Тъга

Венковист. 


Ми, кво да направи човека... И моята майка от 96-та г. живее в Испания, а не може да го научи езика като хората.  Според мен се радвай, че имаш такъв непрахостник и работлив мъж. В България какво е работел? Ти какво развитие очакваш от него? А, при вас чия беше идеята за чужбината? 

Аз разбирам, че то езика не е за всеки, ама той не се и опитва даже, все аз да съм се обадела, аз да съм отидела да свърша нещо. Една година и на уроци ходи.... Пък и английския не е японски... В Бг имаше хубава средно мениджърска работа. Иначе и аз не знам какво очаквам от него. Гледам себе си за 12 години колко съм научила, а той надолу ходи сякаш. А тука е лесно да стартираш каквото и да е, а той блъска на най-трудното за най-малко пари. Иначе е работлив да, ама малко залудо работи.... И само ми натяква кое какъв разход било и как не сме можели да ги покрием. А ние наистина никакви странични разходи не правим. И тези болести дето ме налегнаха, пак от стрес...

От това , подчертаното , както и от предишен твой пост, че работиш почасово, оставам с впечатлението ,че работите единствено за физическото си оцеляване и битуване , без някаква алтернатива. Мислили ли сте да се приберете в България ?

Там е работата, че не е само за физическото оцеляване. Просто той го прави да изглежда така. Иска да си купуваме къща, а в нашия район са за по половин милион. Половин милион за нещо дето след 20 години може и да го няма. И в Бг да се върнем пак ще е същата работа. Нямаме имоти, на две заплати ще сме и ще плащаме наеми и заеми. Тука се изкарват много повече пари, които се прибират в банката и не се пипат дори. За къща! Как беше приказката - на гол тумбак, чифте пищови.
За мен не са важни имотите. Аз искам нормален живот, ама с този мъж няма как. Във втора държава живея не съм мърдала по-далече от прага си.
Напоследък дори и нормален разговор  не можем да проведем... Все правел всичко за мен, пък аз не съм оценявала. Може и така да е. Ама той си прикрива изпълнението на неговите планове, все едно са мои желания. Пък може и да е орав и аз да съм гадната и неблагодарната. Ама той се блъска тъпо и упорито в една стена без да се огледа дори.

Да позная ли, че ти си го натиснала да емигрирате?
Човекът е имал достойна за образованието си работа и прилично заплащане.
Явно, при теб не е било така и си решила, че трябва да изкарва много повече, за да компенсира малкото доходи от твоята работа.
Явно, той не само не може да научи езика, а и не иска да е там, но блъска като изоглавен, за да ти изпълни твоите мераци.
Ти работиш почасово- без много зор, но ако продължаваш да бъдеш недоволна от всичко, да си пълна с амбиции- какво той трябва да направи и да постигне, нищо чудно да се обзаведеш с трето автоимунно заболяване, а него да го тресне инфарктчето и да ви останат децата без родители.

С добро чувство ти го казвам, нищо че съм остра.

Има си хора, които вечно правят някакви тежки планове за едва ли не живот на холивудска звезда. И други, които предпочитат нормален живот на едно прилично ниво, от нищо не си лишен, живееш в приятни условия, можеш да си позволиш спокойно всичко.
Първият тип дори като го постигнат пак са недоволни и пак кроят следващия план, от който отново не са доволни. Цял живот имат нормални финансови възможности, но живеят като бедняци.

Ако се съберат двама такива си живеят супер, но ако е един, с човек от друг вид е много трудно.

Поне от прочетеното с такова впечатление останах, може и да не е така, тя ще каже  

Абсурт, никой никого не е натискал за емиграция. Даже дойде в най-неподходящия момент. Просто спечелих зелена карта. Аз я спечелих, но той винаги е бил кандидатстващия. Дойдохме с 10 месечно бебе и понеже тука ясли и градини са много скъпи аз си стоях да си го гледам у дома. В Бг винаги съм изкарвала пари колкото него, че и повече. Даже и заемите съм му плащала. Не, че съм имала много възможности, но имах подкрепата на семейството ми, за разлика от него.
НСЧ май е права. Гледаме в различни посоки просто... А и той много се промени в последните години.

