможно наличие на някакъв проблем. Както ти си забелязала, племенникът ти освен забавянето в говора им и други странности и ритуали, което е притеснително.

Очаквам утрешният ден с нетърпение, за да направим отново тестът за слуха и бях изненада днес след разговор преди време с личният лекар и той каза, че ще назначи на дъщеричката ми час за логопед, звъннаха за да потвърдя час , не с логопед , а за някакво интервю. С което тя няма как да се справи, защото те ще я питат предполагам, как се казва, на колко е год, цветове и т.н. Чудя се защо е необходимо , да го пропусна и да искам час направо за логопед. Отделно днес ме разтревожи много, защото се държа толкова истерично, плака и непрекъснато пищи за всичко, бяхме на плаж, викам и за да и вдигна банският и тя започна да пищи, казвам и ела да ти облека хавлията пак същото, синът ми се опитва да и помага тя пак пищи, там малко си го обяснявам, че той често я дразни и тя вече е заела отбранителна позиция , макар че пък и много обича да си играе с него. Все за лоши неща си мисля , като има такъв ден, иначе въпросното интервю ще е следваща сряда, в зависимост от утрешният резултат. Аз се притеснявам, че тя не ме разбира, защо като и покажа изпълнява. Къпя я и и казвам: " Хайде сега прибери и играчките", реакция никаква. Показвам и кутийката в която трябва са ги постави и тя веднага ги прибра. Как се държат вашите дечица? Странното е, че се държи така предимно с мен и сина ми, прекарвайки най- много време с нея. Нито с мъжа ми, нито в детската градина са казали, да има проблем, аз им споделих притесненията си , че не говори. И те казаха, че е много щастлива там и няма такива прояви, не вярвам да ми спестяват истината , за нещо толкова сериозно.

Аз затова държах Тео да отиде в група, в която познавам сестрата. Искам истината, а не само - спа, храни се, добре се държа.

Милушка, детето явно не разбира достатъчно и е объркано от двата езика. Давай й кратки и ясни команди и ако не реагира повтаряй кратка и ясна команда и показвай какво трябва да направи, т.е. "облечи" думите си в действия, за да те разбере. "Хайде" е паразитна дума, избягвай я ако е възможно. Можеш да кажеш само ДА СЪБЕРЕМ ИГРАЧКИТЕ, ако не реагира започни да събираш и я окуражавай и тя да ти помага, можеш даже да й хванеш ръчичките и да й покажеш какво да прави. Като изпълни команда, трябва да има големи овации. Колкото по-кратки и ясни са ти изреченията, толкова по-лесно ще те разбере.
Аз толкова съм дъднала ясно, отчетливо и на висок тон като радио, че сега дъщеря ми проговори, но трябва да я отуча да вика постоянно.  

Съгласна съм и аз се уча как да се държа, че понякога ми е доста трудно, да намеря правилният подход. Нашето поведение и отношение трябва изцяло да се подчини на състоянието на децата. И основното е според мен огромна доза търпение и постоянство . Това " Хайде" за жалост вече даже го е научила малката, явно твърде често го използвам. Но абсолютно всичко , което и покажа няма никакъв проблем да го разбере , но кажа ли е друга работа. Това с поощряването го правя редовно и тя самата си то прави, когато смята, че се е справила с нещо добре. Много е смешна, започва да пляска с ръчички и да казва " иеее" или като види нещо, което я е впечатлило казва " Wow"😁  Но тя като цяло е доста емоционална.

Galeona, специалист трябва да каже, че всичко му е наред, а не брат ти. Не знам дали му е правен подробен преглед от педиатър на 4-годишна възраст, когато се проверява речева активност, фина и груба моторика, мускулатура и т.н. Поне тук това е задължителен преглед и лекарят преценява дали да даде направление за логопед, психолог и т.н. При моите деца имахме различни нива на трудно проговаряне - единия не разбираше всичко, но правилно изговаряше, а другия разбираше, но изговаряше неразбираемо. Случай всякакви.

milushka  , нормално е детето да се държи различно пред майка си и пред другите. Това, което другите наричат"глезене" за пред мама, всъщност е поведение на детето пред най-близкият му човек 
Те се адаптират и надушват пред кой трябва да са по-отбрани, при кой минава нещо, при кой не.Мама е най-близката, пред нея могат да си отпуснат душата, да покажат недоволство без страх...знаят, че мама може да му отпусне края, ще ги разбере ако нещо не им харесва или не искат. Лелката в яслата няма да е така отзивчива     Ако не му се навика, то най-малкото ще го игнорира.
Аз ги питах нашите, те си ми казаха същото, което си знам и аз- говори на измислен език, понякога бърбори на децата или на тях, но като цяло си е свободен електрон. Радвал се , като имат театър или гледат телевизия (  ) пляска с ръце .
От няколко дни казва Да    Първата му дума е не и я казва за всичко, сега ни е много странно и смешно като каже Да. Той самият не разбира на какво отговаря, каквото и да го питам все е Да. Ще ги питам тези дни в яслата дали има промяна при тях.
При нас мисля, че е в резултат на това, че бяха болни двамата с баща му и 10 дни си седяха вкъщи.Баща му пое голяма част от грижите, спяха заедно следобед. Предполагам, че някак му се е отразило, иначе няма друга причина да започне да казва Да и да е някак по-жив и разбиращ-танцува, гальовен е, показва в една картинка в книжка, когато иска да яде. Картинката е с Баба Коледа, която носи голямо плато с бисквити.Показвала съм му и съм му казвала, че бабата носи бисквитики на Дядо Коледа.Явно е запомнил и, тъй като не може да си каже, че е гладен идва и ми сочи картинката. Явно милото само разбира, че нещо му е трудно    Честно казано, въобще не знам как се справя в яслата. А пък кога ще спрем да го водим с памперс не знам  Вкъщи го дебна и не ползва, но там няма начин.

