5-и клас – не му се учи. Вие как се справяте?

Аз написах основните неща,когато детето има повече амбиции и възможности се търси начин,дали частен учител,дали родител.Но аз вечер да обяснявам как се решават елементарни дроби или какво е причастие ми идва в повече.Не изключвам и вероятността и моя син да блее след мухите из стаята по време на час,но точно заради тази причина съм го записала още 4 часа извънкласно допълнително при госпожата му по български език и резултата е посредствен.
Ами изнервям се,цял ден съм на работа,прибирам се да готвя ли,задачи ли да обяснявам.По английски му наех учител,резултата е повече от отличен.Това означава,че не ми е толкова просто детето,а няма кой да обясни качествено.

Не е просто детето, а резултатите с индивидуален учител са съвсем различни. Не само заради индивидуалната работа на учителя, но и защото, когато детето е само с учителя, то няма възможност да се разсейва, да бърбори и да проблейва часа, както може да го направи в клас.

Ами значи е напълно безсмислено децата да ходят на училище - като ви чета, така излиза. Така или иначе нищо не научават там, а трябват уроци, курсове, и всеки родител се обръща на учител в къщи. Ми защо да си губят времето тогава изобщо в училище? И още нещо - очевидно нашата образователна система е най-лошата в света. Без да познавам другите системи, но ми е трудно да си представя, че има друга такава държава, в която родителите непрекъснато да учат заедно с децата си и да ги пращат непременно по курсове, и то да ходят на курсове не за да станат примерно олимпийци, състезатели или нещо изключително, а просто за да си усвоят материала, който е предвиден по учебна програма, в час.
Ми да п---кая аз на такава система. Че то сигурно и в третия свят няма такова нещо, и в африканските страни.

За да общуват с други деца, извън протекцията на родителите. И за да придобият опит в света извън семейството.

Ами, не съм съгласна. Ако децата учат качествено, то на изхода й ще са доста по-образовани отколкото братята англичани или американци. Въпроса е колко е качествено ученето през всичките тези години.

Може би примерът ти е произволен, но не зная имаш ли представа по колко идиотски начин е обяснено точно причастието.  в учебника. При все, че доколкото съм запозната тази година за първи път се учи в пети клас.

Ами не, няма как да се възприеме без допълнителна помощ.

Хем е произволен,хем ми е пресен.Това също е проблем,учебниците са малоумни.Днес се измъчих исках да направим елементарен преговор на последните две седмици,ами побърках се да отварям учебник,след помагало,списание и т.н.без никакъв ред и логика.Измъчих се.

О, да! Точно за причастието в учебника са написани такива кретенизми, че аз мигах на парцали в ступор като ги прочетох. А второто ми висше е филология, макар и не българска. Уникална тъпотия! Уникална!

Начините на проверка и оценка у нас не предполагат онова качество, за което говорим тук постоянно. Зазубря се за теста и после се забравя. А се зазубря, защото по-често е неразбрано поднесен материалът.
Както писах, едно от нещата, които ми направи впечатление са т.нар. учебни тетрадки. Там след всеки урок следва упражнение. В по-голямата си част задачите в тези тетрадки са точно копие на цитат от учебника, с пропуснати определени думички с многоточие. Трябва да поставиш липсващия текст, дума. Т.е. текстът за упражнение, за затвърждаване ти е даден отново едно към едно с учебника, не е сам да напишеш нещо, макар и с други думи.


Вече има начин това да става. Може да се остави детето на режим у дома и да ходи в училище за определени изпити. Преди тази опция беше само за отсъстващи, невероятни таланти или олимпийски надежди по залите. Сега, доколкото разбрах, има опция и за нормалните деца да става. Може и да греша де.


