Ето и проблема ми - женени сме отдавна , имаме син и дъщеря и бяхме наистина приятели . Предаде ме няколко пъти , но прощавах , защото го обичах много . С възрастта ставаше все по- груб , все по - зъл и заядлив и все по- негативен. Опитвам се да свикна , но си позволява и да ме обижда . Изневерявал , лъгал , пренебегвал ... това са лошите неща . Иначе е отговорен баща и сравнително внимателен . Има чувство за хумор , но все по- рядко се смеем , подкрепял ме е , но все по- често ме упреква ... Чувствам се зле , уморих се да търся път към него , а той си живее в собствен свят . Отстъпвам , съобразявам се , правим почти всичко както той реши. Уморих се . Имам нужда да бъда разбирана и аз , той да търси път към мен . Знам , че е тъпо , но ... смятам , че никога не е искал да спечели това , което има .Отблъсква ме от себе си , не ми се прибира вече , защото обстановката е все напрегната . Започвам да забелязвам други мъже и сякаш виждам нашия край ... Не споделям всичко с приятелки , защото донякъде ме е срам , а и не смятам , че ще помогне , защото биха били пристрастни .
Говорили сме много пъти по въпроса и виждам , че няма да се стреми да оправя нещата между нас . Може да не иска , а може и да не може . Мисля , че му е все тая дали съм щастлива .
Губим се взаимно , но той мен със сигурност ...