Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

Все едно чета някаква обява за работа в джобс.бг. Ти сигурно се занимаваш с подбор на персонал? 

Aми аз си завърших магистратурата преди броени дни с бебе на 10 месеца и без никаква помощ освен тази на таткото вечер и в почивни дни.

Вчера се запознах с момиче, което стартира бюти биснеса си (вежди, мигли, маникюр) с 4 месечно бебе на 22г. Живеят под наем с приятеля си и съквартиранти (тук това е много разпространено) и приятелят помага на момичето да си върши работата когато е вкъщи. Работи от вкъщи или е мобилна, ако има кой да гледа детето. В момента е в майчинство (тук е 9 месеца, не 100г) и юни месец трябва да се връща на посачовата си работа. Студентка е Криминология в същото време и мисли съвсем съзнателно да учи и да си развива бизнеса и да зареже 'нормалната си работа', както и да си гледа детето. Родителите им не са тук и няма физически помощ от никой друг. Оптимист е, много положителна, каза ми нито съм първата, нито втората, на която се е случило, ако не се взема в ръце няма как да стане.
Досрамя ме хората какво правят, а аз мрънкам на моите години, оказа се че майка и е колкото мен  Майката е родила на 19, имала е кариера на учител, стигнала е доста високо в кариерата си (като инспектор и т.н.) и понеже стресът и е дошъл в повече на 40г е решила да промени кариерата си (след като детето и е имало вече свой живот), преквалифицирала се е и сега също си има собствен успешен бизнес с 3 служителки.
Верно е, че в България нещата са по-трудни, но пък яслите и градините са по-евтини и подвижни относно часовете.

На мен пък постът на Лъчезара ми прозвуча като реклама на майчинството Нека да вдъхнови повече жени и още сега да си направят бебенце   Нека да се раждат повече българчета и жените да не чакат много много, че отвсякъде сме си застаряваща нация. Извинете за отклонението.

Stardust, това е доказателство, че който има желание, намира и начин.

Ставаше въпрос за кариера, нали така?
Качествата за успешна кариера са изброените в предишния пост.

често ми се налага да подбирам персонал (не говоря от името на потребителката).  Обикновено желанието да 'промениш нещо в организацията' проличава след 5-тата минута след 2-3 въпроса, които са насочени към работата.

Познавам малко жени, които имат кариера и нямат деца. Много рядко са тези без деца и причината е,  не че са им пречели или са били нежелани, а че не са могли по някаква причина да имат (физически проблем или не са срещнали подходящия човек и т.н.) Тези, които нямат свои деца обикновено отдават кариерата си на дарителство, помощ на хора в неравностойно положение и т.н.
Много е трудно наистина, но децата са причината човек да се развива непрекъснато и да успява.
Искам нещо - работя за постигането му - не ми е лесно - не мрънкам - успявам.

И да нямаш деца, това никой не ти го гарантира. Както казах, на много хора те се превръщат в оправдание, просто такъв им е маниерът, от себе си не можеш да избягаш.

Можеш да направиш много неща, ако наистина ги искаш. Но ако не си достатъчно мотивирана да работиш, учиш и да се развиваш и без деца няма да постигнеш нищо. Децата не са пречка за развитието на един човек, напротив, правят те много по-отговорен и организиран.

В подкрепа на твоето мнение ще кажа, че родих и след 20 дни отидох на държавен изпит, а много колеги, които нито имат деца, нито работят, решиха да отложат изпитите. Толкова бях мобилизирана, че трябва да завърша, защото детето ще расте и ще иска повече внимание, и занапред ще ми е трудно да се подготвя. Чак не можех да се позная 

Подкрепям горните 3 поста.

