Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

Юна, колко е голямо детето? А съпругът ти с какво работно време е?

Ще разкажа как беше при мен до преди две години. Разведена с едно дете.
За две седмици не съм отсъствала, но пък работата ми беше свързана с пътуване два-три пъти в седмицата. Прибирах се почти винаги вечер, но имах възможността да планирам пътуванията. Отсъствала съм по три-четири дни около три пъти годишно.
БНД работи на смени, дневна, нощна и два дни почива. Основно той помага за детето. Когато се случи да закъснея, той я взимаше от ясла/градина, аз я прибирах от него. Планирах пътуванията така, че да не съвпадат с дневните му смени. Малката ходеше на ясла, градина и на занималня в училище, т.е. не е оставала сама в къщи през деня. Родителите ми се включваха само ако отсъствам повече от две нощи, спеше в тях, когато баща и е нощна. Болнични ползвах само аз, но пак съобразявах с неговите смени и в част от дните я гледаше той. Беше 4 годишна като записах магистратура, учех вечер след като я приспя или ставах по тъмно, защото нямаше как да се съсредоточа докато беше будна (живеехме на квартира и отоплявахме само едната стая).  Носех си работа в къщи, работех пак докато спи.
Много беше трудно, но се бях стегнала и знаех, че ще се справя. С годините ставаше по-лесно, тя растеше, не боледуваше толкова, ставаше по-самостоятелна и нещата се нареждаха. В почивните дни се забавлявахме заедно, излизахме, ходехме на рождени дни, кино, плаж, почивахме си. Сега дори не иска да седи в една стая с нас, излиза сама да играе навън, ходи сама на училище, на тренировки, оставям я сама през деня,  учи си, слага си да яде, оправя се.
 Затова казвам, децата растат, идва момент, в който няма нужда да сме непрекъснато до тях. Тогава има време за повече неща, които сме отложили в годините.

Юна, докато децата бяха малки имахме баби и дядовци които се редуваха, докато аз учех и работех почасово. Децата ходеха на ясла и градина по 3ч. на ден.
След работа / курс се прибирах и почвах да готвя и чистя. Имах дни, когато вършех определени неща, не всеки ден. Примерно 1 ден ще сготвя супа и ядене и ще има за 2 дни. Свекърва ми и баща ми бяха здрави и помагаха след това се разболяха и вече не идват. Никога не съм казвала че абсолютно сам сами сме се оправили в началото - обясних, че трябва да има някаква помощ.
Градина или ясла на пълен работен ден тук е около £1000 на месец за едно дете, беше немислимо за нас.
След като започнах работа на пълен работен ден имахме момичета които живееха с нас и гледаха децата. Те излизат по-изгодно, защото са без език (или с минимални знания) и живеят с нас - т.е. квартирата им беше безплатна. Не е идеално, защото на чуждите хора не им пука за твоите деца и повечето си претупваха задълженията. Компромиси се правят.
И нямаш за себе си цялото време на света. Но се намира време за което ти е важно.
Пътувала съм в чужбина по работа няколко минимални пъти. Не се налага, защото работата ми е свързана с безопасност на труда, сигурност и евентуално евакуиране на хора и трябва да съм на място. Отчитам като минус, че по тази причина не мога да работя от вкъщи, което би било идеално ако е 1 ден в седмицата.

Децата сега са големи и се гледат почти сами. Малката я водят на у-ще, защото тук е противозаконно да остави дете под 12 без възрастен. Имаме жена (можем да си я позволим след като сме достигнали определен етап в кариерата си за всичките тези години); тя почиства и готви, има си стая с всички удобства. Ставам в 5.30, излизам в 7 без 15, много вървя пеша и на работа ми е много натоварено. Пътувам 1 час в едната посока. Прибирам се в 6 и от там започваме евентуална помощ с домашни, семейна вечеря (стараем се да сядаме всяка вечер всички заедно); душ и т.н. и лягаме в 10.30 - 11ч. (децата към 9).
Събота и неделя аз готвя и чистя и се занимавам с цялата домакинска работа общо взето, после пак пишем домашни, иначе децата имат спортни занимания в събота сутрин.
Натоварено ни е, изморяваме се, но аз не познавам някой да е направил кариера без усилия, лишения (с деца или без деца) с ходене на процедури и лежане по гръб.
Обикновено намирам някакво време и за себе си през уикенда (мм много ми помага също) - маникюр, фризьор и т.н.

