Има разлика кога се случва това. Да е за първи път, е едно, да продължава с години и само в една посока, съвсем друго.
Затова, babunka, аз пък намирам твоят съвет за опасен.
Цитатът си е много на място- който има чувство за самосъхранение да чете, да види на какъв етап е разстройството и да бяга. Защото симптомите първо, че не се проявяват накуп, второ- в началото наподобяват нормалните, но по- екзалтирани реакции, отдавани на младостта и по- експанзивния характер.
Само че, не е така.
Мнителността и недоверието към жената, която е 24 часа с него, до степен да иска тест за бащинство, са показател, нямащ нищо общо с имагинерните мечти за чукане в тоалетната.
Другият симптом- да ѝ направи дете, да не приеме че вината е негова и да я остави тя да реши дали да го махне е също типичен симптом- това е пълна липса на емпатия към уж най- близкия човек.
Често не се забелязва в началото, защото тези хора са много загрижени за семейството " по принцип"- изкарват пари, секса им е приоритет............
Аз се изненадвам как психоложка не може да прозре истинския образ на човека до себе си, а живее в заблуди и илюзии. Че той "свети в червено", няма как да не го забележиш, особено професионалист.