Когато се преместих в чужбина английският ми не беше чак толкова добър и на първите няколко интервюта ме отрязаха. Знаех, че причината е езика. След това одобриха другият ми силен език, но работата беше прекалено далеч и наеха друг човек, който живееше на 15 мин. от сградата. Плаках с глас от яд на късмета си. Имах 2 приятелки, които бяха завършили английска филология и след 2-3г прекарани в ЮК се отказаха и се върнаха. Даваха ми съвети вместо да търся работа в корпоративната сфера да гледам деца или да започна с почистване, казваха ми че е почти невъзможно без опит в страната да си намеря каквато и да е работа в офис.  Нищо срамно няма в почистването или гледането на деца, но не можех да се пречупя и след 10г прекарани в успешна фирма в БГ и висше образование плюс втора специалност да тръгна да чистя къщи.
Изкарах курс, работех почасово в магазин, благодарение на мм, който през цялото време вярваше в мен и ме подкрепяше. Намерих си доброволна работа в офис и там ми предложиха платена постоянна позиция по-късно. След това изкарах мениджърска квалификация за професионалната сфера и скоро оглавих екип от 5 човека (малкият ми успех).

Заклевам се, че преди да имам деца нямах такива амбиции. Сигурно щях още да си мрънкам в българската фирма как само връзкарите успяват.

Но не става ясно с децата какво се случва през това време. Те къде са и кой се грижи за тях? Или просто са достатъчно големи и се оправят сами?
Интересно ми е, понеже събирам идеи. Като кажете, че се справяте, не е лошо да добавите и как.

На мен ми се налага да пътувам извън страната и да оставя голямата дъщеря с мъжа ми за две седмици. Той работи и няма възможност нито да си вземе отпуска, нито да ходи на половин ден. Трябва да си ходи на работа. Поставяйки семейството ни в тази ситуация, осъзнавам, че всъщност нямаме решение за нея. Ако аз не си стоя вкъщи, детето като се прибере от училище, ще трябва да стои само до вечерта и да се оправя някак.
От което се подразбира, че ще трябва да се откажа от пътуването си. Яд ме е, но виждам, че не мога да зарежа детето и вътрешно усещам, че го поставям в риск, ако замина.
А ако не е само за две седмици, ами и аз започна работа и ме няма по цял ден?

И тъй като още го бистрим, ще се радвам да споделяте и решенията, които сте намерили. Иначе изглежда като картина от Морис Ешер - работя, имам достатъчно време за себе си, излизам вечер с приятели, никога не съм лишавала детето си от внимание и време с мен, никой не ми помага с гледането. А как са разположени тези дейности във времето тогава?

Юна, а колко е голямо детето?

В моя случай детето обикновено е с мен, като изключим работата - тогава тя е на детска градина.

Ще туря един график на един стандартен наш ден:

Ставаме  7 без 10. Аз пия кафе, обличам се и се гримирам; тя се разсънва. Когато се оправя, тогава я вдигам за обличане и миене и нея. До 8 без 20 сме готови и излизаме. В 8 я оставям на градина и отивам на работа; работния ми ден е до към 17:30 в повечето случаи. Детската градина е до офиса ми, така че я взимам в рамките на 5-10 минути, след като съм свършила и си тръгваме.

В сегашния сезон се прибираме до към 18 часа; обичайно първо си правя тренировката, а тя сяда да гледа детско (това ѝ е позволеното време) - това трае 45 минути. След това вечеряме и после играем и се занимаваме с нещо двете - каквото тя иска.

Към 21 часа си взимаме душ и си лягаме; първо ѝ чета на нея приказки, после чета аз още около час и общо взето към 22:30 аз съм заспала, а тя малко преди мен.

Това в работни дни. Ако ще се виждам с някого в работен ден, обикновено е за час-два след работа и водя детето с мен, не ми пречи. Голяма част от приятелите ми също имат деца и обикновено и те са с тях. Ние си лафим, децата си играят. За фризьор и маникюр е същото - водя я с мен, тя е свикнала; персоналът на салона също, а и тя не пречи. Нося ѝ нещо да си рисува и тя си седи и си рисува, докато ме правят. Понякога седи при мен и си говорим Говорим си и в колата на отиване и прибиране към/от детска градина.