Децата ми не знаеха английски, когато започнаха градини, у-ще. Тъй като аз явно работех и системата тук е много объркана (не ги изпитват и не знаеш детето как се справя) наех частен учител да идва вкъщи веднъж в седмицата. Аз също след работа трябваше да уча за различните квалификации. До ден днешен ходя на обучения, но те са в работно време. Първите 2 години имахме учител само за мс след това за двамата. Учителката виждаше какво могат и според възможностите им даваше домашни за цяла седмица. Все още работя с нея, но сега те са по-самостоятелни и търсят помощ само когато им е много трудно. Учителката им дава по-трудни занимания, за да поддържаме ниво сред най-добрите в класовете им. Вкъщи говорим на български и жената, която ги гледа през деня не говори английски.

На моменти ние е било много трудно, аз не мисля че хубавите неща в живота стават бързо и лесно.

А вие защо само търсите за какво да се захванете? Трябва ли да ви напише, че детето реве и се тръшка от 19 до 19:15, а тя прави секс от 23 до 2? Няма перфектни деца, ние също не сме идеални майки, имаме си нашите моменти на слабост, но не сме се отказали от живота и от мъжете. От опит ще кажа, че се намира време за всичко.
Някои от вас тепърва ще раждат, на други ще им пораснат децата и ще видите, че нещата изглеждат различно. Не се вторачвйте толкова в ежедневието си, мислете по-дългосрочно.

Детето, докато беше бебе и градинарче, имах 100 пъти повече време от сега с ученичка в началните класове. Този уикенд сигурно съм отделила сумарно 8 допълнителни часа извън всичко останало, което се прави един уикенд, за обяснение на задачи с часовник и измисляне и проверка на задачи с таблицата за умножение. А като бебе - спи 1.30 час преди обяд, спи 1.30-2 часа следобяд и вечер ляга в 8. Сега за толкова свободни часове на ден мога само да мечтая.

Хахаха Наистина така звучи Ами уикендите - да се чете, че той е с нас през по-голямата част от времето, независимо дали сме само ние тримата, или ние тримата + приятели. През седмицата е по-трудно, защото той работи на смени и половината месец обикновено е на работа втора смяна, което означава до 1 през нощта. Но имаме време един за друг; доказателството е в подписа ми - не съм забременяла от Светия дух.

А детето наистина не е капризно. Не реве и не се тръшка отдавна; все пак е почти на 6. Ако продължаваше да тази възраст да го прави, щях да считам, че някъде съм сбъркала много генерално. Освен това не боледува. За почти 6-годишния си живот е била болна не повече от 5-6 пъти, от които 2 аз я заразих. Болнични съм взимала повече заради себе си, отколкото заради нея.

Както писах ѝ преди - аз не се имам за супер-майка, нито пък имам някакво извънземно супер дете. Както Таня е написала - човек като има желание, намира време за всичко. Другият фактор е да си ОК с това, че някои неща в живота ти може и да се променят с появата на детето. Честно казано, на мен ми е жал за деца, чиито родители само се жалват колко им е трудно и как нямат време за еди-какво си, откакто са се родили децата. Познавам една такава; тя казва - "Преди имах живот, сега имам деца". Казвала го е и на децата си пред мен няколко пъти като я питаха какво е имала преди тяхното раждане. Ми като искаш да имаш живот, в който няма място за деца, не раждай деца. Не е задължително, в крайна сметка.

Никой не се заяжда, просто ми се видя супер, само за мъжа не разбрах как се вмества...ех, че сте докачливи.

Заключение: "Който може - го може." 

