Все повече ме отблъсква от себе си

  • 11 912
  • 40
Имам нужда да споделя , а и с радост ще приема всички мнения . Извинявам се , ако нещо греша , за първи път се регистрирам във форум .
Ето и проблема ми - женени сме отдавна , имаме син и дъщеря  и бяхме наистина приятели . Предаде ме няколко пъти , но прощавах , защото го обичах много . С възрастта ставаше все по- груб , все по - зъл и заядлив и все по- негативен. Опитвам се да свикна , но си позволява и да ме обижда . Изневерявал , лъгал , пренебегвал ... това са лошите неща . Иначе е отговорен баща и сравнително внимателен . Има чувство за хумор , но все по- рядко се смеем , подкрепял ме е , но все по- често ме упреква ... Чувствам се зле , уморих се да търся път към него , а той си живее в собствен свят . Отстъпвам , съобразявам се , правим почти всичко както той реши. Уморих се . Имам нужда да бъда разбирана и аз , той да търси път към мен . Знам , че е тъпо , но ... смятам , че никога не е искал да спечели това , което има .Отблъсква ме от себе си , не ми се прибира вече , защото обстановката е все напрегната . Започвам да забелязвам други мъже и сякаш виждам нашия край ... Не споделям всичко с приятелки , защото донякъде ме е срам , а и не смятам , че ще помогне , защото биха били пристрастни .
Говорили сме много пъти по въпроса и виждам , че няма да се стреми да оправя нещата между нас . Може да не иска , а може и да не може . Мисля , че му е все тая дали съм щастлива .
Губим се взаимно , но той мен със сигурност ...
Виж целия пост
# 1
Много познато ми звучи и да ти кажа, няма да се оправи, а ще става още по- тягостно, но и ти си го знаеш.
С годините, нервната система се износва и все по- трудно се издържа, а предполагам, че той става все по- нервен, все по- сприхав, и все по- недоволен.
Лошото е, че е минало времето, в което е трябвало да поставиш граница на незачитането ти.
Не виждам какво можеш да направиш сега, освен да забележиш някой мъж, с когото да се почувстваш човек или да се разведеш.
Може и с психолог да пробваш, но си мисля, че той няма да иска да отидете, а ще си докараш нов скандал, че го мислиш за луд, едва ли не.
Виж целия пост
# 2
За какво те упреква и се заяжда?
Моето лично мнение е, че част от мъжете, очакват от жената до себе си да поема едва ли не основаната грижа по деца и битовизми след брака, щото е `длъжна` и така `трябва`. А натоварването и отговорностите не са малко, и е нормално да са споделени, едновременно да се запази и хармонията между двамата в личностен план. Да, ама не съвсем. Колко по-лесно е за някои/не за всички/ да "делегират" тези задължения на жена си, а те да потърсят "утеха" някъде навън, без отговорности. И понеже чисто физически е непосилно и нередно жената, която междувременно също работи , да се справи сама с всички дини под една мишница, и се почват дрязгите, и двамата се отчуждават.

Виж целия пост
# 3
Говорили сме много пъти по въпроса и виждам , че няма да се стреми да оправя нещата между нас...
Това е най-големият проблем. Не става насила.
В този случай вариантите са 2 - оставаш и живееш неговия живот, разделяте се и живееш, както искаш. За съжаление не мисля, че има друг...
Виж целия пост
# 4
Доколкото виждам, лошите черти в характера му в момента преобладават. Каквото е било е минало, а миналото не се връща. Като те чета, имам чувството, че е с теб само заради удобство или от навик. И да, по- добре няма да става: с остаряването хората стават по-дребнави, по- свадливи, по-капризни, по-егоистични. Може би трябва да си дадеш сметка можеш ли да караш по този начин доживот и според отговора да търсиш решение (примирение и отдаване на хобита/пътешествия/приятели, раздяла, развод, семейство тип "съквартиранти", любовници и т.н.).

Но, за бога, спри да искаш и се надява на нещо, което явно няма да получиш.
Виж целия пост
# 5
Някои хора остаряват като катедрали, други - като цървули. Някои запазват ведростта и човечността си и помъдряват с годините, други му отпускат края и задръжките си. Лошото е, че сякаш през последните години преобладава втория вид. Не само мъже, има и доста жени, които, струва ми се, се наслаждават на безцеремонността и лошотията си. Особено с напредване на възрастта...