Вторник и петък дъщеря ми е на плуване; в тези дни не тренирам, защото става късно, докато се приберем. Тогава преминаваме директно към следващата част от програмата.

Кога готвим и домакинстваме? През седмицата не готвим; за мен това е ОК. Достатъчно готвено се яде през деня; за мен не е проблем за вечеря да се яде сандвич и салата и това и ядем. През седмицата мием чинии и пускаме пералня - не отнема кой знае колко време и не пречи в това време детето да е наоколо и да си говорим; понякога и помага (по нейно желание). Останалото домакинстване се случва уикенда и ми отнема не повече от час; а готвенето е за мъжа ми. Когато го нямаше него или сме готвили двете, или не сме готвили изобщо.

Уикендите, мисля, са ясни - ставаме, когато се наспим, и сме заедно цял ден - водя я на театър или на мюзикъли и детски спектакли в операта; ходим в Музейко; ако времето е хубаво - навън сме по цял ден. Ходим и на разни еднодневни екскурзии насам-натам. Пак се виждаме с разни хора в голяма част от случаите, но както и по-горе, те също имат деца и идват с децата си. Аз бездетна приятелка имам една-единствена, всъщност.

И така. Но! За мен "виждам се с приятел(к)и" не е равнозначно на "ходя на бар/клуб/купонясваме цяла нощ". И това е така от много години, баровете и клубовете ми станаха досадни още като бях на 23-24, т.е. далеч преди да се роди дъщеря ми. Така че - не, не ходя по такива места. Но не ми и липсва и нямам желание да ходя.

Юна, твоето дете колко е голямо? Ако е под 10 години, и аз бих се притеснявала да стои само след училище. Но ако е над 10, не виждам проблем - или сега така си мисля само. Аз също съм стояла сама вкъщи, както и повечето ми приятели и съученици и като махнем безопасността като гледна точка, не мисля, че ни се е отразило зле това, че се е наложило сами да си сложим ядене и да си отсервираме масата, например. Но зависи от конкретната ситуация и възрастта на детето.

Юнa, всичко става с компромис. Ясно е, че няма как майката да осигури със собственото си присъствие вкъщи перфектните условия на детето си до прогимназия и в същото време нейното развитие да не търпи компромис. Не че е невъзможно, но в нашите условия с работа на половин работен ден е трудно да се постигне. Уточнявам, че не искам да влизам в полемика "за" и "против" детски градини, занималня в училище и т.н. Обмислям с второто дете да променя схемата, която направих с първото, защото много добре съзнавам недостатъците ѝ. Но сега бих имала тази възможност, която като млада майка нямах.

Да кажа как се справихме ние - до 2 години вкъщи. През това време - дистанционна магистратура с лекции и изпити събота/неделя, когато половинката е налична вкъщи. Работа по проекти от вкъщи, за доста по-малко заплащане, отколкото ако съм в офис, но трупането на опит не секна. Поддържане и опресняване на езиците. Учене и работа се случваха, докато детето спи. Изключително изнервящо, липсата на достатъчно сън ми отне няколко години да се възстановя психически.

От 2 години на ясла, с края на майчинството си намерих по-добре платена работа, точно заради проектите, които бях правила през майчинството. В болничните ММ се включваше активно, макар и с цената на компромис с неговата работа. Но аз се закрепих на моята. До първи клас си смених работата още 2 пъти, с толкова си увеличих и дохода. И се поспрях, защото ММ започна свой бизнес. Сега аз поемам повече, за да се развие той. Детето е с целодневна програма в училище (не е точно с типичната занималня, защото класът следобед е разделен на 2 и докато едните си подготвят уроците, другите учат език. После се сменят).

Кати, като ти чета графика оставам с впечатлението че няма мъж, кога остава време за Него.

Няма готвене, няма мъж, няма капризно дете - подреден и балансиран начин на живот.