Родих сина си на 26 . Беше много желана бременност, въпреки ,че я планувахме сутринта по телефона и вечерта изпълнихме плана .
Не знам до колко съм критерии откъм професионално развитие , защото не работех кой знае какво , а и не си харесвах работата , но не съм се отказала от нищо важно заради това дете . Имам щастието да съм родила едно страхотно дете . От 3-тия му месец до сега (1г и 9м) си спа по 8-9 часа вечер , а сега като съм бременна пак и на обяд спа 3 часа . Не бих казала ,че си върнах фигурата изцяло , понеже ходих редовно на фитнес и си имах доста спортно тяло , но пък и не бях качила много през бременността и не изглеждам кой знае колко по-различно от преди . Нямам увиснали и грозни гърди - същите са си , няма я пресата на корема ми , а леко изпъкнало коремче , но нито стрии нито нещо страшно се е случило с тялото ми . Пропуснах да кажа ,че живеем с бащата на ММ , който не сменя памперси и не го храни , но си играе с него и вечер като заспи малкия го пази с бейбифона , когато се е налагало. Майка ми и баща ми живеят в друг град и на тях го оставяме само за по 2-3 дена в месеца да му се радват, а не защото той ни е в тежест. Помощ имаме единствено от свекъра .  От 6-тия месец след секциото си ходехме всяка божа вечер с мъжа ми на фитнес като заспи малкия , доста редовно петък или събота си ходим и по дискотеки . Мъжа ми си има стабилна работа , а аз сега очаквам второ майчинство и вече планувам какво да правя догодина за да се реализирам в някоя подходяща сфера на работа - ще имам предостатъчно време .Също така си ходя най-редовно на фризьор и маникюр и винаги намирам време за себе си . Не мога да допусна ,че някой няма време за такива неща . Да допълня ,че от март миналата година съм си планувала абсолютно цялата сватба(която не беше малка) , която беше през септември . Аз си правих поканите , подаръчета за гости , бутониерки и всички останали дребни неща и украси . Агенция ползвах само за покривки за маси и столове и гръб на булчинската маса . Мисълта ми е ,че когато човек иска , може да постигне всичко и детето може да е само стимул за това . Много зависи и от детето де ... аз нямах проблеми с неспящо , ревящо бебе , нито с колики и зъби .
Както са писали по-горе ... на 26г ще имате също чудесна възможност за развитие

Dociii, нищо лично но до колкото разбирам не си работила след като са се родили децата?
Нормално е да сварваш с всичко, когато си си вкъщи, особено ако има кой да ти помага.
Плануването на сватба не е с работно време и срокове, което се случва на работа.
Пиша това, защото темата е за майчинството и кариерата. 

Не работя защото ме уволниха ,докато бях в болнични за бременност , а и все още ми тече първото майчинство , което ще съчетая направо с второ .
Идеята ми беше ,че винаги се намира време за всичко . Сега вярно не работя и съм по цял ден вкъщи , но пък и детето не ходи нито на ясла нито на градина , а по цял ден е с мен , но все пак имам нормален живот и не съм се лишила от нищо заради него . А относно сватбата имах предвид ,че дори с пълзящо бебе , не ми пречи да си имам хоби , с което да се занимавам . Детето не ме спира от развитие . Също така от малък съм го научила да се занимава сам , сам да си играе без реве за мен и да ми виси по цял ден на главата .

Това може би е оф - не е ли подсъдимо да уволниш бременна жена особено в болнични ?!

хахха охх , то беше сложно там . Аз му пуснах жалби на 2 места , за това ,че не ми даде последната заплата . После той ми я плати , но се набутах да подпиша един документ , който ме връща все едно на 6 месечен изпитателен срок . За това можех да го съдя , но реших да си живея споконо живота ... така или иначе нямаше да се връщам при него .

Много благодаря на всички за отговорите 

Така нещата изглеждат доста по-реалистично, без изобщо да се отнема от героизма Не го казвам с ирония, за мен си е героизъм. И наистина е въпрос на компромиси. Изхождайки от идеята, че за всяко нещо си има начин и ако го искаш достатъчно, ще го направиш, и аз започнах да търся как да уредя моя въпрос с пътуването, но стигам до извода, че не ми стиска да направя компромисите.

Детето ми е на по-малко от 10 години, мъжът ми се прибира към 20:00 часа от работа.
Но въпросът не е само във възрастта, просто тя не е послушна и ако ѝ се каже да се прибере веднага вкъщи след училище, тя ще го разбере в по-широк смисъл и ще отскочи до магазина за някоой шоколад, ще намери котенце на улицата и ще се спре да  го гушка, ще иде до парка да си играе на площадката, ще си забрави някъде якето, чантата или ключа и т.н. Познавам я, пък и си е дете с детски акъл и без кой знае какво чувство за отговорност. Изобщо няма да съм спокойна.

Моята е на 9 и я взима жената. Абсурд преди да навърши 12 да я пусна сама някъде освен при приятелка или на рожден ден.

Относно героизма - тук имаме 'жени' - директори на по 25г. завършили са престижни университети с отличич и награди, произхождат от богати posh семейства. От малки се внедряват в системата, частни училища и т.н. след това почти уредена кариера в голяма престижна компания.
Ако се наложи едно дете да пазят за 5 мин. или да сменят памперс ще изпаднат в див ужас. Виждала съм го на живо.

Това е другата страна на нещата. Сигурно когато имат свои деца, ще разчитат на бавачки. Което е доста типично за Англия от векове, нищо ново под слънцето