Трудно проговаряне - ТЕМА 22

Публикувана: 17 фев. 2017, 10:37 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2017, 10:52 ч.

136 585
864

Шмати - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

На каква възраст обикновено започват децата да говорят?
Какви са признаците, че детето има проблеми с говора или слуха?
Какви са някои методи за подпомагане на деца с проблеми в говора или слуха?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- На каква възраст обикновено започват децата да говорят?
  
  Децата обикновено започват да говорят на 1-2 годишна възраст, като всяко дете е различно и постига този етап на развитие в различен период. Някои деца могат да започнат да говорят по-рано, докато други могат да изразят първите си думи по-късно.
- Какви са признаците, че детето има проблеми с говора или слуха?
  
  Признаци за проблеми с говорните умения или слуха могат да включват забавено развитие на речта, трудности при разбирането на въпроси, нервност, трудности в концентрацията и нередовно отговаряне на въпроси. Освен това децата могат да проявяват хиперактивност и нервност.
- Какви са някои методи за подпомагане на деца с проблеми в говора или слуха?
  
  Методите за подпомагане на децата включват консултации с логопеди и психолози, редовни занимания с психолози и логопеди, използване на терапии, насочени към подобряване на слуховата преработка, и работа със специалисти за развитието на децата.
- Какви методи са използвали родителите за подобряване на разбирането и изостряне на слуховите възможности на детето?
- Какви са мненията относно използването на телевизията за обучение на децата?

# 150 15 март 2017, 17:55 ч.

О Шмати ние сме си го приели.
Иначе е на 5г. юнакът.
Трудно е в моментите когато направим нещо, което го разстройва или ядосва.

Виж целия пост

poppy-fairy

Потребител

# 151 15 март 2017, 18:03 ч.

Цитат на: Galeona в ср, 15 мар 2017, 17:55

Значи по-скоро са взели мерки, но не искат да говорят по темата, защото сигурно и на тях им е трудно да приемат проблема. Тези неща отнемат време, много е тежко за родителите да признаят пред себе си и останалите, че детето им може да бъде различно.
От друга страна много по-лесно би било за детето и най-близкия кръг роднини ако ясно се говори по темата, дори и останалите деца в семейатвото ще намерят начин да общуват с него, сигурна съм. Много е деликатна тази тема и всеки родител реагира по различен начин, затова бъдете толерантни и им дайте време.

Виж целия пост

Шмати

Ентусиаст

# 152 15 март 2017, 19:44 ч.

Живейте живота свободно,дори да се ядоса той трябва да преработва емоциите. Не се съобразявайте, дръжте се като с другите деца,той трябва да свиква. Идва училището,там няма да му ходят на пръсти. Да ти кажа,терапията е логопед, другото са витамини. Реално те правят каквото могат.

Виж целия пост

Дези.

Новак

# 153 15 март 2017, 20:03 ч.

Според мен ако обяснят и споделят това, което знаяр/са им казали специалисти ше е по-лесно и за детето. Не е казано, че трябва да се стъпва на пръсти около него, а да се обсъди една обща стратегия, така че да не се случват неудобни ситуации.
Моят син имаше различни проблеми и съм ги споделяла. Ако не изясня ситуацията и не кажа какво предприемаме, ме гледат странно..подпитват ме, заглеждали са детето, като мислят, че не виждам. Имам едни близки роднини, които като ми пишат или звънят започват с този въпрос"Какво става с еди какво си..." То какво да става...едно и също.
Днес детето беше на ясла, изведоха го и още без Здравейте, Добър ден ме посрещнаха с възклицание "Ама това дете казва ли нещо?! Как ще махаме памперса за градината".
На тях вероятно нищо не им казва или поне при тези лелка и възпитателка. Другата сякаш беше по-отзивчива и поне каза, че той се радва и бърбори някакви негови си неща на децата.