Пишеш, че се е променил много през последните години....и явно ти е дошло
ташкън напоследък, за да споделиш тука, но си го търпяла години наред....
Проблемите у вас са ти докарали тези болести, а Вие продължаваш да търпите.
 Явно си му давала шансове.Той човека може да е добър, но не за теб, а за себе си.
И се питам.....Как може жени като Вас и предната съфорумка която сподели
проблемите с нейният възлИбен да се справяте и без тях, а да търпите отношение, което
ви разболява?!?!?!? Но вие си знетете, двечките. Нека моят въпрос остане риторичен.
Няма да попитам или да ви кажа да ги напуснете. Но тези мъже щом ви докарват не
дискомфорт, ами и болести вие ги търпите. Давате шансове явно, но като не виждате
промяна, а те искат и да си тръгнат, ами пуснете ги да си ходят.
Извинявам се, за Вашият май не прочетох, че иска да разпери криле за България или
съм пропуснала.
Тоя човек е неудовлетворен от работата си бас държа, и за това така се е изкривил.
И ангел да е по рождение, щом се чувства  неудовлетворен  пиши работата бЕгала.

Искам да ви пожелая здраве и спокойствие от сърце, обаче няма ли спокойствие в
домът ви, ни здраве ще има, ни спокойствие.  Страда ли душата, всичко останало отива
на майната си.

Не знам какъв е климата при вас, но е възможно това да го подтиска.Очевидно е скучно, за да не му се излиза.Севера подтиска и не е за всеки.Очевидно е имал и има амбиции, но нещо липсва.Ти най- добре знаеш.Това например с къщата за половин милион е лудост.
Щом си и мълчите с дни, кофти.
Аз бих работила в посока самостоятелност.Никакви общи начинания.Разминавания имате.Но ти хем разчиташ финансово на него, хем не си доволна от това, което прави.Е, ако не можеш да си осигуриш забавления без него или децата са ти преоритет, налягаш си парцалите и търпиш.Ако не, стъпваш си на краката и се оправяш сама.Ходиш си с децата по екскурзии примерно.И така, каквото сабя покаже в отношенията ви.
Заболяванията се влошават при кофти отношения само това ще ти кажа.Аз имах няколко такива кризи, но при мен са много навързани нещата.Точно това, което исках нямаше как да се случи- цената беше голяма.Претеглих нещата и промених и мироглед и своя начин на живот.Започнах да натискам в съвсем друга посока.Мога да кажа, че имам успех.Много ми помогна и моя приятелка и колежка , с която споделям.Когато ми припомня с какво съм се справяла преди и че съм изключително борбен човек, бях забравила това .
Също така погледнах на живота си реално.
Успех ти пожелавам, но търси промяната в теб първо!

Доста семейства се разбиват след емиграция. А и не сте в Европа, периодично да се прибирате.
Предполагам, че нямате среда, не говоря само за родители и приятели, но ако щеш - и за колеги. Друг манталитет, тук често колегите са ти като някакво допълнение на семейството - не навсякъде, до не е рядкост.
А кой не се променя за толкова години? И ти едва ли си същата.
Но за къщата съм съгласна, тук знаеш, че наемите са колкото вноска по кредит, но там сигурно не е така.

Много "тъга" си събрала. Не бързай да го заклеймяваш , а заедно се опитайте да промените нещата. Като се започне от това, да го убедиш да смени работата си , която го изпива. Да промениш отношението му към парите , защото неговото не е спестовност, а сребролюбие. Така човек губи правилните усещания , прицелил се в някаква огромна цел. "Животът е това , което ни се случва , докато кроим планове за бъдещето". Парите не са цел, нито самоцел, а средство. Превърнете част от тях в задоволяване на личния си комфорт - почивки , екскурзии, излети , пикници и т.н. Момичетата са прави , че здравето се влошава рязко от неудовлетворението.  Съпругът ти , така описан , не е толкова лош. И не бързай да му лепиш етикети. Трябва да опиташ всичко , което се сетиш , за да "спасиш" нещата , преди наистина да сте се отдалечили и физически , и духовно. Имате условия да живеете добре , не подценявай това , което имаш , за сметка на това , което нямаш.

Анонимке, мъжът ти е точно като майка ми, а ти си като баща ми.  Майка ми е тази която пести до стотинка, и винаги е работела без да се замисли, че повечето работа ще й навреди на здравето. Нейната цел е да натрупа пари. Накрая пострада от много претоварване - две операции претърпя и последиците си останаха, но все още е такава - за нея чужбина е не за да си живееш там, ами за да работиш и трупаш пари. Съзнанието й е винаги в България. Печели пари в чужбина, за да ги вложи в имот. В България си имаше спокоен животец на бюро цял живот. А, баща ми винаги се е опитвал да разнообрази ежедневието, да ни води на ресторант, на сладкарница, на разходки извън Мадрид... С допълнително образование той си подобри възможностите за работа и взимаше доста добра заплата, която инвестираше в прилична квартира със всички условия за уют. Майка, пък, все недоволна, че много пари се харчат за неща, които според нея не са необходими. Квартирата й е най-големия "протест" - вместо в хубав квартал със всички условия, тя предпочита някоя миша дупка, където да мръзне, но да не плаща много пари за наем, ами да ги спестява за да си купи още един имот в България.

