След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Отправяйки се отново към къщата, той чу развълнувания глас на Дефне. Но тя не звучеше тъжна или ядосана, а щастлива. Чудейки се какво става, той я завари да подскача като малко дете насред хола.
-   Станах леля, станах леля!- Смееше се тя, докато увисваше на врата му.- Нихан е родила.
-   Честито!- Усмихна се той, прегръщайки я.
-   Исо! Още един Исо в семейството. Йомер, трябва веднага да отидем да го видим!
Забравила за случилото се преди минути, за скарването със семейството ѝ, за това че не искаше да вижда никого, Дефне се вълнуваше като дете на Нова година. Нетърпелива, бе замъкнала Йомер в спалнята, принуждавайки го да се облече в костюм, докато тя обличаше една от невероятните си къси рокли.Той не успя дори да ѝ се порадва, когато тя го повлече навън. Бяха извикали такси, защото нямаше време да чакат Шукрю. Минаха първо през магазин за подаръци, за да вземат букет за Нихан и плюшена играчка за малкия. Дефне нямаше търпение да види бебето. Чак когато пристигнаха в болницата, тя се сети, че близките ѝ не знаят нищо от случилото се. Нито за появата на Йомер, нито за сдобряването им. Беше обаче прекалено късно да мисли за това. Хващайки го за ръка, тя влезе в болницата и веднага попита къде са родилките и бебетата. Сестрата ѝ обясни подробно и повличайки Йомер след себе си, тя забърза из претъпканите кабинети. Баба ѝ и Есра бяха в коридора. И двете се шокираха, когато ги видяха. Сълзи напълниха очите на трите жени, докато се прегръщаха. Йомер стоеше на страна, комично застанал с букета и подаръка в ръце, незнаещ къде да се скрие. Успокоявайки се леко, Дефне се сети за него. Хвана го отново за ръка и без никакви обяснения към възрастната жена, почука на вратата и влезе в стаята, дръпвайки и него след себе си.
Сердар стоеше приседнал на леглото до Нихан, която държеше в ръцете си бебето.  Виждайки новодошлите, и двамата замръзнаха. Сердар явно реши, че му се привижда, защото разтърка очи.
-   Сердар, ощипи ме, сънувам!- Промълви и Нихан, все още невярваща на очите си.- Дефне?! Йомер?!
-   Ние сме!- Прошепна Дефне, приближавайки се бавно.- Как си?!
-   Добре сме! Виж лельо, запознай се с Исо!- Усмихна се гордата майка, докато приятелката ѝ се бореше с нахлулите сълзи.
-   Много е красив!- Тихо изрече тя, навеждайки се да разгледа мъничкото личице.- Колко е сладък!
-   Нали?!- Усмихна се Нихан, бързо разбрала каква е ситуацията.- Йомер, върнал си се?!
-   Ела, скъпи!- Повика го Дефне, протягайки ръка назад, но неотделяйки очи от бебето.- Виж колко е мъничък.
Йомер пристъпи неуверено напред под зоркия поглед на Сердар. Явно не беше особени приятно изненадан да го види отново да сестра си. Но на Йомер не му пукаше.
-   Това е за теб!- Поднесе той на Нихан цветята, които тя подаде на Сердар.- А това е за малкия!- Пакета с подаръка бе поставен на шкафчето до тях.
-   Вие сега отново ли сте заедно?!- Винаги жадна за клюки, Нихан не успя да се сдържи и този път.- Тоест, живеете заедно. Като съпрузи?!
-   Ние сме съпрузи, скъпа!- Сериозно ѝ отговори Дефне, докато преплиташе пръсти с тези на Йомер.- И да, живеем заедно.
-   Йомер, може ли да поговорим за малко?! Само ние.- Проговори за пръв път и Сердар. В гласът му имаше молба.
-   Добре!- Кимна несигурно Йомер, поглеждайки първо към Дефне.- Да отидем в кафенето.
Минавайки покрай Тюркян и Есра, двамата не казаха нищо. Макар и двете да се досещаха за какво ще е разговорът им, нямаха право да се месят. Вместо това влязоха в стаята, за да се порадват на бебето и Дефне.

Когато час по- късно двамата мъже се върнаха в стаята, бяха спокойни, но очите на Сердар блестяха. Дефне държеше бебето, когато те влязоха в стаята и Йомер се спря на вратата, очарован от гледката. Приближи се бавно до нея, прегръщайки я през талията и навеждайки се да погледне малкото вързопче в ръцете ѝ, без да обръща внимание на никого в стаята.
Нихан подсмърчаше, докато Тюркян и Есра разпитваха Сердар в другия край на стаята. Отстрани Йомер и Дефне с бебето в ръце бяха толкова красива картина. Поглеждайки я неразбиращо, приятелката ѝ побърза да ѝ върне бебето, предполагайки, че тъгува за него. Все пак през последните 30 мин. то беше в ръцете ѝ. Нихан обаче само поклати глава и още повече се разплака.