Виж целия пост

Cyberspace

# 154 15 март 2017, 20:18 ч.

Никога не съм имала притеснения или задръжки относно това да казвам, че детето има някакви, макар и неизяснени, но видими проблеми или забавяния. Не само пред най-близките, обсъждала съм темата и с разни хора в парка, да речем. Това е част от живота, част от живота на днешните деца, понеже все повече са с подобни проблеми. Вместо останалите да го гледат като полезно изкопаемо и да се чудят дали всичко е наред, пресичам им терзанията и съветите с краткото обяснение, че с детето ни се работи. Не, че всеки срещнат го гледа странно, но се случва все пак...
п.п: Изписаха на синът ми някакъв хомеопатичен сироп, успокояващ. Чувствам отсега как изгубих още месец-два, чакайки резултат Tired

Виж целия пост

romanol

Потребител

# 155 16 март 2017, 07:10 ч.

Абсолютно съм съгласна, аз процедирам по същият начин. Пък и как да процедирам, като детенцето дето си играе с нея и е година и пъловина по-малко ме попота например "ама тя защо така говори?" няма как с майката да не се заприказваме на тази тема. Пък и факта че не говориш за "слона в стаята" няма да го накара да изчезне.
Това е нашият живот и нашето ежедневие независимо, че не ни харества. Peace

Виж целия пост

alexandra st

# 156 16 март 2017, 11:02 ч.

Аз пък не обсъждам проблемите на детето с близки и познати, камо ли пък с непознати. И то не е, защото ме е срам. Просто не виждам какво полезно за него самия ще има от това, че леля Гинче и чичо Пешо от съседния вход ще знаят, че детето има проблем в развитието. Освен до подхранване на хорските приказки и клюки, това до нищо друго няма да доведе. Повечето хора питат от чисто любопитство, а не от загриженост.

Виж целия пост

milushka

# 157 22 март 2017, 02:37 ч.

Моята госпожица, мина всички до момента прегледи и въпреки, че не може да изразява всичко, се оказа, че нямам никакви други проблеми в развитието, освен забавянето на речта. Естествено, посъветваха ни да започнем терапии с логопед, които да спомогнат в проговарянето. Така, че това е следващото, което ще ни предстои с нея.
А иначе за това кой споделя или не личните си тревоги, всеки определя сам за себе си. Въпрос на лично право е, и не търпи критика.

Виж целия пост

beo

Ентусиаст

# 158 22 март 2017, 10:05 ч.

То и да не казваме си им личи на децата, особено след 4 години, казвам всичко, шокираните погледи по ме дразнят, казвам беше болен като малък и всичко се приключва.

Виж целия пост

Дези.

Новак

# 159 22 март 2017, 15:03 ч.

Аз също споделям, повече ме дразнят изненаданите физиономии и скрити погледи.
Моят син се роди с дефект на ръцете(вече е коригиран и не личи) и съобщих на целия екип на секциото предварително Laughing

Просто не исках да го извадят, да се изненадат и да ме гледат жално и да ми мънкат. Исках да чуят, за да са наясно, че аз знам и нямам проблем с това Peace

Таткото се срамуваше(нали ги знаете мъжете с първородните синове, егото и техните си проблеми Joy

) и си създаваше много нерви, неприятни ситуации.Аз говорех свободно и не се притеснявах.
Той проходи и на година и половина и нямах проблем да обяснявам и да отговарям на въпроси "Ама той защо не ходи", "Защо го носиш, а не го оставиш да тича?". Мисля, че като показвах/показвам, че не ми пука и другите хора не зяпат скришно и не обсъждат зад гърба.

Напоследък повтаря по някоя думичка.Не ги ползва, просто чува нещо и го повтаря.Ново е за него, до сега не се е случвало така да забелязва думи и да ги повтаря.

Виж целия пост

didkatd

# 160 22 март 2017, 20:20 ч.

Цитат на: Cyberspace в ср, 15 мар 2017, 20:18

п.п: Изписаха на синът ми някакъв хомеопатичен сироп, успокояващ. Чувствам отсега как изгубих още месец-два, чакайки резултат Tired

ако не е проблем може ли да ми споделиш за сиропа, че и ние сме изключително нервни и труднозаспиващи вечер, да не говорим как се влачим по улиците като се прибираме и ни чува целия град Tired

Виж целия пост

Cyberspace

# 161 23 март 2017, 00:21 ч.

Днес пак беше един от дните, в които ми идваше да ревна, да си взема детето под мишницата и никога повече да не стъпим в градината!
Имаше празненство. Всички деца преоблечени. Дори и тези, които не участваха в самото празненство бяха преоблечени. Само моят не беше и беше отдалечен от останалите. Още с влизането поиска да изпее "мила моя мамо", но не му позволиха. Не му позволиха и да танцува на музиката. Много кофти ми стана. Вярно, на този етап е малко по-различен от останалите, нервен, неговорещ, ама не е някой звяр, толкова да го пазят да стои далеч. Да, труден е, трудно се гледа, знам си го - такъв е и никой не ми е виновен.
Може би не е нещо кой знае какво станало, но то се насъбира и натрупва с времето и започва да тежи... Все е някъде забутан да не пречи, все е отделен. Качват постоянно снимки в една група във ФБ, никога на една не го видях. Няма го. Снимки за празници не са и опитали нито веднъж да му правят - нямало да успеят. Все се старая да не се навивам, че отношението към него е различно, но понякога ми боде очите. На площадката тича с децата, радва им се, иска да се включва в игрите, но рядко успява. Пък и от останалите не е предпочитана компания... И е нормално, де. Липсата на реч при него се оказва огромна, огромна бариера. Много ми тежи това. Sad

Виж целия пост

bencholino

Ентусиаст

# 162 23 март 2017, 12:29 ч.

Cyberspace, разбирам за какво говориш. Според мен, детето ти е още малко (виждам че е на 3), т.е. има доста време да прекара в градината - аз бих сменила госпожите, защото те са от огромно значение. Бих се поогледала за спокойни госпожи, без много амбиции за показност - нашите са такива (другата група постоянно са в полезрението - тържество, след тържество, открит урок след открит урок, инициатива след инициатива, снимки на килограм), докато нашите правят по две тържества на година, в които няма не включено дете - всяко е със стихче и участва в танца - изчакват ги и като видят, че "запецне" някой ръкопляскат да ни подсетят - после винаги са доволни и им благодарят. Докато при другите има деца без никакви проблеми и пак стоят встрани, показват изявените. Естествено е да се почувстваш зле, днес бях до училище и госпожите заговориха моят синковец, той отговори и веднага ме попитаха дали има логопедичен проблем - не скрих казах, но ми стана кофти. Поогледай се, поразпитай, ще намериш твоите си учителки и ще видиш детето как ща дръпне и не само, защото то ще се успокои, а и ти - това е от огромно значие. Моят усети ли ме, че се чувствам дискомфортно и затваря устата. bouquet

Виж целия пост

laurentin

Потребител

# 163 23 март 2017, 13:48 ч.

Цитат на: beo в ср, 22 мар 2017, 10:05

Даже с порастването все повече личи несъвършения говор.
Cyberspace моят съвет е да направиш всичко възможно да махнеш детето от тази група. Като много голяма грешка отчитам факта, че тя остана в такава като вашата група. Но не мога да върна времето назад. Тя вече приключва с детската градина , а е на светлинни години от връстниците си.

Виж целия пост

Leonie

# 164 23 март 2017, 15:04 ч.

Преди време изразих възмущение от подобно поведение на възпитателки, описани от Cyberspace . Вместо разбиране и търпение детето получава упреци и пренебрежение и още повече се затваря в себе си. В тукашната градина има няколко деца с увреждания, две са дори в инвалидни колички. Винаги са участвали в тържества и чествания.
И аз съм на мнение, че не трябва да се мълчи за проблемите. Разбира се, не да се разгласява на всички. Децата усещат, когато нещо се крие и не се говори открито и те самите започват да се срамуват от това. При нас се наложи веднъж седмично в продължение на една година да идва вкъщи психолог и да работи с детето. Естествено казах на съседите, в детската градина и на приятелските семейства. За логопеда - също.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

128 397
1 059

Деца с увреждания и хронични заболявания

Добър логопед в Стара Загора

3 678
1

Здравни заведения, специалисти

Трудно проговаряне - тема 27

55 117
561

Деца с увреждания и хронични заболявания