Та, така, моите родители са коренно различни като мислене и светоразбиране, също като вас. Чужбината допълнително ги промени - особено баща ми (който се е нагледал на всякакви истории и е разбрал за себе си "за какво той е все още в чужбина". Баща ми е от 92-ра г. в Испания, а ние заминахме с мама 96-та. Аз през 2009-та г. взех решение да се прибера в България, където изкарах второ висше и се омъжих и си имам детенце. Имам и сестра, която си е при нашите.
И аз много често съм се чудела как такива хора са се събрали, караниците винаги са били или за пари или за ненужни вещи. И съм сигурна, че майка не може да разбере баща ми, но той нея може и за това много пъти е казвал, че благодарение на майка ми сме успяли да спестим някой лев. Смисъл, караници има, но двата характера се допълват все пак. В такива семейства най-много печелят децата - които наблюдават от страни кой родител как мисли и правят преценка за себе си, да следват някаква междинна точка, защото виждат, че всеки родител сам по себе си няма право.

Към авторката - много е тъжно да виждаш че си си загубил времето, прегръщам те и ти пожелавам да намериш спокойствие и късмет !

Благодаря Ви, момичета, изписали сте 25 страници по моята тема
При мене няма развой на ситуацията с Мунчо. Имахме още един-два скандала, един-два хубави момента, и това е. Казва, че ще си отива, това не се е променило. Но има нещо друго, за което ми се иска да напиша- може би се променям аз.
Наританото ми женско самочувствие, заедно с мисълта, че ще загубя още един мъж, ме накараха да се старая да се променя...стана така, че абсолютно избягвам дори глас да повишавам вече, всякакви конфликтни ситуации, а всъщност се затварям в себе си и когато сме двамата, има моменти когато ми е неприятна неговата компания. Защото започна да ми се струва, че господина всъщност е доста сприхав и прави злобни забележки, например гледа снимки на негови съученици и не чух нито една хубава дума, жените бяха "кубче рубик", "трътли", "лелки" Засегнах се, а той ми се развика и ме нарече "комплексарка". Веднъж пък сънувах, че ме удря
Това едно, ами си гледа онлайн акаунта и ме кара да  пресмятам колко пари бил дал за храна този месец, сумата е наистина незначителна, под 100 евро да речем, за пет седмици, вкл. уиски и ядки, които си купува. Трето, науми си пак да ходим на екскурзия в съседна страна, съгласих се, при условие че сега гледам да спестя каквото мога 
Стои и цъка из сайтове, мотори гледа постоянно, може би си е наумил мотор да си купува.
Всичко това мене ме кара да се чувствам зле. Защото очаквам от него поне една хубава дума, не мотори, екскурзии и злобни подмятания по адрес на жени, които са само с година по-големи от мен Тук ме наричат егоист, не знам какво си, а всъщност установих, че в компанията на Мунчо се чувствам тромава, глупава, как да кажа, като дете, което е посегнало към нещо, а рязко са го пернали през ръцете.
Улових се, че всъщност се чувствам добре в компанията на един стар приятел, с когото не съм се виждала от над 20 години, и с когото може би три- четири години поддържаме връзка по фейсбук
Изобщо не се харесвам, като се погледна в огледалото, сякаш съм невероятно противна и цялата ми самооценка е пречупена през призмата на това, че "не ставам за корица на списание"
Аз вече не казвам нищо на този мъж, старая се да съм мила и разбираща. Но той понякога ми е токсичен.
Мъчно ми е за годините прекарани заедно и ме е страх, страх от неизвестното...но вече виждам, че не съм обичана и може би вътрешно се дърпам и аз от него.
Аа, и още нещо, понеже действително ме засегна, към момента си правя пълни изследвания на хормони, следва фоликулометрия и проходимост на тръбите И понеже съм на диета, в стрес, цикъла ми полудя 

За Хепи уан, не за анонимна, че се умешахте малко.
Да не би да не си тръгне?Много уверен ми се вижда, а и хванал   балъчка, да го отглежда..Внимавай и се пази да не забременееш , ще те върже и ще те смачка тотално.