Galeona, предполагам, че ти е трудно да виждаш, че има проблем, а родителите да не взимат мерки  Аз обичам много племенниците си и ми е мъчно, когато виждам, че ги пренебрегват или им се карат. Най-вече племенникът ми, който е голям дивак и много често се случва да отнася караници, а аз виждам ясно причината, поради която е направил белята или е невъзможен. Но сигурно отстрани с моят син също изглеждаме така 
Имам братовчед много по-малък от мен. На 18-19 г. съм го гледала като бебе. Проговори трудно, заекваше, изговаряше странно думите.Имаше проблеми с поведението, които напомняха на типични за аутистичния спектър. Сега е по-голям, на прага на пубертета. Родители му не взеха мерки, макар че учителите му даваха съвети и препоръки, роднини също. В момента детето що годе се е социализирало, но все още ако е в непозната среда гледа надолу, говори само с родители те си, изреченията, думите са накъсани, има някаква форма на заекване и проблеми с някои звуци. В училище е що годе добър ученик, но притеснението му пречи.
Не знам какъв е подхода, така че родителят да добие смелост да потърси специалист. Може би ако учителите го забележат, защото повечето хора заемат отбранителна позиция ако им го каже близък.

Дезидерия, дано първата думичка, доведе и още  много нови такива.
За дъщеричката ми, си абсолютно права. Както казва мъжът ми, малката знае къде и минават номерата и къде не. И На мен , понеже ми е много мъчно  като се разплаче и тя понякога го прави с цел да ме манипулира. Иначе днес минахме теста за слух, всичко е наред и няма повече течност. Ще приема другата среща за това препитване с този специалист, всъщност разбрах какво точно представлява, прави се с цел, дали детето има медицински проблем или нужда от определени упражнения и работа, които да предизвикат речта и. Оф не го обясних много правилно, но надявам се да сте придобили представа .
По повод за родители, които си затварят очите пред очевидни проблеми, касаещи развитието и живота на децата им, определено не ги разбирам, много тъжно:(

Благодаря за отговорите момичета. 
Брат ми е жена му са доста затворени когато става въпрос за този проблем. От майка ми знам, че с племенника се занимава логопед, но само до там.
А на мен ми е много неприятно, защото както вече казах освен говорните проблеми лично аз мисля, че има и поведенчески такива. Не мога да кажа дали става дума за аутистично поведение.
Проблемът е, че сякаш всеки си мисли за това, но никой нищо не казва.  А родителите са интелигентни хора с хубави професии. Не им липсва нито образование нито финанси, но може би не искат да приемат положението.
Единствената ми надежда е в това, че реално се знае какво има, но просто не се казва. И че съответно някой специалист работи с детето и не е само логопед.

Ох, аз пък като родител много бих се издразнила ако някой роднина ми дава акъл за детето ми.
Да, знам, че детето ми има проблем и цял ден се занимавам да чета и да се мъча да му помогна, но не е нужно целия свят да знае за това. Като излизам с приятели също не ми се говори за проблемите в дълбочина, защото повечето хора си нямат и понятие от такива проблеми. Та, просто си е до човек, не всеки обича да споделя.

Ivankaka, много добре разбирам, че в повечето семейства е така.
Проблемът е, че всички се притесняваме. Трудно става и като се събираме някъде семейството. Всеки ходи на стъпки покрай малкия и често реагираме или правим нещо, което го разстройва. Наскоро баща ми го вдигна за да му се порадва и той започна да пищи и да изпада в нещо като истерия. Другите племенници (които са малко по-големи) не го разбират когато си играят и често го игнорират. Той съответно се ядосава и почва да ги замерва с играчки, да ги бута и скубе. Често започва да нервничи и когато трябва да се запознае с нов човек.
Абсолютно подкрепям, че всяко семейство има право на своето лично пространство. И си напълно права, че никой няма право да се меси в техните решения. На нас ни остава само да се надяваме, че нещата ще се подобрят и стабилизират.

На каква възраст е? Няма да ме разбереш, но мисля, че много от нас знаят, че поянкога не може да стане чудо. Примиряваш се, че чудото да е сто процента като другите, няма да го има. Няма какво да обясняваш на роднините си. правят се терапии, но ако ще хиляда години да прекараш при логопеда, чудото да си съвсем нормален може и да не стане. Приемете вашето дете такова каквото е, така и за него ще е по-лесно.