Горе-долу, с някакви вариации.
Да кажем, че има и деца без уроци. Едното ми дете не е ходило от 5 клас, даже от 6 клас не е, ходи малко в 7 клас. Обаче пак става въпрос за къртовски труд, а не за невероятен надарен ум. Да кажем, само си е докарало резултатите и без да е невероятен ум, но не е масовия случай. Просто то е от типажа-уча денонощно за постигане на резултати от малко, и не се е налагало, не съм и разбрала даже има ли затруднения, няма ли, не е търсило помощ, а като вървят оценките отлични, аз не съм допускала да има нужда от такава. Но това не променя факта, по-горе описан от мен, за учебните тетрадки. И начина на учене, проверка и оценяване у нас. Учи се за оценката някак.
Ей го сега и другото, учи, няма нужда да вися над главата, да подканям, да питам. Търси само обаче помощ и реши само да започне по-рано подготовка, с ясното съзнание, че времето не стига в учебната година. Само търси консултации с учители и школи и избра няколко модела, за да пробва и да види от къде какво може да изтегли като знания и позитив. Аз тук участвам само финансово вече-да плащам учебници, курсове и учители, транспорт и подобни. Но самото дете казва-ако я нямам тази външна помощ, съм с 4, за никъде си с 4, ако летвата ти е някоя от гимназиите в града. То и с 5 може да не си, ще видим. И това е дете, което в 5 клас не е имало проблеми, но в 6 клас започнаха и то не защото детето не учи, или не е научено как да учи, а защото съвкупността от всичко останало му пречи, предпоставките са такива, гони се успех, а за да си с този успех трябва да научиш и представиш нещата по точно определен начин.
Не е случайна и разликата в изпита за небезизвестния АК, където школите удрят на камък.
Отчитам го като факт само, не са учили там децата ми, не са се и явявали на изпит, но сме се интересували просто.

Smetanapalata, такова дете е рядкост. Цяло чудо е. Аз бях такова (минутка за автореклама), но моите деца, уви, не са. И двамата са много по-умни от мен, но нямат и четвърт от моята самоинициативност и яко дупе.

Това казвам и аз, това не е масовият случай. И въпреки това, се иска външна помощ (в случая се търси от самото дете), защото в училище не става. Ми ако е някое дето не му пука и го мързи, ще си върви с тройките, аз ще седна да преподавам аз, защото не може учители по всичко, ще си късаме нервите и ще го добутаме до някакви четворки, петици.

ако е някое, на което не му пука и го мързи, ти нищо няма да можеш да направиш, освен да се примириш накрая. Обаче никога не се знае дали наистина го мързи или наистина не му пука, или това са само някакви външни прояви на нещо друго.

Ами на мен малко преувеличено ми се вижда всичко това. Синът ми съм го контролирала, когато съм виждала, че оценките тръгват надолу, но никога не съм учила с него (освен първите 1-2 урока по история в 5 клас, защото преподавателката работеше по нейна си система, която обаче не им беше обяснила добре). Не е учил през ваканциите, не сме учили вечер, не съм му чела и преразказвала уроците. Не е ходил и на уроци, извън курсовете за кандидатстване - математика в 4ти и МАТ и БЕЛ в 7 клас. Точките му на НВО стигнаха за абсолютно всички езикови гимназии без немската.  Оценките му винаги са били между 5 и 6 във всяко училище (вече е в трето, така че не е да кажем, че е заради ниския стандарт на училището).
В 9 клас взе да се хаймани, да бяга от училище, да не учи и пише домашни, съответно пак сложих хомота и започнах да го проверявам, но проверката винаги е била на това дали има написано домашно, а не да седна да го пиша с него. За разказвателните взимах учебника по предмет, който ще имат на следващия ден, и задавах 1-2 въпроса за ориентир. Общо взето за около 2-3 седмици се кротнаха нещата и аз пак се оттеглих. Почти никога не съм знаела какво учат в момента по всеки предмет.
На английски тръгна тази година, сега е пред взимане на CAE, догодина ще ходи на курс за IELTS, понеже иска да кандидатства в университети в чужбина.
Безкрайно далече е от гений и съвестен ученик, ама безкрайно, така че със сигурност не мога да го пиша в изключенията.

Освен недостатъците на учебниците и преподаването в училище, трябва да прибавим и надпреварата след 7 клас. Във втория модул се включва и материал, който не се преподава или упражнява в училище и тогава външната помощ (курсове, частен учител или родител) става неизбежна. Ако детето ще кандидатства в АК, съвсем. Есето е нещо, което в училище до 7 клас децата дори не помирисват.

Да, има го този момент с лекото преувеличение, защото се разминават очакванията от случващото се и човек се шашка. Накрая човек така или иначе прави това, което смята за нужно да направи, колкото и да се вайка, протестира и т.н.