-   Скъпа, какво има?!- Попита изплашената Дефне, докато останалите се събираха около леглото на родилката.
-   Миличка, добре ли си? Боли ли те нещо?!- Сердар се надвеси над нея почти паникьосан.
-   Не, не, добре съм.- Изхлипа тя, гледайки към Йомер и Дефне.- Просто толкова много ви отива!
-   Кое?!- Не разбра Дефне, докато съпруга ѝ само се подсмихна.
-   Бебето!- Разрида се пак Нихан.- Ще бъдете прекрасни родители!
Изчервявайки се, приятелката ѝ ѝ подаде бебето, стараейки се да не среща погледа на Йомер. Щом се изправи обаче се оказа в прегръдката му. Ръцете му бяха кръстосани на корема ѝ, докато заравяше лице в извивката на врата ѝ. Засрамена, Дефне се опита да се отдръпне. Той обаче не ѝ позволи.
-   Бързо възстановяване!- Пожела той на Нихан.- Довиждане!- Обърна се по посока на баба ѝ и Есра, кимна на Сердар и отдръпвайки се, хвана ръката на Дефне и я изведе навън.
-   Какво беше това?!- Попита тя, докато излизаха от сградата
-   Кое?!
-   Това!- Размаха тя ръка, отправяйки се към Шукрю, дошъл да ги вземе.- Разговора с брат ми, прегръдката пред всички...
-   Какво лошо има, че съм те прегърнал?!- Попита изненадан той, спирайки до колата и обръщайки се към нея.- Ти си ми съпруга, нормално е да искам да те докосна.
-   Но така, пред всички?
-   Да, какъв е проблемът?!
-   Не знам, стана ми неудобно. Особено след думите на Нихан.
-   Дефне, какво ти става?! Мислех, че си преодоляла тази своя свенливост. Освен това не разбирам защо идеята за бебе те притеснява толкова?!
-   Не ме притеснява! Нека поговорим вкъщи.- Помоли тя. Йомер се огледа, осъзнавайки, че са все още на паркинга до колата, а Шукрю стои на около метър от тях.
Кимвайки на шофьора, той отвори вратата и изчака Дефне да се настани, след което сам се качи от другата страна. Шукрю потегли, а те двамата се загледаха през прозорците. Стояха в двата края на седалките, далеч един от друг. Не се погледнаха и не продумаха през целия път.
Йомер отключи входната врата и пропусна Дефне пред себе си. Тя се отправи към кухнята, наливайки си чаша вода. Погълна я на един дъх, докато Йомер заставаше до нея. Изглеждаше объркан.
-   Дефне, какво става?!- Попита направо той, гледайки я в очите.
-   Не знам. Всичко в мен е разбъркано. Не знам какво мисля, не знам какво чувствам, не знам какво говоря. Извинявай за преди малко!
-   Дефне, добре ли си?! Какво те разстрои толкова?
-   Не знам.
-   Ела тук!- Тя се сгуши в разтворените му обятия.
-   Явно всички събития напоследък просто ми се отразят емоционално. Притесних се за какво ще иска да говорите Сердар. След това, когато гушнах Исо, нещо в мен трепна. Искаше ми се да не го пускам никога. Това ме изплаши. И явно просто трябваше да разваля момента, за да го почувствам истински.
-   Не си свикнала да си щастлива.- Констатира Йомер, докато галеше гърба ѝ успокоително.- По- лесно ти е да се бориш.
-   Предполагам. Щастието, колкото и да го желая, ме плаши. Усещайки ръцете ти и държейки бебето, за миг си помислих, че можем да го имаме. Щастието да сме семейство. Искам го толкова много, Йомер! И ме е толкова страх.
-   И мен ме е страх, Дефне. Че ще те разочаровам, че ще сбъркам, че нещо ще се промени. Толкова много те обичам! Само мисълта да те загубя отново ме докарва до лудост. Искам да си винаги тук, в ръцете ми, за да не може никой да те нарани или отнеме от мен.
-   Никой и нищо няма да ни раздели, нали?!
-   Никога!- Обеща ѝ той, подпечатвайки думите си с целувка.
Останаха прегърнати още няколко минути, мълчаливо споделяйки чувствата си.
-   За какво говорихте със Сердар?! Надявам се, не е направил някоя глупост!
-   Не се тревожи, поговорихме си по мъжки. Няма за какво да се притесняваш.
-   Няма ли да ми кажеш?!- Невярващо попита тя.
-   Нека това остане между нас. Какво искаш за вечеря?- Опита се да смени темата той.
-   Йомер! Какво ти каза Сердар?! Какво искаше от теб?!
-   Само твоето щастие!- Кратко ѝ отговори той, минавайки покрай нея. Отвори хладилника и съсредоточено взе да оглежда съдържанието му.
Дефне се успокои. Все някак щеше да разбере. Важното бе, че не се бяха скарали. Значи поне с нейното семейство всичко щеше да е наред. Сега оставаше  да се разберат и с неговото.