Какво да те посъветвам - от думите ти се вижда, че прагът на твоята търпимост е достигнат. Оттук насетне трябва да можеш да си отговориш сама на въпроса - струва ли си да продължаваш с този човек? Ако отговорът е НЕ, можеш ли да си позволиш (най-вече финансово) да го напуснеш.
Виж целия пост
# 6
Много е тегаво когато само единият дърпа каруцата. Щом с годините нещата се влошават едва ли тзи мъж би се променил изведнъж към добро. Ако имаше хапче, което да ни прави добри, разбиращи, толерантни към партньора ни, когато сме загубили пътя към него много семейства щяха все още да съществуват.
Годините обаче вървят и влагането в нещо, което не си струва е абсолютна загуба от където и да бъде погледнато.
Виж целия пост
# 7
Когато отношенията се докарат до ниво "неприятен ськвартирант", времето за раздяла и рестарт е дошло.
Виж целия пост
# 8
Тъжно е , но вътрешното ми усещане се покрива с мненията ви ...
Смятам ,че имам вина , защото не съм показала границата ми на търпение и в годините съм се превърнала в даденост , а ние хората това го умеем добре ... и от двата пола . Не съм перфектна и не действам като такава , но когато дълго време работиш над нещо и резултата клони към минимума на очакване , може би трябва да се откажеш ... Любовта е борба , живота е борба и както каза някой - когато само единия дърпа каруцата , то той най- вероятно един ден ще се откаже ...
Благодаря ви , че ми отделихте време !
Виж целия пост
# 9
Предаде ме няколко пъти , но прощавах , защото го обичах много . С възрастта ставаше все по- груб , все по - зъл и заядлив и все по- негативен. Опитвам се да свикна , но си позволява и да ме обижда . Изневерявал , лъгал , пренебегвал ... 


А защо стигна дотам? Говоря  за многото пъти. Уважението не идва даром, то се печели.
А, и още един въпрос - пишеше, че вече се заглеждаш по други меже. Ако срещнеш човек, който ти допада като цяло какво ще се случи? Ще напуснеш ли мъжа си? И ако да, защо? Заради новия човек или заради стария?
Виж целия пост
# 10
Няма да е лесно да се отървеш от този.За него си даденост.
Може и да си промени поведението когато усети ,че те губи.
 Все още можеш да покажеш,че и ти имаш някакво достойнство.
Спри да му прощаваш ,не позволявай да те обижда и нагрубява.
Нека да разбере,че  повече няма да търпиш такова отношение.
Виж целия пост
# 11
Не става, просто не става- когато са минали 10- 20 години, нищо не можеш да промениш към добро.
Можеш или да останеш и да се съсипеш окончателно, или да го разкараш, ако има как да се справиш с местоживеенето.
Виж целия пост
# 12
На 100% съм съгласна с absurt. Прочети пак постовете й. Стоях в подобна теб ситуация прекалено дълго , криейки се зад "обичам го , трябва да се полагат усилия за да запазим връзката си" . Да но няма как да стане ако и двамата не искате едно и също, сама не може да спасиш брака си . Мисли и за примера който даваш на децата си. Искаш ли един ден дъщеря ти да живее в такъв брак?
Виж целия пост
# 13
Може и да си промени поведението когато усети ,че те губи.
По-скоро да стане вербално още по-агресивен, да я изкара луда или да се направи на смьртно обиден, за да й вмени вина и да я накара горко да се разкайва.
Виж целия пост
# 14
Никога не съм предполагала , че ще достигна до такива раздвоения , но живота предлага низ от събития , очертаващи предел на разочарованията явно ...
Все си мисля , че трябва да приемаме партньора с всичките му недостатъци и това ме кара да продължавам да се боря , но от друга страна , ако обичам себе си , трябва да се съхраня и да мисля за това да съм удоволетворена и усмихната , а усмивката ми все повече чезне ....
Не ми трябва друг мъж , нямам нужда от секс на всяка цена , но както четох някъде - жените се налага да плащат със секс за отношение , а мъжете дават отношение , за да получат секс . А би трябвало и двете да идат естествено . Имам нужда от отношение и любов . Давам си сметка , че другите мъже в началото ще искат да ме направят щастлива , но после ... Страх ме е че повечето си приличат и разочарованията са неизбежни ... И така тези " ако " , " дали " ме оставят да буксувам , а живота е един все пак... поне засега .
Как да дам пример на сина си , за да бъде достоен мъж и съпруг , обичан и ценен , ако го разочаровам ?! Как да науча дъщеря си да се цени и обича , за да бъде чиста пред себе си и същевременно да уважава мъжете ?!
Ще бъде трудно , само това е ясно .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия